23 юни 1882 г. Руски генерал става премиер на България
На 23 юни 1882 година княз Александър Батенберг назначава служебно държавно управление на княжество България отпред с съветския военачалник Леонид Соболев.
Леонид Соболев взема присъединяване в Руско-турската война 1877-1878 година в България като щабен офицер на настоящата съветска войска. Участва в боевете при Плевен, връх Шипка и зимното прекосяване на Стара планина. Получава медал Св. Георги ІV степен. Управлява канцеларията на княз Черказки – завеждащ гражданското ръководство на новоосвободените български земи. Достига до военното звание генерал-майор (1880 г.), написа istoria.bg.
След въвеждането на Режима на пълномощията на 1 юли 1881 година министър-председателят ген. Ернрот подава оставка и разпуска държавното управление. До средата на 1882 година княз Александър І Батенберг ( 1879 – 1886) самичък управлява изпълнителната власт в княжество България без министър-председател. Когато либералите разпростират необятен публичен митинг срещу едноличния режим на монарха, той потърсва помощта на Русия и на съветските генерали.
На 23 юни (5 юли – ст. стил) 1882 година князът назначава за министър-председател ген. Леонид Соболев, а за министър на войната ген. Александър Каулбарс. Двамата генерали са изпратени от съветския император, с цел да заздравят едноличния режим на Батенберг. Ген. Соболев извършва и длъжността министър на вътрешните каузи.
Правителството на ген Соболев поддържа княза и неговия режим. То възвръща активността на Народното събрание и отстранява цензурата върху печата. Поддържа положителни връзки с Русия и пази нейните политически и стопански ползи.
През първите месеци на своето ръководство ген. Соболев е подкрепян от консерваторите. От 17.ІХ.1882 година до 14.І.1883 година той ръководи и Министерството на публичните здания, земеделието и търговията, а от 3 март 1883 година и Министерството на финансите.
Приет е нов изборен закон с въвеждане на веществен и учебен ценз. Чиновниците се лишават от правото да бъдат избирани за народни представители, броят на депутатите се понижава, а мандатът им се усилва на 6 години.
В изборите за Общински народен съвет на 10 декември 1882 година консерваторите печелят победа. Приемат се редица закони по устройството на страната: Закон за териториалното и административно разделяне, Закон за служителите, Закон за превръщане на натуралния десятък в паричен и други
По отношение на железопътните линии сред генералите и консерваторите пораждат несъгласия. Генералите държат за градежа на дунавската линия, която да свързва България с Русия, а консерваторите – за правата Цариброд- Вакарел, която да свърже страната със Западна Европа. Консерваторите напущат държавното управление и генералите назначават на тяхно място либерали. Позициите на княза са застрашени и той още веднъж потърсва помощта на Русия, като желае връщането на ген. Ернрот. Но съветското държавно управление към този момент счита Батенберг за неуместен и изпраща в България дипломата Йонин да поддържа генералите Соболев и Каулбарс.
Но против България се подхваща интернационална акция от страна на Турция и Гърция във връзка с вакъфските парцели (бившите турски чифлици). В страната се разгаря придвижване за възобновяване на Търновската конституция. Това принуждава княз Александър І Батенберг на 06 септември 1883 година да възвърне Търновската конституция и да разпусне кабинета на ген. Леонид Соболев.
На 07 септември (19 септември – остарял стил) 1883 година за министър-председател е назначен Драган Цанков, който сформира съдружен кабинет с присъединяване на либерали и консерватори. Поради противоречие с политиката на княза и на консерваторите генералът подава оставка и се завръща в Русия.
В родината си Соболев продължава да служи в армията като пълководец на I-ва стрелкова бригада от XXXVII-ма пехотна дивизия и началник-щаб на Московския боен окръг. През 1886 година разгласява историческия си труд ”Към най-новата история на България”. Участва в Руско-японската война през 1904-1905 година като пълководец на VІ армейски корпус.
Ген. Леонид Соболев умира на 30 септември (13 октомври – остарял стил) 1913 година в Русия, в Торонецки уезд, Псковска губерния.
Леонид Соболев взема присъединяване в Руско-турската война 1877-1878 година в България като щабен офицер на настоящата съветска войска. Участва в боевете при Плевен, връх Шипка и зимното прекосяване на Стара планина. Получава медал Св. Георги ІV степен. Управлява канцеларията на княз Черказки – завеждащ гражданското ръководство на новоосвободените български земи. Достига до военното звание генерал-майор (1880 г.), написа istoria.bg.
След въвеждането на Режима на пълномощията на 1 юли 1881 година министър-председателят ген. Ернрот подава оставка и разпуска държавното управление. До средата на 1882 година княз Александър І Батенберг ( 1879 – 1886) самичък управлява изпълнителната власт в княжество България без министър-председател. Когато либералите разпростират необятен публичен митинг срещу едноличния режим на монарха, той потърсва помощта на Русия и на съветските генерали.
На 23 юни (5 юли – ст. стил) 1882 година князът назначава за министър-председател ген. Леонид Соболев, а за министър на войната ген. Александър Каулбарс. Двамата генерали са изпратени от съветския император, с цел да заздравят едноличния режим на Батенберг. Ген. Соболев извършва и длъжността министър на вътрешните каузи.
Правителството на ген Соболев поддържа княза и неговия режим. То възвръща активността на Народното събрание и отстранява цензурата върху печата. Поддържа положителни връзки с Русия и пази нейните политически и стопански ползи.
През първите месеци на своето ръководство ген. Соболев е подкрепян от консерваторите. От 17.ІХ.1882 година до 14.І.1883 година той ръководи и Министерството на публичните здания, земеделието и търговията, а от 3 март 1883 година и Министерството на финансите.
Приет е нов изборен закон с въвеждане на веществен и учебен ценз. Чиновниците се лишават от правото да бъдат избирани за народни представители, броят на депутатите се понижава, а мандатът им се усилва на 6 години.
В изборите за Общински народен съвет на 10 декември 1882 година консерваторите печелят победа. Приемат се редица закони по устройството на страната: Закон за териториалното и административно разделяне, Закон за служителите, Закон за превръщане на натуралния десятък в паричен и други
По отношение на железопътните линии сред генералите и консерваторите пораждат несъгласия. Генералите държат за градежа на дунавската линия, която да свързва България с Русия, а консерваторите – за правата Цариброд- Вакарел, която да свърже страната със Западна Европа. Консерваторите напущат държавното управление и генералите назначават на тяхно място либерали. Позициите на княза са застрашени и той още веднъж потърсва помощта на Русия, като желае връщането на ген. Ернрот. Но съветското държавно управление към този момент счита Батенберг за неуместен и изпраща в България дипломата Йонин да поддържа генералите Соболев и Каулбарс.
Но против България се подхваща интернационална акция от страна на Турция и Гърция във връзка с вакъфските парцели (бившите турски чифлици). В страната се разгаря придвижване за възобновяване на Търновската конституция. Това принуждава княз Александър І Батенберг на 06 септември 1883 година да възвърне Търновската конституция и да разпусне кабинета на ген. Леонид Соболев.
На 07 септември (19 септември – остарял стил) 1883 година за министър-председател е назначен Драган Цанков, който сформира съдружен кабинет с присъединяване на либерали и консерватори. Поради противоречие с политиката на княза и на консерваторите генералът подава оставка и се завръща в Русия.
В родината си Соболев продължава да служи в армията като пълководец на I-ва стрелкова бригада от XXXVII-ма пехотна дивизия и началник-щаб на Московския боен окръг. През 1886 година разгласява историческия си труд ”Към най-новата история на България”. Участва в Руско-японската война през 1904-1905 година като пълководец на VІ армейски корпус.
Ген. Леонид Соболев умира на 30 септември (13 октомври – остарял стил) 1913 година в Русия, в Торонецки уезд, Псковска губерния.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ