Теодора Димова: Комунистическият манталитет не си е отишъл, скрит е дълбоко в нас, а проявите му са чудовищни
" На 24-и февруари светът се промени вечно. Това е датата, която би трябвало да запомним, с цел да не се повтарят в никакъв случай мрачните събития в Украйна ". Това акцентира поетът и журналист Едвин Сугарев в новия си подкаст в уеб страницата.
Събеседници в подкаста ще бъдат български писатели от различни поколения като Владо Левчев, Здравка Евтимова и други Те ще имат опция да споделят своите позиции и морални оценки за протичащото се. В поредицата дружно търсим визии за аргументите за войната. За свързаните с нея геополитически процеси. За виновността за нейното започване и отговорността на тези, които остават морално безразлични. За осъществените военни престъпления и факторите, които разрешават тяхното осъществяване, както и за различния свят, който ще обитаваме след нейния край, подчертава Едвин Сугарев.
Първият посетител на Сугарев е писателката Теодора Димова, създател на едни от най-разтърсващите романи в актуалната българска литература. Тя разяснява войната в Украйна и тлеещото деветосептемврийско съзнание, което към момента не можем да изкореним в огромна част от българския народ.
" От една година сме в нравствен шок. Ние не вярвахме, че това може да се случи. Нашите генерации, сякаш бяха пощадени да не са наоколо до войната. Когато избухна, не можехме да повярваме, че се случва. Въпреки че е минала една година, не можем да повярваме до дъно. Има значение по какъв начин се отнасяш към нещастието и към нещастието на другите, към голямото злополучие и зло, които ги сполетяха. Милосърдието, което се отключи в нашия народ, може да докара и до духовно филтриране, което ни е толкоз належащо. Трябва да приказваме високо, тъй като в такива дни на злополучие хората се усещат комплицирани. За страдание, виждаме по какъв начин огромна част от популацията ни оправдава войната и е на страната на агресора, или пък е безразлична към нея. Заради тези хора би трябвало да сме безкомпромисни в говоренето си ", разяснява Димова.
" Като че ли, не можем да повярваме, че към момента има хора, които настояват по какъв начин Украйна е отговорна за държанието на агресора ", сподели още Димова. Сугарев добавя, че би трябвало да повярваме, защото сходни неща са се случвали с нас преди 78 години: " Трябва да сме доста чувствителни към това, което се случва, само че очевидно за някои хора не важи ".
" Да, нямало е кръвопролития и лакеите на алената власт са се предали и са създали Деветосептемрийския прелом. В жилите си и в кръвната си носим памет за това, което се е случило тогава - всеобщи убийства, гнет, безследно изчезнали, Народен съд, беднотия, изолираност, недопускане да се пътува в чужбина, боязън и лагери. Ние знаем за тези неща и какво е експанзия. Ако Украйна се беше предала за 6 дни, както смятаха, че ще постъпи или ги беше посрещнала по този начин, както ние щяхме - с самун и сол, се връщахме към дните на Деветосептемврийския прелом ", безапелационна е Теодора Димова. В момента тя написа нов разказ, който е продължение на " Поразените ". Писателката е безапелационна, че деветосептемврийският нрав не си е отишъл през последните 30 години, а се е скрил надълбоко в нас: " От време на време се появява и деянията му са чудовищни. Това зло продължава да работи. То единствено си е сменило дрескода, само че в същността си е останало едно и също. Последиците са не по-малко тежки в сравнение с тогава, от деня след 9-и септември 1944 година Тези контузии влачат след себе си един доста токсичен шлейф, който продължава да ни трови ".
" Говорих с украинци, които също не са вярвали, че Русия може да ги нападне. Имах обаче предусещане, че Украйна няма да се съобщи. Сигурна съм, че хора, които не са претърпели социализма, не могат до дъно да проумеят какво значи той. Не могат да схванат какво значи тоталитарният ботуш. Те го схващат, само че някак теоретично. Може би ние сме отговорни за това, че не съумяваме да го разкажем до дъно ", споделя още Димова.
Събеседници в подкаста ще бъдат български писатели от различни поколения като Владо Левчев, Здравка Евтимова и други Те ще имат опция да споделят своите позиции и морални оценки за протичащото се. В поредицата дружно търсим визии за аргументите за войната. За свързаните с нея геополитически процеси. За виновността за нейното започване и отговорността на тези, които остават морално безразлични. За осъществените военни престъпления и факторите, които разрешават тяхното осъществяване, както и за различния свят, който ще обитаваме след нейния край, подчертава Едвин Сугарев.
Първият посетител на Сугарев е писателката Теодора Димова, създател на едни от най-разтърсващите романи в актуалната българска литература. Тя разяснява войната в Украйна и тлеещото деветосептемврийско съзнание, което към момента не можем да изкореним в огромна част от българския народ.
" От една година сме в нравствен шок. Ние не вярвахме, че това може да се случи. Нашите генерации, сякаш бяха пощадени да не са наоколо до войната. Когато избухна, не можехме да повярваме, че се случва. Въпреки че е минала една година, не можем да повярваме до дъно. Има значение по какъв начин се отнасяш към нещастието и към нещастието на другите, към голямото злополучие и зло, които ги сполетяха. Милосърдието, което се отключи в нашия народ, може да докара и до духовно филтриране, което ни е толкоз належащо. Трябва да приказваме високо, тъй като в такива дни на злополучие хората се усещат комплицирани. За страдание, виждаме по какъв начин огромна част от популацията ни оправдава войната и е на страната на агресора, или пък е безразлична към нея. Заради тези хора би трябвало да сме безкомпромисни в говоренето си ", разяснява Димова.
" Като че ли, не можем да повярваме, че към момента има хора, които настояват по какъв начин Украйна е отговорна за държанието на агресора ", сподели още Димова. Сугарев добавя, че би трябвало да повярваме, защото сходни неща са се случвали с нас преди 78 години: " Трябва да сме доста чувствителни към това, което се случва, само че очевидно за някои хора не важи ".
" Да, нямало е кръвопролития и лакеите на алената власт са се предали и са създали Деветосептемрийския прелом. В жилите си и в кръвната си носим памет за това, което се е случило тогава - всеобщи убийства, гнет, безследно изчезнали, Народен съд, беднотия, изолираност, недопускане да се пътува в чужбина, боязън и лагери. Ние знаем за тези неща и какво е експанзия. Ако Украйна се беше предала за 6 дни, както смятаха, че ще постъпи или ги беше посрещнала по този начин, както ние щяхме - с самун и сол, се връщахме към дните на Деветосептемврийския прелом ", безапелационна е Теодора Димова. В момента тя написа нов разказ, който е продължение на " Поразените ". Писателката е безапелационна, че деветосептемврийският нрав не си е отишъл през последните 30 години, а се е скрил надълбоко в нас: " От време на време се появява и деянията му са чудовищни. Това зло продължава да работи. То единствено си е сменило дрескода, само че в същността си е останало едно и също. Последиците са не по-малко тежки в сравнение с тогава, от деня след 9-и септември 1944 година Тези контузии влачат след себе си един доста токсичен шлейф, който продължава да ни трови ".
" Говорих с украинци, които също не са вярвали, че Русия може да ги нападне. Имах обаче предусещане, че Украйна няма да се съобщи. Сигурна съм, че хора, които не са претърпели социализма, не могат до дъно да проумеят какво значи той. Не могат да схванат какво значи тоталитарният ботуш. Те го схващат, само че някак теоретично. Може би ние сме отговорни за това, че не съумяваме да го разкажем до дъно ", споделя още Димова.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ