Да, вносът на зърно от Украйна срина пазара
На 22 юли 2022 година Организация на обединените нации и Турция подписаха съглашение за разкриване на безвреден морски филантропичен кулоар в Черно море. Чрез Черноморската самодейност за зърното към 800 кораба, цялостни със зърно и други хранителни артикули, са напуснали три украински пристанища.
Към март тази година са изнесени над 23 милиона тона зърно и други хранителни артикули, сочат данните на Съвета на Европейския съюз.
Почти 49% от товара са били царевица, делът на пшеницата е 28%, а на слънчогледовите артикули – 11%. Зърното главно е било за разрастващите се страни, сочат данните на Съвместния координационен център на Черноморската самодейност за зърното.
Дъмпингът с украинско зърно е цената, която родното земеделие заплаща поради европейската агро политика
Вносът на украинско зърно в България докара до внезапен спад в цените на пшеницата, царевицата и слънчогледа и българската продукция не може да бъде осъществена, споделят българските зърнопроизводители, които излязоха на митинги.
Твърдение: Украинският импорт на зърно срина българския пазар
Цените паднаха фрапантно, няма пазар за продукцията ни, разясниха протестиращите през март зърнопроизводители.
" Влиза украинската стока, ние не сме срещу тях. Трябваше да има кулоар, а тя остава в България. "
Трябваше да има кулоар за украинската стока, само че тя остава в България
„ В момента изкупната цена на продукцията ни е към 40% под себестойност. Измерено в слънчогледа, можем да приказваме за загуби от към 800 милиона лв..
В България за година се създават към два милиона тона слънчоглед. Не повече от 5-10% от него е осъществено досега. “
По данни на системата за агропазарна информация, поддържана на уеб страницата на Министерството на земеделието, преди украинския импорт на пшеница междинната цена на зърното у нас през предходната година е била от 515 лв. за звук през януари до 705 лв. за звук през юни. След това цените още веднъж потеглят надолу и през октомври доближават 630 лева/тон, а през ноември – 644 лева/тон и през декември още веднъж има спад до 570 лева./тон.
При маслодайния слънчоглед най-високата реализирана цена е 1713 лева/тон през април предходната година, при начало на годината с равнище от 1117 лева/тон. Сривът след украинския импорт в цената е през юли – 994 лева./тон, следват месеци с съмнения и годината приключва със междинна цена от 980 лв. за звук слънчоглед.
При царевицата наклонността е аналогична. Най-високата цена е през май – 624 лева./тон и до края на годината пада до 544 лева./тон.
„ Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на страната без опция за реализация и липса на търговия “, показва в отговора си до БНР от 4 април тази година по Закона за достъп до публичната информация земеделският министър Явор Гечев.
Пред протестиращите зърнопроизводители край Горна Студена на 21 март министър Гечев съобщи:
„ Половината от слънчогледа, който влезе в Европа, е в България. Не го споделям за опрощение, а в противен случай – тъй като
Европейската комисия би трябвало да разбере, че солидарността е цялостна, тя не е поотделна.
Твърдя, че страните, които са по-близко до Украйна, до спора, заплащат доста по-висока цена “.
Данните от Съвместния координационен център на Черноморската самодейност за зърното към 4 април сочат, че общият украински импорт на зърно е близо 26 милиона и 900 хиляди тона, като България е приела като последна дестинация 68 800 тона, Румъния – 685 000 тона, Гърция – 156 000 тона.
Данните на Агенция „ Митници “ и на Националния статистически институт, предоставени на БНР по Закона за достъп до публичната информация, демонстрират,
че максимален е натискът от безмитния украински импорт на зърно върху българския пазар при пшеницата.
За първите три месеца на тази година украинската пшеница, импортирана у нас, е 470 900 тона, което е 24 пъти повече от цялата предходна година. При слънчогледа сме внесли 149 722 тона зърно, което е 16% от вноса за цялата предходна година. Данните за царевицата демонстрират, че тазгодишното количество на украинския импорт е 2372 тона и съставлява 14 на 100 от количествата за предходната година украинска царевица у нас.
След Черноморската самодейност за зърното българската страна е осъществила единствено една договорка за изкупуване на българско зърно, което може да се пояснява като поддръжка за българските зърнопроизводители.
Предоставените по ЗДОИ данни от Държавната комисия по стоковите тържища и борси сочат, че за предходната година на Софийската стокова борса е подписан един борсов контракт за доставка на хлебна пшеница. Той е бил на 5 октомври за 15 031 тона с цена от 719,50 лв. за звук. Купувач е Държавната организация „ Държавен запас и военновременни ресурси “. Сделката е за 10,8 милиона лв..
Тази цена е доста над междинната пазарна цена за октомври, когато пшеницата у нас се е търгувала за 630 лв. за звук, сочат данните от Системата за агропазарна информация на Министерството на земеделието.
Изкупната цена на пшеницата спада и към средата на март е 483,50 лева./тон, при междинна цена от 605,40 лева./тон за същия месец на 2022 година
Продължаваме да внасяме украински слънчоглед. Цената пада и междинната за месец март е 885,00 лева./тон, като за същия месец на 2022 година е била на равнище от 1662,00 лева./тон.
Заключение
Твърдението, че украинският импорт на зърно у нас срина пазара, е ВЯРНО. Цените на царевицата, слънчогледа и пшеницата са по-ниски от месеците преди Черноморската самодейност за зърното, увеличени са и количествата на неосъществената българска продукция.
Към март тази година са изнесени над 23 милиона тона зърно и други хранителни артикули, сочат данните на Съвета на Европейския съюз.
Почти 49% от товара са били царевица, делът на пшеницата е 28%, а на слънчогледовите артикули – 11%. Зърното главно е било за разрастващите се страни, сочат данните на Съвместния координационен център на Черноморската самодейност за зърното.
Дъмпингът с украинско зърно е цената, която родното земеделие заплаща поради европейската агро политика
Вносът на украинско зърно в България докара до внезапен спад в цените на пшеницата, царевицата и слънчогледа и българската продукция не може да бъде осъществена, споделят българските зърнопроизводители, които излязоха на митинги.
Твърдение: Украинският импорт на зърно срина българския пазар
Цените паднаха фрапантно, няма пазар за продукцията ни, разясниха протестиращите през март зърнопроизводители.
" Влиза украинската стока, ние не сме срещу тях. Трябваше да има кулоар, а тя остава в България. "
Трябваше да има кулоар за украинската стока, само че тя остава в България
„ В момента изкупната цена на продукцията ни е към 40% под себестойност. Измерено в слънчогледа, можем да приказваме за загуби от към 800 милиона лв..
В България за година се създават към два милиона тона слънчоглед. Не повече от 5-10% от него е осъществено досега. “
По данни на системата за агропазарна информация, поддържана на уеб страницата на Министерството на земеделието, преди украинския импорт на пшеница междинната цена на зърното у нас през предходната година е била от 515 лв. за звук през януари до 705 лв. за звук през юни. След това цените още веднъж потеглят надолу и през октомври доближават 630 лева/тон, а през ноември – 644 лева/тон и през декември още веднъж има спад до 570 лева./тон.
При маслодайния слънчоглед най-високата реализирана цена е 1713 лева/тон през април предходната година, при начало на годината с равнище от 1117 лева/тон. Сривът след украинския импорт в цената е през юли – 994 лева./тон, следват месеци с съмнения и годината приключва със междинна цена от 980 лв. за звук слънчоглед.
При царевицата наклонността е аналогична. Най-високата цена е през май – 624 лева./тон и до края на годината пада до 544 лева./тон.
„ Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на страната без опция за реализация и липса на търговия “, показва в отговора си до БНР от 4 април тази година по Закона за достъп до публичната информация земеделският министър Явор Гечев.
Пред протестиращите зърнопроизводители край Горна Студена на 21 март министър Гечев съобщи:
„ Половината от слънчогледа, който влезе в Европа, е в България. Не го споделям за опрощение, а в противен случай – тъй като
Европейската комисия би трябвало да разбере, че солидарността е цялостна, тя не е поотделна.
Твърдя, че страните, които са по-близко до Украйна, до спора, заплащат доста по-висока цена “.
Данните от Съвместния координационен център на Черноморската самодейност за зърното към 4 април сочат, че общият украински импорт на зърно е близо 26 милиона и 900 хиляди тона, като България е приела като последна дестинация 68 800 тона, Румъния – 685 000 тона, Гърция – 156 000 тона.
Данните на Агенция „ Митници “ и на Националния статистически институт, предоставени на БНР по Закона за достъп до публичната информация, демонстрират,
че максимален е натискът от безмитния украински импорт на зърно върху българския пазар при пшеницата.
За първите три месеца на тази година украинската пшеница, импортирана у нас, е 470 900 тона, което е 24 пъти повече от цялата предходна година. При слънчогледа сме внесли 149 722 тона зърно, което е 16% от вноса за цялата предходна година. Данните за царевицата демонстрират, че тазгодишното количество на украинския импорт е 2372 тона и съставлява 14 на 100 от количествата за предходната година украинска царевица у нас.
След Черноморската самодейност за зърното българската страна е осъществила единствено една договорка за изкупуване на българско зърно, което може да се пояснява като поддръжка за българските зърнопроизводители.
Предоставените по ЗДОИ данни от Държавната комисия по стоковите тържища и борси сочат, че за предходната година на Софийската стокова борса е подписан един борсов контракт за доставка на хлебна пшеница. Той е бил на 5 октомври за 15 031 тона с цена от 719,50 лв. за звук. Купувач е Държавната организация „ Държавен запас и военновременни ресурси “. Сделката е за 10,8 милиона лв..
Тази цена е доста над междинната пазарна цена за октомври, когато пшеницата у нас се е търгувала за 630 лв. за звук, сочат данните от Системата за агропазарна информация на Министерството на земеделието.
Изкупната цена на пшеницата спада и към средата на март е 483,50 лева./тон, при междинна цена от 605,40 лева./тон за същия месец на 2022 година
Продължаваме да внасяме украински слънчоглед. Цената пада и междинната за месец март е 885,00 лева./тон, като за същия месец на 2022 година е била на равнище от 1662,00 лева./тон.
Заключение
Твърдението, че украинският импорт на зърно у нас срина пазара, е ВЯРНО. Цените на царевицата, слънчогледа и пшеницата са по-ниски от месеците преди Черноморската самодейност за зърното, увеличени са и количествата на неосъществената българска продукция.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ