100 години от рождението на композитора Тодор Попов
На 23 януари се навършват 100 години от рождението на Тодор Попов.
Тодор Попов е поетът измежду българските композитори, притежател на българския народен дух и мощно повлиян от българската лирика и фолклорното творчество. Той е занаятчия на хоровата музика, добре прочут на генерации българи с известните си песни. Често именуван “Българският Брамс “, той е измежду най-обичаните български създатели. Творчеството му се простира от известна музика като „ Свири, хармонико ” до симфонии, които отразяват неговата непрекъснато търсене на съвършения благозвучен изказ. Гласът е най-важният инструмент в творчеството на Тодор Попов и неслучайно той е и измежду главните създатели, работили с интернационално приетия хор ‘Бодра смяна‘. Но истината е, че няма българска хорова групировка, която да не е присъединила в репертоара си песни от Тодор Попов, тъй като музиката му е покрай съвършената композиция от лирически текст и тон.
Тодор Попов е „ Лауреат на Димитровска премия “, „ Заслужил актьор “ почетен жител на град Дряново. Произведенията му са неведнъж награждавани, записвани и издавани в авторски и сборни печатни издания и грамофонни плочи. Те непрекъснато звучат по българското радио и през днешния ден се извършват на влиятелни певчески състезания и концерти.
За Творчеството му
Изявен песенник, Тодор Попов има вродено възприятие за мелодия, което се развива в извънреден гений. В края на 40-те-50-те години на 20-ти век той основава редица известни шлагери като „ Напиши писмо на граничаря “, “Свири, хармонико ” (от кино лентата “Утро над Родината ”) в и “Разтегни, Андрей, акордеона ”. Те основават огромна известност на младия композитор.
Българската национална ария е извор на ентусиазъм за Тодор Попов и той обработва национални мелодии от разнообразни краища на страната, като “влага нещо от себе ”. Много известни са обработките му „ Откак се е, блага моя майно льо, зора зазорила… ”, ”Стара се майка ни ложе ”, “Русо блага моме “ и доста други.
Тодор Попов се счита за един от класиците на актуалното българско хорово композиране. Самият той е работил при оформянето на образа и репертоара на съвсем всички значими български хорове в България, изключително „ Бодра промяна “.
Той е роден в гр. Дряново, България в фамилията на Иван Попов и Стефана Йовчева той от рано открива и развива музикалната си заложба. От 1938 учи в София в класа по цигулка на Христо Обрешков. Започва да композира, като първата му сериозна комбинация е „ Змейово либе “. Приет в теоретичния отдел на Музикалната академия в София като по едно и също време с това той свири в Академичния симфоничен оркестър под диригентството на проф. Марин Големинов, сътрудничи на режисьорската Лена Чернева по построяването на Театъра на Народната войска. През 1949 година приключва Държавната музикална академия, където преподаватели по комбинация са му Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, Марин Големинов и Панчо Владигеров. Назначен е за помощник по естетика в Консерваторията.
1952 година година е признат за аспирант в Московската консерватория „ П И Чайковски “ и специализира комбинация при Е Голубьов. Тук той се среща с композиторите Арам Хачатурян, Карен Хачатурян, Димитри Кабалевски, Родион Шчедрин и доста други съветски, грузински, арменски, украински и македонски композитори, с които го свързва дългогодишна креативна дружба.
От 1962 до 1969 година е секретар на Съюза на българските композитори, а по-късно – основен секретар на креативното обединяване на българските композитори. За своята музикално-творческа и социална активност е почетен с едно от най-високите креативен оценки – „ Заслужил актьор “. През този креативен интервал продължава да работи интензивно с хоровите обединения в България и характерно написа за хор ‚Бодра смяна‘. През 1986 година е определен за депутат в IX Народно заседание. През този интервал е разгласен за почетен жител на родния си град Дряново.
На 2.02.2000 година почива в София на 79 години. Неговото последно предпочитание е да бъде заровен в родния град Дряново, а върху паметната плоча да бъде изсечена мелодията на песента „ Волен вятър “ („ Младежка пролетна ария ”) по текст на Иван Радоев. Общинският съвет приютява урната му на няколко крачки от родното му място, в този момент музея на Кольо Фичето, където е издигната надгробната плоча на композитора.
Повече информация за Тодор Попов и неговото творчество на, където ще се разгласява стратегия на събитията, които ще намерят място в границите на цялата 2021 г
Тодор Попов е поетът измежду българските композитори, притежател на българския народен дух и мощно повлиян от българската лирика и фолклорното творчество. Той е занаятчия на хоровата музика, добре прочут на генерации българи с известните си песни. Често именуван “Българският Брамс “, той е измежду най-обичаните български създатели. Творчеството му се простира от известна музика като „ Свири, хармонико ” до симфонии, които отразяват неговата непрекъснато търсене на съвършения благозвучен изказ. Гласът е най-важният инструмент в творчеството на Тодор Попов и неслучайно той е и измежду главните създатели, работили с интернационално приетия хор ‘Бодра смяна‘. Но истината е, че няма българска хорова групировка, която да не е присъединила в репертоара си песни от Тодор Попов, тъй като музиката му е покрай съвършената композиция от лирически текст и тон.
Тодор Попов е „ Лауреат на Димитровска премия “, „ Заслужил актьор “ почетен жител на град Дряново. Произведенията му са неведнъж награждавани, записвани и издавани в авторски и сборни печатни издания и грамофонни плочи. Те непрекъснато звучат по българското радио и през днешния ден се извършват на влиятелни певчески състезания и концерти.
За Творчеството му
Изявен песенник, Тодор Попов има вродено възприятие за мелодия, което се развива в извънреден гений. В края на 40-те-50-те години на 20-ти век той основава редица известни шлагери като „ Напиши писмо на граничаря “, “Свири, хармонико ” (от кино лентата “Утро над Родината ”) в и “Разтегни, Андрей, акордеона ”. Те основават огромна известност на младия композитор.
Българската национална ария е извор на ентусиазъм за Тодор Попов и той обработва национални мелодии от разнообразни краища на страната, като “влага нещо от себе ”. Много известни са обработките му „ Откак се е, блага моя майно льо, зора зазорила… ”, ”Стара се майка ни ложе ”, “Русо блага моме “ и доста други.
Тодор Попов се счита за един от класиците на актуалното българско хорово композиране. Самият той е работил при оформянето на образа и репертоара на съвсем всички значими български хорове в България, изключително „ Бодра промяна “.
Той е роден в гр. Дряново, България в фамилията на Иван Попов и Стефана Йовчева той от рано открива и развива музикалната си заложба. От 1938 учи в София в класа по цигулка на Христо Обрешков. Започва да композира, като първата му сериозна комбинация е „ Змейово либе “. Приет в теоретичния отдел на Музикалната академия в София като по едно и също време с това той свири в Академичния симфоничен оркестър под диригентството на проф. Марин Големинов, сътрудничи на режисьорската Лена Чернева по построяването на Театъра на Народната войска. През 1949 година приключва Държавната музикална академия, където преподаватели по комбинация са му Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, Марин Големинов и Панчо Владигеров. Назначен е за помощник по естетика в Консерваторията.
1952 година година е признат за аспирант в Московската консерватория „ П И Чайковски “ и специализира комбинация при Е Голубьов. Тук той се среща с композиторите Арам Хачатурян, Карен Хачатурян, Димитри Кабалевски, Родион Шчедрин и доста други съветски, грузински, арменски, украински и македонски композитори, с които го свързва дългогодишна креативна дружба.
От 1962 до 1969 година е секретар на Съюза на българските композитори, а по-късно – основен секретар на креативното обединяване на българските композитори. За своята музикално-творческа и социална активност е почетен с едно от най-високите креативен оценки – „ Заслужил актьор “. През този креативен интервал продължава да работи интензивно с хоровите обединения в България и характерно написа за хор ‚Бодра смяна‘. През 1986 година е определен за депутат в IX Народно заседание. През този интервал е разгласен за почетен жител на родния си град Дряново.
На 2.02.2000 година почива в София на 79 години. Неговото последно предпочитание е да бъде заровен в родния град Дряново, а върху паметната плоча да бъде изсечена мелодията на песента „ Волен вятър “ („ Младежка пролетна ария ”) по текст на Иван Радоев. Общинският съвет приютява урната му на няколко крачки от родното му място, в този момент музея на Кольо Фичето, където е издигната надгробната плоча на композитора.
Повече информация за Тодор Попов и неговото творчество на, където ще се разгласява стратегия на събитията, които ще намерят място в границите на цялата 2021 г
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ