На 23 юни 1882 г. княз Александър Батенберг назначава служебно

...
На 23 юни 1882 г. княз Александър Батенберг назначава служебно
Коментари Харесай

23 юни 1882 г. Руски генерал става премиер на България

На 23 юни 1882 година княз Александър Батенберг назначава служебно държавно управление на княжество България отпред с съветския военачалник Леонид Соболев.

Леонид Соболев взема присъединяване в Руско-турската война 1877-1878 година в България като щабен офицер на настоящата съветска войска. Участва в боевете при Плевен, връх Шипка и зимното прекосяване на Стара планина. Получава медал Св. Георги ІV степен. Управлява канцеларията на княз Черказки – завеждащ гражданското ръководство на новоосвободените български земи. Достига до военното звание генерал-майор (1880 г.), написа istoria.bg.

След въвеждането на Режима на пълномощията на 1 юли 1881 година министър-председателят ген. Ернрот подава оставка и разпуска държавното управление. До средата на 1882 година княз Александър І Батенберг ( 1879 – 1886) самичък управлява изпълнителната власт в княжество България без министър-председател. Когато либералите разпростират необятен публичен митинг срещу едноличния режим на монарха, той потърсва помощта на Русия и на съветските генерали.

На 23 юни (5 юли – ст. стил) 1882 година князът назначава за министър-председател ген. Леонид Соболев, а за министър на войната ген. Александър Каулбарс. Двамата генерали са изпратени от съветския император, с цел да заздравят едноличния режим на Батенберг. Ген. Соболев извършва и длъжността министър на вътрешните каузи.

Правителството на ген Соболев поддържа княза и неговия режим. То възвръща активността на Народното събрание и отстранява цензурата върху печата. Поддържа положителни връзки с Русия и пази нейните политически и стопански ползи.

През първите месеци на своето ръководство ген. Соболев е подкрепян от консерваторите. От 17.ІХ.1882 година до 14.І.1883 година той ръководи и Министерството на публичните здания, земеделието и търговията, а от 3 март 1883 година и Министерството на финансите.

Приет е нов изборен закон с въвеждане на веществен и учебен ценз. Чиновниците се лишават от правото да бъдат избирани за народни представители, броят на депутатите се понижава, а мандатът им се усилва на 6 години.

В изборите за Общински народен съвет на 10 декември 1882 година консерваторите печелят победа. Приемат се редица закони по устройството на страната: Закон за териториалното и административно разделяне, Закон за служителите, Закон за превръщане на натуралния десятък в паричен и други

По отношение на железопътните линии сред генералите и консерваторите пораждат несъгласия. Генералите държат за градежа на дунавската линия, която да свързва България с Русия, а консерваторите – за правата Цариброд- Вакарел, която да свърже страната със Западна Европа. Консерваторите напущат държавното управление и генералите назначават на тяхно място либерали. Позициите на княза са застрашени и той още веднъж потърсва помощта на Русия, като желае връщането на ген. Ернрот. Но съветското държавно управление към този момент счита Батенберг за неуместен и изпраща в България дипломата Йонин да поддържа генералите Соболев и Каулбарс.

Но против България се подхваща интернационална акция от страна на Турция и Гърция във връзка с вакъфските парцели (бившите турски чифлици). В страната се разгаря придвижване за възобновяване на Търновската конституция. Това принуждава княз Александър І Батенберг на 06 септември 1883 година да възвърне Търновската конституция и да разпусне кабинета на ген. Леонид Соболев.

На 07 септември (19 септември – остарял стил) 1883 година за министър-председател е назначен Драган Цанков, който сформира съдружен кабинет с присъединяване на либерали и консерватори. Поради противоречие с политиката на княза и на консерваторите генералът подава оставка и се завръща в Русия.

В родината си Соболев продължава да служи в армията като пълководец на I-ва стрелкова бригада от XXXVII-ма пехотна дивизия и началник-щаб на Московския боен окръг. През 1886 година разгласява историческия си труд ”Към най-новата история на България”. Участва в Руско-японската война през 1904-1905 година като пълководец на VІ армейски корпус.

Ген. Леонид Соболев умира на 30 септември (13 октомври – остарял стил) 1913 година в Русия, в Торонецки уезд, Псковска губерния.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР