Бъдни вечер: Традиции и обичаи в България
На 24 декември се събираме за Бъдни вечер, наричана още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич или Наядка. Това е един от най-важните фамилни празници в България, денят преди Рождеството на Христос, който приключва и четиридесетдневния пост. Той стартира на 15 ноември, като се счита за време на подготовка за празника. Според някои вярвания, Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, само че съобщила за това на идващия ден.
На този ден цялото семейство се събира на трапезата, която нормално се подрежда към огнището. Според традицията, ястията би трябвало да са постни и нормално се сервират в нечетен брой. В разнообразни региони на страната може да се слагат 7 ястия (колкото са дните на седмицата) или 9 ястия (колкото трае бременността на жените). В някои места се подреждат и 11 или 12 ястия, които символизират месеците в годината. Сред ястията има сърми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и други Всяко от тях носи символика, която е значима за българската традиция.
Традиционните обредни хлябове са три типа, като те се месят с ритуали и песни. Един от тях е отдаден на Коледа, различен на селските занаяти, а третият за коледарите. Стопанката на дома произнася молитва и по-късно разчупва питата със сребърната пара. В някои елементи на страната в хляба се пъха и дрян за здраве.
Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че късметлият, на който се падне парата, ще бъде най-щастливият в дома през идната година.
Според традицията, никой не би трябвало да става от масата, до момента в който трае вечерята. Трапезата не се раздига след приключването на вечерята, с цел да не избяга шансът. Съществува и поверие, че по-късно покойниците идват, с цел да се хранят с живите.
Преди да седне на масата, или както е обичаят, да се седне на земята, трапезата би трябвало да бъде кадена. Това е бит, при който най-възрастният в дома прекадява с тамян масата, а по-късно обикаля всички стаи и пространства в дома. Накрая излиза на открито и минава през двора и обора, с цел да прогони злите и нечисти сили от вкъщи.
След вечерята стартират коледарските традиции, като коледарите обикалят домовете и благославят стопаните. Те вървят в групи и стартират от източната посока, като извършват песни за възхвала на стопаните и с благопожелания за бъдещето.
На този ден цялото семейство се събира на трапезата, която нормално се подрежда към огнището. Според традицията, ястията би трябвало да са постни и нормално се сервират в нечетен брой. В разнообразни региони на страната може да се слагат 7 ястия (колкото са дните на седмицата) или 9 ястия (колкото трае бременността на жените). В някои места се подреждат и 11 или 12 ястия, които символизират месеците в годината. Сред ястията има сърми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и други Всяко от тях носи символика, която е значима за българската традиция.
Традиционните обредни хлябове са три типа, като те се месят с ритуали и песни. Един от тях е отдаден на Коледа, различен на селските занаяти, а третият за коледарите. Стопанката на дома произнася молитва и по-късно разчупва питата със сребърната пара. В някои елементи на страната в хляба се пъха и дрян за здраве.
Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че късметлият, на който се падне парата, ще бъде най-щастливият в дома през идната година.
Според традицията, никой не би трябвало да става от масата, до момента в който трае вечерята. Трапезата не се раздига след приключването на вечерята, с цел да не избяга шансът. Съществува и поверие, че по-късно покойниците идват, с цел да се хранят с живите.
Преди да седне на масата, или както е обичаят, да се седне на земята, трапезата би трябвало да бъде кадена. Това е бит, при който най-възрастният в дома прекадява с тамян масата, а по-късно обикаля всички стаи и пространства в дома. Накрая излиза на открито и минава през двора и обора, с цел да прогони злите и нечисти сили от вкъщи.
След вечерята стартират коледарските традиции, като коледарите обикалят домовете и благославят стопаните. Те вървят в групи и стартират от източната посока, като извършват песни за възхвала на стопаните и с благопожелания за бъдещето.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ




