На 23-ти септември е изпълнена смъртната присъда на българския политик Никола Петков
На 23-ти септември1947 година е изпълнена смъртната присъда на българския политик, водач наБЗНСи обединената демократична опозицияНикола Петков.
През същата 1947 година, той е наказан на гибел посредством обесване поради съпротивата му против налагането на комунистическия режим. При осъществяването на смъртната присъда е малтретиран и погубен с чук, а след това качен мъртъв на бесилото.
Бащата на Никола Петков,Димитър Петков -Чолака е опълченец, кмет на София и министър председател. Майка муЕкатерина Ризова е сестра на огромния български посланик от Македония Димитър Ризов. Брат му Петко Д. Петков е самоуверен български офицер, депутат възправил се против кървавата политика на Александър Цанков и убит от сътрудници на режима.
Никола Петков приключва Сорбоната с отличие и работи за българското посолство в Париж. След преврата на 9-ти юни 1923 година остава във Франция като политически бежанец.
През 1929 година се завръща в България, а след преврата от 19-ти май 1934 година работи неуморно за възобновяване на Търновската конституция.
През 1938 година е определен за депутат, само че изборът му е касиран от режима на цар Борис III. През 1941 година се афишира срещу всякакво съдействие с Хитлер, поради което е въдворен в концлагера „ Гонда вода “.
След руската окупация на България през септември 1944 година Никола Петков се включва в държавното управление, само че скоро схваща, че не може да промени, или даже да смекчи незаконния му темперамент. Затова самоуверено минава в съпротива.
На изборите от 27 октомври 1946 година водената от него Обединена съпротива печели 99 депутатски мандата. Но руските управляващи и техните български колаборационисти нямат желание да позволен инакомислие.
Така, след изострен вербален спор с Георги Димитров, изборът на Никола Петков за депутат е касиран, а след скърпен развой, той е наказан на гибел.
Никола Петков символизира битката за независимост и народовластие и съпротивата против всички тиранични режими! Затова на днешния денпочитамене единствено него, само че и всички дали живота си за демокрацията в България./По материали от Уикипедия/
През същата 1947 година, той е наказан на гибел посредством обесване поради съпротивата му против налагането на комунистическия режим. При осъществяването на смъртната присъда е малтретиран и погубен с чук, а след това качен мъртъв на бесилото.
Бащата на Никола Петков,Димитър Петков -Чолака е опълченец, кмет на София и министър председател. Майка муЕкатерина Ризова е сестра на огромния български посланик от Македония Димитър Ризов. Брат му Петко Д. Петков е самоуверен български офицер, депутат възправил се против кървавата политика на Александър Цанков и убит от сътрудници на режима.
Никола Петков приключва Сорбоната с отличие и работи за българското посолство в Париж. След преврата на 9-ти юни 1923 година остава във Франция като политически бежанец.
През 1929 година се завръща в България, а след преврата от 19-ти май 1934 година работи неуморно за възобновяване на Търновската конституция.
През 1938 година е определен за депутат, само че изборът му е касиран от режима на цар Борис III. През 1941 година се афишира срещу всякакво съдействие с Хитлер, поради което е въдворен в концлагера „ Гонда вода “.
След руската окупация на България през септември 1944 година Никола Петков се включва в държавното управление, само че скоро схваща, че не може да промени, или даже да смекчи незаконния му темперамент. Затова самоуверено минава в съпротива.
На изборите от 27 октомври 1946 година водената от него Обединена съпротива печели 99 депутатски мандата. Но руските управляващи и техните български колаборационисти нямат желание да позволен инакомислие.
Така, след изострен вербален спор с Георги Димитров, изборът на Никола Петков за депутат е касиран, а след скърпен развой, той е наказан на гибел.
Никола Петков символизира битката за независимост и народовластие и съпротивата против всички тиранични режими! Затова на днешния денпочитамене единствено него, само че и всички дали живота си за демокрацията в България./По материали от Уикипедия/
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ