На 22 юни виртуозната и много очарователна виолистка Сара МакЕлрави

На 22 юни виртуозната и доста очарователна виолистка Сара МакЕлрави се завръща на сцената на зала " България ”. Под палката на Даниел Гайс, тя ще извърши Концерт за виола и оркестър от Уилям Уолтън. Във втората част на концерта Софийската филхармония ще показа Симфония №6 - " Пасторална " от Бетовен.

Българската аудитория приветства бурно Сара МакЕлрави при първото ѝ посещение у нас. Канадската музикантка, която живее във Виена е определяна от влиятелната медия „ The Strad “ като „ блестяща и ярка ” изпълнителка. Тя е измежду създателите на Linden String Quartet, който е бил „ quartet-in-residence “ в Университета в Йейл и Института по музика в Кливланд, където постоянно водят майсторски класове, изнасят лекции и просветителни концерти. Квартетът е притежател на огромната премия от Националните състезания за камерна музика Fischoff и Coleman, печели и влиятелния конкурс Concert Artists Guild в Ню Йорк.

През 2014 година Сара МакЕлрави основава Общество за камерна музика в Мексико, което има за цел да показва международни мостри на камерната музика в Мексико Сити. Като артистичен шеф тя кани там изтъкнати актьори от Северна Америка за просветителни стратегии.

Сара МакЕлрави приключва Института по музика в Кливланд при Пол Кантор и Стивън Роуз. Учи по двугодишна стратегия за струнни квартети–резиденти в Университета в Йейл, където нейни ръководители са музикантите от фамозния струнен квартет „ Токио “.

Като солист работи с оркестрите в Москва и Санкт Петербург, Инсбрук, Неапол, Словенската филхармония, филхармониите на Ница и Турку, „ Royal Northern Sinfonia “, „ Московски солисти “ под диригентството на Юрий Башмет, отбор „ Московски виртуози “. Като камерен реализатор свири на сцените на Двореца за изящни изкуства – Брюксел, на фестивала в Турку, в „ Tеатър Шанз-Елизе “ – Париж, Виенския „ Музикферайн “, „ Kronberg Academy “, в замъка „ Шлос Елмау “. Гостува на фестивалите „ Пражка пролет “, Сион и „ Юлиан Рахлин и другари “ – Палма де Майорка, фестивала за камерна музика – Отава, Международния камерен фестивал на Жанин Янсен и фестивала  “La Folle Journée ”.

На симфоничната сцена музицира взаимно с диригентите Дмитрий Юровски, Александър Джоел, Юлиан Рахлин, а на камерната сцена – с Жанин Янсен, Вилде Франг, Денис Кожухин, Итамар Голан, Никлъс Олстед, Миша Майски, Борис Андрианов и Даниел Мюлер-Шот.

Свири на цигулка „ Галиано “ (от 1791) и виола „ Лоренцо Сториони “ (1785), предоставена ѝ от частната фондация „ Ангелика Прокоп “ – Виена.

Уилям Уолтън написа концерта си за виола за виолиста от оркестъра на сър Томас Бичъм - Лайънъл Тертис. Преди да стартира композирането, Уолтън разяснява, че виолата е инструмент, който „ издава много ужасяващ тон “.

Лайнъл Тертис обаче не харесва творбата и се отхвърля от премиерата, само че след това става един от дейните й реализатори. В автобиографията си той написа: „ Виртуозният концерт на Уолтън е произведение, което не изпълних премиерно. Със позор и разкайване признавам, че когато композиторът ми предложи да го извърша, аз отхвърлих. Бях болен тогава, а и не бях се научил да оценявам стила на Уолтън. Новаторството на музикалния му език, които през днешния ден наподобяват разумни и фактически в духа на музикалния мейнстрийм, ми изглеждаха тогава умозрителни “.

За премиерата мястото на Тетрис заема Паул Хиндемит. Концертът носи огромна популярност на Уолтън и до през днешния ден остава желано произведение за виолистите.

Шестата " Пасторална " е единствената програмна симфония на Лудвиг ван Бетовен, носеща освен наименование, само че и съответни заглавия към всяка една част. И единствено в нея композиторът нарушава строго следвания типичен вид четиричастен симфоничен цикъл – частите са 5, като трите последни се извършват без спиране. Тя се ражда в зрелия, извънредно работлив креативен интервал (1803-1812), когато са основани едни от най-значителните му творби във всички жанрове, откриващи нова ера в историята на европейската музика. Първите непокътнати скици на симфонията са още от 1802 година, сред 1806 и 1808 година Бетовен работи по едно и също време върху три симфонии – Четвърта, Пета и Шеста, Виолончеловата соната в ла мажор, оп. 69 и двете клавирни триа, оп. 70. Особено интензивно сред март и август 1808 година вървяло редом композирането на двете толкоз разнообразни по темперамент и изразност произведения – Пета и Шеста, приключени съвсем по едно и също време. Дори в началото фа мажорната „ Пасторална ” била избрана като № 5, а до минорната – като № 6, само че при публикуването им номерацията била заменена. Премиерното осъществяване на Пасторална симфония, или Възпоменания за живота на село („ Pastoral-Sinfonie oder Erinnerungen an das Landleben ”), както е маркирано на заглавната страница на ръкописа, било на 22 декември 1808 в фамозния Theater an der Wien, на онази грандиозна 4-часова Бетовенова Академия, когато в една вечер прозвучали и Пета симфония, Увертюра „ Леонора ” № 3, елементи от Месата в до мажор и Фантазията за пиано, хор и оркестър. Както и Пета симфония, „ Пасторалната ” била отдадена на настойниците на Бетовен, виенския филантроп княз Франц Йозеф Максимилиан декор Лобковиц и съветския дипломат във Виена княз Андрей Кирилович Разумовски (на него са отдадени и трите квартета оп. 59, останали известни като квартети „ Разумовски ”)

Билети за концерта са налични на касата на зала „ България “ и в Ивентим.