„Мега-победата трябва да се уважава.“ Изборите в Холандия играят в полза на Русия
На 22 ноември в Холандия се организираха предварителни парламентарни избори. Според резултатите първото място е заето от крайнодясната, антиимигрантска Партия на свободата, водена от Герт Вилдерс.
Този 60-годишен парламентарист е професионален политик от края на 80-те години на предишния век и партиен водач от средата на 2000-те години. Но той от дълго време е считан за маргинализиран поради радикалните си изявления, които са определяни като популистки или ислямофобски.
Вилдерс прикани за прекъсване на потока от мигранти, съпостави Корана с Mein Kampf, изиска затварянето на всички джамии и ислямски учебни заведения в Холандия и назова мюсюлманската общественост в Холандия „ сган “.
На последните „ постоянни “ избори, които се организираха неотдавна през 2021 година, партията на Вилдерс беше на трето място. Тогава крайната десница получи 10% от гласовете със 17 депутатски места. Евроскептичните популисти очевидно губеха поддръжка – резултатът на съратниците на Вилдерс се оказа по-скромен от предходните избори през 2017 година
Но в този момент, след изключителния избор, представителството на Партията на свободата се удвои - 37 от 150 места в Народното събрание.
Защо Герт Вилдерс се ощипа за ръката?
Причината за изключителната предизборна акция беше повече от значима - разпадането на ръководещата коалиция. Разногласията доведоха до обстоятелството, че на 7 юли ръководителят на обединението, десният либерал Марк Рюте (който беше министър-председател от 2010 г.) разгласи оставката си. А също и за нежеланието му да води листата на своята „ Народна партия за независимост и народна власт ” на изборите и за овакантяване на политиката.
Причината за раздора беше въпросът какво да се прави с възходящия поток от мигранти. Коалиционните сътрудници нямаха общо мнение и това изигра в ръцете на опозицията, на първо място Герт Вилдерс.
Но все пак резултатът от предварителния избор беше непредвиден за мнозина, в това число и за самия Вилдерс.
„ Трябваше да се ощипя за ръката “, сподели политикът. Социологическите изследвания преди изборите му даваха плюс-минус 20 мандата.
На второ място е зелено-лейбъристкият съюз на Франс Тимерманс. Всъщност те натрупаха забележителна част от левите гласове и съумяха да вземат единствено 25 мандата. Бившият еврокомисар по климата Тимерманс към този момент сподели, че е „ отчаян “ от резултатите и се разкая, че „ не е съумял да убеди хората “.
Управляващата сега дясноцентристка Народна партия за независимост и народна власт (PPSD, НПСД, в този момент водена от турския мигрант Дилан Йесилгез-Зегериус ) съумя да получи единствено 24 места. За нея това, несъмнено, е неуспех - в сегашния парламент НПСД имаше 34 мандата.
И най-после, Новият обществен контракт на Питър Омциг е на четвърто място. Някои назовават партията лявоцентристка, само че всъщност те са холандски популисти, които се застъпваха за цялостно прекрояване на политическата система. И по този метод съумяха да съберат протестни гласове.
Чайката като " черен лебед "
Феноменът на успеха на Вилдерс има две пояснения: рейтингът на Партията на свободата растеше, а социологическите изследвания отчитаха желанията единствено на тези, които са създали своя избор. Тоест мненията на към една трета от популацията. Останалите направиха избор в последния миг - и най-вероятно бяха ръководени от персонални фактори.
Както означи френският министър на финансите Бруно Льо Мер, успеха на Вилдерс е разследване от „ всички страхове, които пораждат измежду европейското население във връзка с въпросите на миграцията и стопанската система “.
Партията на свободата, чийто знак е чайка в цветовете на националния байрак, се оказа „ черен лебед ” на актуалните избори: непредсказуемия фактор, който оказа съществено въздействие върху събитията, които се случиха.
Но главният въпрос е какво ще последва след сензационната победа на десните популисти. По-точно дали Вилдерс ще стане новият холандски министър председател.
Все отново приказваме за политик, считан за радикал в Холандия. Който прави извънредно остри антиимигрантски и антиислямски изявления. Който изиска прекъсване на мигрантския поток.
„ Вилдерс е прочут със своите възгледи за мюсюлманите... Страхуваме се, че той ще ни нарежда като жители втора класа “, споделя Хабиб Ел Кадури, водач на мароканската диаспора в Холандия.
Не е изненадващо, че през всичките тези години холандските мейнстрийм партии възприемаха самия Вилдерс като жител втора класа, отказвайки да имат работа с него. Но няколко фактора в този момент играят в интерес на премиерския пост на Вилдерс.
Два аргумента в интерес на Герт Мекия
Първо, резултатите от изборите. Ако водачът на крайната десница получи условно 20 мандата, тогава той може да бъде пренебрегнат. Все отново 37 места са прекалено много и прекомерно шумно. Вилдерс към този момент даде да се разбере, че в сегашната обстановка сглобяването на коалиция без него би било меко казано неверно и даже нелегитимно.
„ Мега-победа като тази би трябвало да се почита. Така споделиха гласоподавателите, избраха смяната. И би било извънредно недемократично да не вземем поради волята на гласоподавателите “, сподели политикът.
Ако центристките партии се обединят, с цел да попречат на Вилдерс да се върне на власт, може да им се наложи да платят за гнева на гласоподавателите, отбелязва аналитичната обява на европейският клон на Politico.
Второ, би трябвало да отчетем адекватността на самия политик, който ненапълно смекчи реториката си, с цел да сътвори коалиция.
Вилдерс сподели, че схваща чудесно, че партиите не желаят да влизат в коалиция с политическа мощ, която се застъпва за противоконституционни ограничения. „ Затова няма да повдигаме въпроса за джамиите, Корана и ислямските учебни заведения “, даде обещание Вилдерс. За намаляване на позициите му някои коментатори към този момент го кръстиха Герт Милдърс (т.е. Герт Мекия).
" Нека да опита "
И него го чуват.
Да, ляво-либералният блок на някогашния чиновник на Европейската комисия Франс Тимерманс към момента отхвърля да се занимава с Вилдерс. „ Ние в никакъв случай няма да създадем коалиция с партии, които настояват, че търсещите леговище са източникът на всички премеждия “, сподели някогашният еврокомисар. Той прикани за „ единен пестник “ за отбрана на демокрацията и върховенството на закона.
Позициите на другите играчи обаче се трансформират.
Така в началото водачът на Новия обществен контракт, популистът Петер Омциг, отхвърли съдействието с Вилдерс. „ Той е по-скоро ляв политик и затова национализмът на Вилдерс не му е непосредствен. Освен това и двамата „ пасат “ на протестното поле “, изяснява за IA Regnum Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен филантропичен университет.
След изборите и подобен впечатляващ триумф обаче Вилдерс и Омциг смекчиха позицията си - той е подготвен да подписа „ публичен контракт “ с десницата.
Дори водачът на губещата партия на някогашния министър председател Рюте, либералът Дилан Йесилгез-Зегериус, смекчи позицията си: „ Не виждам Вилдерс като министър-председател, тъй като не мисля, че той може да образува болшинство. Но дано опита. "
Гласовете, събрани от Партията на свободата, НПСД и Нов публичен контракт може да са изцяло задоволителни за образуване на ръководеща коалиция. Едно от изискванията за появяването му, апропо, може да бъде отводът персонално на Вилдерс (който, макар че се трансформира в Милдърс, остава извънредно отровен за мейнстримните сили) от премиерството.
Друг вид обаче не може да бъде изключен: мейнстримните сили въпреки всичко ще поемат риск и ще образуват коалиция без Вилдерс.
Например към Тимерманс. „ Всички леви и либерали и даже проевропейски консерватори могат да отидат при Тимерманс. Просто по правилото „ който и да е, единствено да не допусне Вилдерс в държавното управление “, изяснява Вадим Трухачов.
Този сюжет, несъмнено, се усложнява от обстоятелството, че левицата в този момент има най-проимигрантската позиция от всички спечелили. „ Няма значение от кое място сте. Ако бягате от война и принуждение, постоянно сте добре пристигнали в Холандия. И този наш метод в никакъв случай няма да се промени “, сподели Тимерманс. И тази позиция плаши по-голямата част от популацията на страната.
Най-накрая десноцентристите биха могли да сформират държавно управление на малцинството. Този кабинет обаче ще стане извънредно неустойчив и, както означи Вилдерс, нелегитимен.
Основният въпрос обаче е какво я интересува Русия кой в последна сметка ще заеме кабинета на министър-председателя в хагския замък Биненхоф. И тук, по мнението на специалисти, си коства да пожелаем победа на този, който в действителност завоюва парламентарните избори. За Москва най-хубавият вид би бил премиерството на Вилдерс, счита Трухачов.
„ Кошмарите на Европейския съюз “ - на път
Въпросът не е, че водачът на Партията на свободата е другар на Москва (в никакъв случай не е), а че е зложелател на враговете на Русия. „ Няма да е проруски, ще ни се кара. Той обаче ще спре да поддържа Украйна, даже без да влезе в разговор с Русия. Това ни е задоволително “, отбелязва Трухачов.
И, несъмнено, Вилдерс ще се трансформира в голямо главоболие за враговете на Русия в Брюксел. Преди всичко с това, че ще се застъпи за Nexit - т.е. референдум за излизането на Холандия от Европейския съюз по модела на английския " Brexit ".
„ И до момента в който Вилдерс смекчи антиислямската си изразителност през последните седмици, няма признаци, че той желае да смекчи своя евроскептицизъм “, написа Politico. Герт Вилдерс е най-лошият призрачен сън на Европейски Съюз.
Освен това, даже и радикалът да не стане министър председател, резултатите от изборите отново ще бъдат от изгода за Москва. В последна сметка те демонстрират наклонност към „ внезапно надясно “ на европейския електорат. В Австрия водач във всички анкети е идеологически сходна партия със същото име като в Холандия - Партията на свободата.
„ Италия и Швеция към този момент направиха десен завой на изборите предходната година. Те порастват в Германия и Франция, във Финландия... Така че наклонността е явна в цяла Европа “, споделя Вадим Трухачов.
Тенденция, която стана допустима освен заради притока на мигранти, само че и заради внезапното рухване на стандарта на живот в Европейски Съюз (една от аргументите за което беше присъединяване на Европа в спора в Украйна).
„ Вятърът на смяната към този момент е тук “, по този начин унгарският министър председател Виктор Орбан реагира на успеха на Вилдерс. „ Хората не желаят да видят националния факел угасен. Все още има вяра за смяна в Европа “, сподели френският крайнодесен водач Марин Льо Пен.
Въпросът е по какъв начин Европейският съюз ще реагира на тази наклонност.
Управляващите бяха шокирани, само че в случай че не одобряват този сигнал съществено, тогава обстановката ще се повтори и в други страни, отбелязва един от най-влиятелните източноевропейски евродепутати, чехът Ян Заградил. По негово мнение, изборите в Холандия изпратиха елементарен сигнал: стига миграция, стига „ зелена договорка “ (акцент върху развиването на възобновими енергийни източници в ущърб на традиционните), стига интервенция на Брюксел във вътрешните работи на страните.
Очевидно Европейски Съюз няма да реагира по никакъв метод, в това число и тъй като няма да може да се откаже от сакрализирания си дневен ред (което включва поддръжката за Украйна).
Това значи, че несъгласията в границите на Европейския съюз ще порастват и техният „ Герт Вилдерс “ ще пристигна на власт и в други страни, считат специалисти. Съответно, колкото повече от тях има, толкоз по-добре за Русия.
Превод: Европейски Съюз
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Този 60-годишен парламентарист е професионален политик от края на 80-те години на предишния век и партиен водач от средата на 2000-те години. Но той от дълго време е считан за маргинализиран поради радикалните си изявления, които са определяни като популистки или ислямофобски.
Вилдерс прикани за прекъсване на потока от мигранти, съпостави Корана с Mein Kampf, изиска затварянето на всички джамии и ислямски учебни заведения в Холандия и назова мюсюлманската общественост в Холандия „ сган “.
На последните „ постоянни “ избори, които се организираха неотдавна през 2021 година, партията на Вилдерс беше на трето място. Тогава крайната десница получи 10% от гласовете със 17 депутатски места. Евроскептичните популисти очевидно губеха поддръжка – резултатът на съратниците на Вилдерс се оказа по-скромен от предходните избори през 2017 година
Но в този момент, след изключителния избор, представителството на Партията на свободата се удвои - 37 от 150 места в Народното събрание.
Защо Герт Вилдерс се ощипа за ръката?
Причината за изключителната предизборна акция беше повече от значима - разпадането на ръководещата коалиция. Разногласията доведоха до обстоятелството, че на 7 юли ръководителят на обединението, десният либерал Марк Рюте (който беше министър-председател от 2010 г.) разгласи оставката си. А също и за нежеланието му да води листата на своята „ Народна партия за независимост и народна власт ” на изборите и за овакантяване на политиката.
Причината за раздора беше въпросът какво да се прави с възходящия поток от мигранти. Коалиционните сътрудници нямаха общо мнение и това изигра в ръцете на опозицията, на първо място Герт Вилдерс.
Но все пак резултатът от предварителния избор беше непредвиден за мнозина, в това число и за самия Вилдерс.
„ Трябваше да се ощипя за ръката “, сподели политикът. Социологическите изследвания преди изборите му даваха плюс-минус 20 мандата.
На второ място е зелено-лейбъристкият съюз на Франс Тимерманс. Всъщност те натрупаха забележителна част от левите гласове и съумяха да вземат единствено 25 мандата. Бившият еврокомисар по климата Тимерманс към този момент сподели, че е „ отчаян “ от резултатите и се разкая, че „ не е съумял да убеди хората “.
Управляващата сега дясноцентристка Народна партия за независимост и народна власт (PPSD, НПСД, в този момент водена от турския мигрант Дилан Йесилгез-Зегериус ) съумя да получи единствено 24 места. За нея това, несъмнено, е неуспех - в сегашния парламент НПСД имаше 34 мандата.
И най-после, Новият обществен контракт на Питър Омциг е на четвърто място. Някои назовават партията лявоцентристка, само че всъщност те са холандски популисти, които се застъпваха за цялостно прекрояване на политическата система. И по този метод съумяха да съберат протестни гласове.
Чайката като " черен лебед "
Феноменът на успеха на Вилдерс има две пояснения: рейтингът на Партията на свободата растеше, а социологическите изследвания отчитаха желанията единствено на тези, които са създали своя избор. Тоест мненията на към една трета от популацията. Останалите направиха избор в последния миг - и най-вероятно бяха ръководени от персонални фактори.
Както означи френският министър на финансите Бруно Льо Мер, успеха на Вилдерс е разследване от „ всички страхове, които пораждат измежду европейското население във връзка с въпросите на миграцията и стопанската система “.
Партията на свободата, чийто знак е чайка в цветовете на националния байрак, се оказа „ черен лебед ” на актуалните избори: непредсказуемия фактор, който оказа съществено въздействие върху събитията, които се случиха.
Но главният въпрос е какво ще последва след сензационната победа на десните популисти. По-точно дали Вилдерс ще стане новият холандски министър председател.
Все отново приказваме за политик, считан за радикал в Холандия. Който прави извънредно остри антиимигрантски и антиислямски изявления. Който изиска прекъсване на мигрантския поток.
„ Вилдерс е прочут със своите възгледи за мюсюлманите... Страхуваме се, че той ще ни нарежда като жители втора класа “, споделя Хабиб Ел Кадури, водач на мароканската диаспора в Холандия.
Не е изненадващо, че през всичките тези години холандските мейнстрийм партии възприемаха самия Вилдерс като жител втора класа, отказвайки да имат работа с него. Но няколко фактора в този момент играят в интерес на премиерския пост на Вилдерс.
Два аргумента в интерес на Герт Мекия
Първо, резултатите от изборите. Ако водачът на крайната десница получи условно 20 мандата, тогава той може да бъде пренебрегнат. Все отново 37 места са прекалено много и прекомерно шумно. Вилдерс към този момент даде да се разбере, че в сегашната обстановка сглобяването на коалиция без него би било меко казано неверно и даже нелегитимно.
„ Мега-победа като тази би трябвало да се почита. Така споделиха гласоподавателите, избраха смяната. И би било извънредно недемократично да не вземем поради волята на гласоподавателите “, сподели политикът.
Ако центристките партии се обединят, с цел да попречат на Вилдерс да се върне на власт, може да им се наложи да платят за гнева на гласоподавателите, отбелязва аналитичната обява на европейският клон на Politico.
Второ, би трябвало да отчетем адекватността на самия политик, който ненапълно смекчи реториката си, с цел да сътвори коалиция.
Вилдерс сподели, че схваща чудесно, че партиите не желаят да влизат в коалиция с политическа мощ, която се застъпва за противоконституционни ограничения. „ Затова няма да повдигаме въпроса за джамиите, Корана и ислямските учебни заведения “, даде обещание Вилдерс. За намаляване на позициите му някои коментатори към този момент го кръстиха Герт Милдърс (т.е. Герт Мекия).
" Нека да опита "
И него го чуват.
Да, ляво-либералният блок на някогашния чиновник на Европейската комисия Франс Тимерманс към момента отхвърля да се занимава с Вилдерс. „ Ние в никакъв случай няма да създадем коалиция с партии, които настояват, че търсещите леговище са източникът на всички премеждия “, сподели някогашният еврокомисар. Той прикани за „ единен пестник “ за отбрана на демокрацията и върховенството на закона.
Позициите на другите играчи обаче се трансформират.
Така в началото водачът на Новия обществен контракт, популистът Петер Омциг, отхвърли съдействието с Вилдерс. „ Той е по-скоро ляв политик и затова национализмът на Вилдерс не му е непосредствен. Освен това и двамата „ пасат “ на протестното поле “, изяснява за IA Regnum Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен филантропичен университет.
След изборите и подобен впечатляващ триумф обаче Вилдерс и Омциг смекчиха позицията си - той е подготвен да подписа „ публичен контракт “ с десницата.
Дори водачът на губещата партия на някогашния министър председател Рюте, либералът Дилан Йесилгез-Зегериус, смекчи позицията си: „ Не виждам Вилдерс като министър-председател, тъй като не мисля, че той може да образува болшинство. Но дано опита. "
Гласовете, събрани от Партията на свободата, НПСД и Нов публичен контракт може да са изцяло задоволителни за образуване на ръководеща коалиция. Едно от изискванията за появяването му, апропо, може да бъде отводът персонално на Вилдерс (който, макар че се трансформира в Милдърс, остава извънредно отровен за мейнстримните сили) от премиерството.
Друг вид обаче не може да бъде изключен: мейнстримните сили въпреки всичко ще поемат риск и ще образуват коалиция без Вилдерс.
Например към Тимерманс. „ Всички леви и либерали и даже проевропейски консерватори могат да отидат при Тимерманс. Просто по правилото „ който и да е, единствено да не допусне Вилдерс в държавното управление “, изяснява Вадим Трухачов.
Този сюжет, несъмнено, се усложнява от обстоятелството, че левицата в този момент има най-проимигрантската позиция от всички спечелили. „ Няма значение от кое място сте. Ако бягате от война и принуждение, постоянно сте добре пристигнали в Холандия. И този наш метод в никакъв случай няма да се промени “, сподели Тимерманс. И тази позиция плаши по-голямата част от популацията на страната.
Най-накрая десноцентристите биха могли да сформират държавно управление на малцинството. Този кабинет обаче ще стане извънредно неустойчив и, както означи Вилдерс, нелегитимен.
Основният въпрос обаче е какво я интересува Русия кой в последна сметка ще заеме кабинета на министър-председателя в хагския замък Биненхоф. И тук, по мнението на специалисти, си коства да пожелаем победа на този, който в действителност завоюва парламентарните избори. За Москва най-хубавият вид би бил премиерството на Вилдерс, счита Трухачов.
„ Кошмарите на Европейския съюз “ - на път
Въпросът не е, че водачът на Партията на свободата е другар на Москва (в никакъв случай не е), а че е зложелател на враговете на Русия. „ Няма да е проруски, ще ни се кара. Той обаче ще спре да поддържа Украйна, даже без да влезе в разговор с Русия. Това ни е задоволително “, отбелязва Трухачов.
И, несъмнено, Вилдерс ще се трансформира в голямо главоболие за враговете на Русия в Брюксел. Преди всичко с това, че ще се застъпи за Nexit - т.е. референдум за излизането на Холандия от Европейския съюз по модела на английския " Brexit ".
„ И до момента в който Вилдерс смекчи антиислямската си изразителност през последните седмици, няма признаци, че той желае да смекчи своя евроскептицизъм “, написа Politico. Герт Вилдерс е най-лошият призрачен сън на Европейски Съюз.
Освен това, даже и радикалът да не стане министър председател, резултатите от изборите отново ще бъдат от изгода за Москва. В последна сметка те демонстрират наклонност към „ внезапно надясно “ на европейския електорат. В Австрия водач във всички анкети е идеологически сходна партия със същото име като в Холандия - Партията на свободата.
„ Италия и Швеция към този момент направиха десен завой на изборите предходната година. Те порастват в Германия и Франция, във Финландия... Така че наклонността е явна в цяла Европа “, споделя Вадим Трухачов.
Тенденция, която стана допустима освен заради притока на мигранти, само че и заради внезапното рухване на стандарта на живот в Европейски Съюз (една от аргументите за което беше присъединяване на Европа в спора в Украйна).
„ Вятърът на смяната към този момент е тук “, по този начин унгарският министър председател Виктор Орбан реагира на успеха на Вилдерс. „ Хората не желаят да видят националния факел угасен. Все още има вяра за смяна в Европа “, сподели френският крайнодесен водач Марин Льо Пен.
Въпросът е по какъв начин Европейският съюз ще реагира на тази наклонност.
Управляващите бяха шокирани, само че в случай че не одобряват този сигнал съществено, тогава обстановката ще се повтори и в други страни, отбелязва един от най-влиятелните източноевропейски евродепутати, чехът Ян Заградил. По негово мнение, изборите в Холандия изпратиха елементарен сигнал: стига миграция, стига „ зелена договорка “ (акцент върху развиването на възобновими енергийни източници в ущърб на традиционните), стига интервенция на Брюксел във вътрешните работи на страните.
Очевидно Европейски Съюз няма да реагира по никакъв метод, в това число и тъй като няма да може да се откаже от сакрализирания си дневен ред (което включва поддръжката за Украйна).
Това значи, че несъгласията в границите на Европейския съюз ще порастват и техният „ Герт Вилдерс “ ще пристигна на власт и в други страни, считат специалисти. Съответно, колкото повече от тях има, толкоз по-добре за Русия.
Превод: Европейски Съюз
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ