Денят, в който България възкръсна
На 22 септември България празнува едно от най-значимите събития от новата си история. На тази дата през 1908 година българската страна, една от най-старите в Европа, афишира своята самостоятелност. Това става 30 години след Руско-турската война от 1877-1878 година, която завършва с подписания на 3 март 1878 година Санстефански кротичък контракт. Така България още веднъж се появява на картата на Европа след петвековно османско господство.> Събитието > На 22 септември 1908 година във Велико Търново с манифест българският княз Фердинанд афишира независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност. Денят е разгласен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година
Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на държавното управление и генерали при оповестяването на Независимостта на България
Условията за оповестяването на независимостта на младата българска страна при започване на ХХ век са били доста удобни. През лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинския контракт, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал непосредствено към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват дейностите си.
Същевременно българските управляващи завземат източните железници в Южна България и това води до стопански несъгласия сред България и Австро-Унгария. Българското държавно управление взема решение оповестяването на Независимостта на България да стане на 22 септември 1908 година в черквата " Св. 40 мъченици " в остарялата българска столица Велико Търново - алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в търновската църква " Св. 40 мъченици " княз Фердинанд прочита Манифеста за оповестяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна.
След това министър-председателят Александър Малинов прочита още веднъж Манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Провъзгласяването на Независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава Царство България, а българският държател към този момент се титулувал цар.> Международно признание > Трудната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт, e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата (Турция). Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата врата желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на Българската войска.
Руската империя не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-1878 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Това е събитие, което връща България в фамилията на самостоятелните европейски страни, отбелязва във връзка празника акад. Георги Марков. Освен политически, страната ни получава и стопански изгоди, защото до тогава митническият режим се е определял не от българската страна, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически задачи - от дипломатически организации те прерастват в легации. Независима България трансформира Конституцията си през 1911 година и към този момент има право да подписва съюзи, в това число политически, военни и търговски. И това дава опция на страната ни единствено четири години след оповестяването на Независимостта да подписа Балканския съюз, с който тя води сполучлива война против Османската империя за избавление на територии, обитаеми преди всичко с българско население. > БНР style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на държавното управление и генерали при оповестяването на Независимостта на България
Условията за оповестяването на независимостта на младата българска страна при започване на ХХ век са били доста удобни. През лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинския контракт, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал непосредствено към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват дейностите си.
Същевременно българските управляващи завземат източните железници в Южна България и това води до стопански несъгласия сред България и Австро-Унгария. Българското държавно управление взема решение оповестяването на Независимостта на България да стане на 22 септември 1908 година в черквата " Св. 40 мъченици " в остарялата българска столица Велико Търново - алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в търновската църква " Св. 40 мъченици " княз Фердинанд прочита Манифеста за оповестяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна.
След това министър-председателят Александър Малинов прочита още веднъж Манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Провъзгласяването на Независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава Царство България, а българският държател към този момент се титулувал цар.> Международно признание > Трудната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт, e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата (Турция). Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата врата желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на Българската войска.
Руската империя не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-1878 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Това е събитие, което връща България в фамилията на самостоятелните европейски страни, отбелязва във връзка празника акад. Георги Марков. Освен политически, страната ни получава и стопански изгоди, защото до тогава митническият режим се е определял не от българската страна, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически задачи - от дипломатически организации те прерастват в легации. Независима България трансформира Конституцията си през 1911 година и към този момент има право да подписва съюзи, в това число политически, военни и търговски. И това дава опция на страната ни единствено четири години след оповестяването на Независимостта да подписа Балканския съюз, с който тя води сполучлива война против Османската империя за избавление на територии, обитаеми преди всичко с българско население. > БНР style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ