„Преживях още една нощ“ е мисълта, която ме кара да се усмихвам | Филип РОТ
На 22 май огромният американски публицист и притежател на премия „ Пулицър ” пое към своята звезда. Споделяме последното му изявление от януари 2018 година
Със гибелта на Ричард Уилбърт през 2017 година, Филип Рот се трансформира в най-дългогодишния член на Американската академия за изкуство и литература. Наскоро той се подреди до Уилям Фокнър, Хенри Джеймс и Джек Лондон – единствените американски писатели, включени в специфичната френска поредност „ Плеяди “ за класическа литература, скоро му следва сходно издаване и в италианския й еквивалент. Цялото това самопризнание, което през 2012 година включи Наградата на принцесата на Астурия и включване във френския Почетен легион през 2013 година, по едно и също време го удивлява и забавлява.
През 2012 година, когато навърши 80 години, Рот изненадващо разгласи, че стопира да написа. (Всъщност спря две години по-рано.) В последващите години той следва обещанието си с дребни изключения. Пише дълго и прочувствено писмо до Уикипедия и като резултат публикацията за него е съществено поправена. Редовно работи с Блейк Бейли – формалният му биограф, който към този момент е натрупал 1900 страници бележки за книга, която се чака да е на половина като размер. А неотдавна издаде последния десети том от поредицата с негови събрани съчинения на Американската библиотека. Той включва есета и изявленията с други писатели, главно европейски, някои от които се разгласяват за първи път.
Днес Рот живее безшумно в горен Уест Сайд, вижда се с другари, върви на концерти, ревизира си имейла, гледа остарели филми. Радва се на положително здраве, макар няколкото интервенции на гърба, и наподобява удовлетворен. Внимателен е, само че когато желае, е доста занимателен.
Това споделя за Ню Йорк Таймс Чарлз Макграт, който добавя, че е интервюирал Филип Рот нееднократно, а последният им диалог е бил преди няколко седмици.
(1933 ~ 2018)
През март навършвате 85 години – какво е възприятието?
Наистина напълно скоро ще навляза от старостта в дълбоката напреднала възраст, успокоявайки още повече всекидневния си живот, вървейки неизбежно към Долината на сенките. Изумително е, че съм към момента тук – това е чувството в края на всеки ден. Лягайки си, мисля „ Живях още един ден “, а на идващото утро изумлението продължава – още съм тук. „ Преживях още една нощ “ е мисълта, която ме кара да се усмихвам. Лягам си и се разсънвам с усмивка. Щастлив съм, че съм още жив. Всъщност откогато разгадавам на приходите си като пенсионер, имам чувството за седмица след седмица, които в никакъв случай няма да свършат, макар че знам, че не е по този начин. Като игра е, която не преставам да спечелвам ден след ден. Ще забележим какъв брой дълго шансът ще е на моя страна.
Липсва ли ви писането и мислите ли за завръщане?
Не, не ми липсва, тъй като изискванията, които ме предизвикаха да спра да пиша преди седем години, не са се трансформирали. През 2010 година имах мощното съмнение, че съм направил най-хубавото, на което съм кадърен. Вече нямах власт над умствената си сила, както и над физическия тонус и словесната дарба, нужни за поддържането на креативния развой, изравен зад комплицираната конструкция на зараждащия се разказ. Дори геният има период на валидност, а също обсег, природа, сила… Не всеки може да е изобретателен постоянно.
Как оценявате над 50-те си години като публицист?
Радост и стенания. Рухвания и независимост. Вдъхновение и неустановеност. Изобилие и празнина. Разгаряне и поглъщане. Всекидневният репертоар на трептящите двойнствености, които всеки гений претърпява, а също и страшна самотност. И тишина – 50 години в тиха стая на дъното на басейн, излизайки единствено когато писането върви добре, когато съм постигнал дневния предел на литературата, която може да влезе в приложимост.
Представяли ли сте си в миналото Америка такава, в каквато живеем през днешния ден?
Никой, който познавам, не е предвиждал Америка такава като днешната. Никой не би могъл да си показа американската злополука от 21 век, протичаща се в този момент по сходните на оруелския Голям брат, само че в злокобно комедийната фигура на самохвалстващ шут. Колко доверчив съм бил да имам вяра, че през 60-те години живеехме в неуместни времена.
„ Заговорът срещу Америка “ звучи плашещо оракулски през днешния ден, макар че когато излезе, някои хора я поясниха като коментар на администрацията на президента Буш.
Колкото и оракулски да звучи тази книга, политическите условия в Съединени американски щати през 40-те години и през днешния ден са изцяло разнообразни от бедствието, което ни обезкуражава. Чарлз Линдберг, в живота, както и в романа ми, може да е расист и антисемит, симпатизиращ на фашизма, само че е достоверен американски воин. Той е първият водач, който прелита над Атлантическия океан, а полетът му продължава 33.5 часа. Той е истински въздушен Магелан, първопроходник в авиацията. В съпоставяне с него Тръмп е машинация, зло събирателно на минусите му, лишен от всичко, с изключение на кухата идеология на мегаломанията.
Една от „ вашите “ тематики е мъжкото полово предпочитание и другите му форми на изява. Какво смятате за все по-разрастващия се скандал за половото принуждение и акцията #MeToo?
Както посочвате, като публицист еротичната полуда не ми е непозната. В книгите си съм писал за движещата мощ на половото предпочитание у мъжете. Мъже, завладени от полово наслаждение, разтърсвани от срамни стремежи, обсесивна похот, измъчвани от примамливи табута – през годините съм работил с облиците на мъже, завладени от такива възпламеняващи сили, с които би трябвало да се оправят. Опитах се да ги обрисувам без взаимни отстъпки, такива, каквито са като хора, държание, изправящи се пред психическите и етичните усложнения, които потребностите им носят. Не съм бягал от тематики като за какво, по какъв начин и по кое време мъжете работят по избрани способи, които не биха били в унисон с желания обществен облик на мъжа. Аз не просто влязох в главата на тези мъже, само че изследвах апелите, чийто твърдоглав напън може да ги докара до границите на рационалността. Затова и никоя от постъпките, за които в последно време чета в медиите, не ме изненадва.
Какво вършиме със свободното си време през днешния ден?
Чета, само че доста малко художествена литература. Прекарах целия си живот четейки, преподавайки, пишейки и учейки художествена литература. И избрах нещо по-различно преди седем години, главно американска, само че също и модерна европейска история. Четенето замества писането и съставлява главния тласък на духовния ми живот.
Какво четете в последно време?
През последната седмица чета книги от двама мои другари – дребната биография на Една О’Брайън на Джеймс Джойс и ексцентричната автобиография на художника Рон Б. Китай. Много скъпи за мен хора починаха, а мнозина от тях бяха писатели. Липсват ми новите им книги в пощата ми.
Източник: lira.bg
Снимка: Wikipedia
