Трагичната история на сестрите Дион, затворени в стъклена клетка
На 23 май 1934 година в Корбейл, Онтарио, се раждат недоносени и прибързано 5 идентични близначки – Анет, Сесил, Ивон, Мари и Емили.
Кръстени са небрежно от акушера, който ги е израждал, точно тъй като не е очаквал да оцелеят даже и ден. Но те оцеляват и наддават на тегло. За тяхно страдание обаче уникалността им ги трансформира в забележителност и те са затворени в „ човешки зоопарк “.
Когато стават на 6 месеца, татко им взема решение да ги покаже на международното ревю в Чикаго. Децата живеели в стъклена клетка от 1935 до 1943 година, като през това време били „ посетени “ от 3 милиона души. Това остава един от най-циничните случаи на потребление на деца за печелене на пари в целия свят.
Впоследствие бащата Дион се разколебава и пробва да скапе договорката с уредниците на Чикагския панаир, само че те отхвърлят. Двамата родители, посъветвани от юрист, трансферират попечителството на децата на Червения кръст за интервал от две години, с цел да ги защитят от употреба. В подмяна на това организацията построява къща против тази на родителите, в която да живеят девойките.
Месеци по-късно обаче държавното управление приема законопроект, който лишава семейство Дион от правата над децата им и петзначките се оказват под опеката на страната. Отвън има площадка, позволяваща на туристите да следят сестрите, до момента в който играят. За девойките се грижат три медицински сестри, икономка и две прислужници. Трима служители на реда ги охранявали непрестанно. Целият парцел бил заобиколен от висока бодлива ограда. Навсякъде имало знаци, гласящи „ Пазете тишина “, „ Забранено правенето на фотоси “.
Момичетата са отглеждани в строга рутина. Те се будят в 6:30 ч., пият портокалов сок и рибено масло, по-късно къдрят косите си. Преди закуската споделят молитва, играят 30 минути, следват 15-минутна отмора и медицински обзор. Вечерята се сервира тъкмо в 18 ч. Преди лягане си играят безшумно и споделят вечерните си молебствия.
Когато петзначките порастват, стартират да се появяват в реклами на всевъзможни артикули. В магазините за сувенири се продават техни фотоси в рамка, на чаши, чинии, книги, пощенски картички и кукли. Баща им също отваря магазин за сувенири тъкмо против детската им стая.
Петзначките вземат участие и в три холивудски кино лентата. За деветте години, прекарани в Quintland, както назовават къщата им, те донасят повече от 50 милиона $ общи доходи от туристи на страната. През този къс интервал къщата им е най-голямата туристическа атракция на Онтарио, надминавайки Ниагарския водопад.
Те, въпреки заобиколени от скъпи играчки, страдали от неналичието на обществени контакти и връзка с родители и фамилията, което в следствие ги направило плахи и те в никакъв случай не основали връзки с околните си. Сестрите се чувствали добре само когато общували между тях, повредени вечно от белега, който бил оставен в тях вечно.
През 1943 година – след деветгодишна юридическа борба, Олива и Елзире Дион още веднъж получават попечителството над децата си. Но събитието не е щастливо. Богатството е преобразило фамилията. Елзире се отнасяше жестоко към тях, наскърбява ги и ги бие. Баща им стартира да ги малтретира полово. След като навършват 18 години, петте девойки се местят в Квебек.
Емили умира на 20-годишна възраст от нелекуваната ѝ епилепсия. Мари си отива от този свят през 1970 година измежду кръвоизлив в мозъка. Дотогава сестрите получават своя дял от положението на фамилията – по 183 000 $ всяка (днес равняващи се на 1.3 милиона долара).
През 1998 година трите останали девойки подават иск против държавното управление за употреба и получават 4 милиона $ обезщетение. Ивон умира през 2001 година През 2012 година синът на Сесил изпразва банковата сметка на майка си и изчезва, оставяйки я още веднъж на милостта на страната. Днес тя е в държавен старешки дом. Анет живее в Монреал.
Кръстени са небрежно от акушера, който ги е израждал, точно тъй като не е очаквал да оцелеят даже и ден. Но те оцеляват и наддават на тегло. За тяхно страдание обаче уникалността им ги трансформира в забележителност и те са затворени в „ човешки зоопарк “.
Когато стават на 6 месеца, татко им взема решение да ги покаже на международното ревю в Чикаго. Децата живеели в стъклена клетка от 1935 до 1943 година, като през това време били „ посетени “ от 3 милиона души. Това остава един от най-циничните случаи на потребление на деца за печелене на пари в целия свят.
Впоследствие бащата Дион се разколебава и пробва да скапе договорката с уредниците на Чикагския панаир, само че те отхвърлят. Двамата родители, посъветвани от юрист, трансферират попечителството на децата на Червения кръст за интервал от две години, с цел да ги защитят от употреба. В подмяна на това организацията построява къща против тази на родителите, в която да живеят девойките.
Месеци по-късно обаче държавното управление приема законопроект, който лишава семейство Дион от правата над децата им и петзначките се оказват под опеката на страната. Отвън има площадка, позволяваща на туристите да следят сестрите, до момента в който играят. За девойките се грижат три медицински сестри, икономка и две прислужници. Трима служители на реда ги охранявали непрестанно. Целият парцел бил заобиколен от висока бодлива ограда. Навсякъде имало знаци, гласящи „ Пазете тишина “, „ Забранено правенето на фотоси “.
Момичетата са отглеждани в строга рутина. Те се будят в 6:30 ч., пият портокалов сок и рибено масло, по-късно къдрят косите си. Преди закуската споделят молитва, играят 30 минути, следват 15-минутна отмора и медицински обзор. Вечерята се сервира тъкмо в 18 ч. Преди лягане си играят безшумно и споделят вечерните си молебствия.
Когато петзначките порастват, стартират да се появяват в реклами на всевъзможни артикули. В магазините за сувенири се продават техни фотоси в рамка, на чаши, чинии, книги, пощенски картички и кукли. Баща им също отваря магазин за сувенири тъкмо против детската им стая.
Петзначките вземат участие и в три холивудски кино лентата. За деветте години, прекарани в Quintland, както назовават къщата им, те донасят повече от 50 милиона $ общи доходи от туристи на страната. През този къс интервал къщата им е най-голямата туристическа атракция на Онтарио, надминавайки Ниагарския водопад.
Те, въпреки заобиколени от скъпи играчки, страдали от неналичието на обществени контакти и връзка с родители и фамилията, което в следствие ги направило плахи и те в никакъв случай не основали връзки с околните си. Сестрите се чувствали добре само когато общували между тях, повредени вечно от белега, който бил оставен в тях вечно.
През 1943 година – след деветгодишна юридическа борба, Олива и Елзире Дион още веднъж получават попечителството над децата си. Но събитието не е щастливо. Богатството е преобразило фамилията. Елзире се отнасяше жестоко към тях, наскърбява ги и ги бие. Баща им стартира да ги малтретира полово. След като навършват 18 години, петте девойки се местят в Квебек.
Емили умира на 20-годишна възраст от нелекуваната ѝ епилепсия. Мари си отива от този свят през 1970 година измежду кръвоизлив в мозъка. Дотогава сестрите получават своя дял от положението на фамилията – по 183 000 $ всяка (днес равняващи се на 1.3 милиона долара).
През 1998 година трите останали девойки подават иск против държавното управление за употреба и получават 4 милиона $ обезщетение. Ивон умира през 2001 година През 2012 година синът на Сесил изпразва банковата сметка на майка си и изчезва, оставяйки я още веднъж на милостта на страната. Днес тя е в държавен старешки дом. Анет живее в Монреал.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ