Мира Словаков – чехът, който беше роден за високите скорости
На 23 март 1953 година към 19:20 пътнически аероплан излетява от пистата на летището в Прага и се насочва към Бърно. Полетът е на разстояние от към 180 километра. Веднъж във въздуха, водачът трансферира контрола на своя асистент и излиза да се разноски около пасажерите. Двама от пасажерите потеглят след него по път към пилотската кабина, заявявайки, че желаят да видят по какъв начин се пилотира аероплан. Веднъж щом са вътре, господата вадят оръжие и съумяват да подчинят екипажа. Някъде над Бенесов се реализира и последния контакт. Следва внезапна смяна на курса и втурване под радарната височина. Променя курса на запад, където терористите се надяват, че ще съумеят да избягат.
Това е един от многото такива опити. Група от пасажерите се пробват да влязат. При опит да се разбие вратата, водачът внезапно спуска самолета, а по-късно го издига преднамерено, с цел да хвърли неканените посетители надалече. Не се повтарят сходни маневри. Самият авиатор се споделя Мира Словак. Той прави един забавен опит да избяга от Чехословакия и се надява, че това няма да е краят на живота му. Иска да стигне до Америка, която по това време приютява доста политически бежанци. Преди да кандидатства за цивилната авиация, Словак е работил като селскостопански водач, поръсвайки посевите, преди този момент е бил и тестов водач, победител във въздушното съревнование в Рино и един от най-опитните летци.
Не му липсват и забавни истории. През 1968 година Словак лети с дребен глайдър, притежаващ мотор от 36 конски сили. Полетът му е от Калифорния до Западна Германия, когато доближава до дестинацията, взема решение да се завърне назад. Не взима никакви пари, просто обича приятните провокации. Мира има и други забавни качества, да вземем за пример доста обича да се състезава с моторни лодки и е формален първенец на Полша в надпреварите с хидроплан. Наричат го и един от най-хубавите вероятни пилото на своята епоха. По това време пътува постоянно до Сиатъл, тъй като там стават и най-големите водни съревнования. Роден през 1929 година, той става очевидец на много забавни времена, преди всичко израства в окупирана Чехия, по-късно вижда режима на комунистите, само че действително желае да лети.
През 1947 година получава тази опция благодарение на реклама за военната авиация. Кандидатства дружно с още 3000 души. Той е измежду 105-те, които са признати. Две години по-късно се дипломира втори в класа си от 54 души. През 50-те години на предишния век е признат като преподавател във военното транспортно учебно заведение. След това е назначен като държавен водач на Чехословакия. Около 3 месеца е капитан и основен водач на самолета. Както можем да се досетим, това носи невероятни облаги, може би е даже един от най-добре платените хора в Чехословакия по това време. Проблемът е, че като човек, който лети по целия свят, неговата родна страна изостава в доста от случаите. На първо място вижда по какъв начин живеят
Скандинавските страни, по-късно слуша радио „ Свободна Европа “ и това го предиздвикало да си напомни живота, преди света да стартира да се поделя по най-различен метод. Единственият рационален метод за него бил с полета Прага – Бърно. На борда има 26 пасажера и трима от тях са негови другари. След като се заключват в пилотската кабина, господата се насочват към Западна Германия. По-важното е, че всички чакат скоро да се появят и МиГ-овете в радара. Докато напрежението се реже с нос в кабината, истината е, че никой не е обърнал изключително внимание. Скоро Западен Берлин се оказал покрай тях.
Преминавайки над американска военна база, Словак включва радиото и стартира връзка и напътствие към летището. След като самолетът каца, всички са арестувани. Заедно с водачите, 5 други пасажера също желаят политическо леговище. Повече от година Словак Мира прекарва в разпити и пояснения за какво е решил да избяга. Малко по-късно получава виза са Съединени американски щати. Първата му работа е незабавно да изкара лиценз за пилотиране, само че откакто неговата тапия не се признава, отпътува за Якима, Вашингтон, където работи върху своя британски и още веднъж пръска посевите. В Сиатъл, компанията Боинг схваща за Мира. През 1956 година негов другар се обажда и го кара да пътува до града, с цел да се включи в съревнование с моторни лодки, малко по-късно е записан като един от най-бързите хора в света, най-малко за времето си. Поради обстоятелството, че съумява да избяга от Съюз на съветските социалистически републики, множеството хора го познават и считат за воин.
Накрая президентът Айзенхауър подписва разрешителното за пилотиране на самолети. През 1959 година Мира ще завоюва президентската Регата. през 1967 година се отхвърля от надпреварите и продължава да лети за Continental Airlines, като понякога взе участие и в самолетни каскади. За него споделят, че е единственият човек, който може да лети по-често с главата надолу, в сравнение с като всички останали, неговата най-важна и честа задача е да прелети под всеки мост, без да държи контролните уреди. През 1986 година стартира да внася самолети в родната си страна, а по-късно и да изнася някои, създадени в Чехословакия. Не би трябвало да си мислим, че каскадьорът се е разминал без пострадвания.
В надпреварите по вода и въздух, той чупи крайник, рака, наранява грубо гърба си, губи съвсем всичките си зъби, наранява бъбреците си и всичко това преди да навърши 30 години. Докато е в болничното заведение, летецът постоянно премислял къде тъкмо е сбъркал и възнамерявал времето, в което ще се завърне назад на самолетната писта. Любопитен факт е, че когато лети с автомобилния мотор, приземяването му назад в Съединени американски щати се оказва много тежко. След като се разрушава на метри от самолетната писта, той е в кома няколко дни. Пред изданието Sport Illustrated 1966 година споделя, че рано или късно при високите скорости има постоянно по един човек, който няма да реши вярно шанса си и е прав. През 2014 година един от най-агресивните състезатели и каскадьори умира в дома си на 84-годишна възраст.
