Ана Пипкова: Сюжетът на Янините девет братя“ е вечен
На 22-и март с премиерата на операта „ Янините девет братя “ от Любомир Пипков в Софийската национална опера ще бъде публично открит българският конгрес на професионалната асоциация на европейските оперни театри и фестивали „ Опера Европа “. 87 шефове и разнообразни представители на влиятелни оперни театри от Европа, Америка и Канада се чака да участват на представянето на новата режисура на една от най-важните произведения в българската оперна литература. Аз персонално с интерес чакам да видя философските послания, които е извел огромният български режисьор акад. Пламен Карталов!
Режисьорската ми идея към този момент е създадена с опит за най-дълбок разбор на музикалната драматургия в научния ми труд „ Режисьорски проекции “, публикуван през 2004 година и отдаден на 100 година от рождението на композитора. В новата ми режисура на „ Янините девет братя “ развъртвам и надграждам действените ракурси на партитурата с нов взор към сцената. Но в дилемите на режисурата съм запазил безусловно същата пристрастеност и увереност за експресивна и въздействаща театралната визуализация и театрално подстрекателство на музиката.
Сега с нов екип – сценографа Свен Йонке и художника на костюмите Станка Вауда, (с които работихме в първата за България реализация на „ Парсифал “ от Рихард Вагнер) развиваме концепцията за галактическата роля на дървото, като знак на живота, посредник на светове, пазител и страж на полезности, родова памет и обичаи.Всички събития, героите и стихиите на споровете посред им ще водят към изсъхване на дървото. Това значи и идването към разрухата на общността. На финала на спектакъла основният воин Георги Грозника самичък ще види къщата си почерняла и снишена, изсъхналото посред двора дърво. Така и неговият жанр, издигнал се като мощно плодно дърво, ще бъде прояден от неговата братова злоба, злонамерени дейности и морално изтощение и ще падне саморазрушен в неравната битка сред Доброто и Злото, споделя режисьорът акад. Пламен Карталов .
В навечерието на премиерата четем режисьорските бележки дружно с дъщерята на огромния български композитор Любомир Пипков – Яна Пипкова.
Аз имам вяра, че акад. Пламен Карталов ще направи нещо доста забавно, тъй като той доста добре познава операта „ Янините девет братя “! Той направи една превъзходна книга с един извънреден разбор на творбата! Но аз персонално, вътрешно постоянно се тормозя, когато се извършва нещо от татко ми, за това по какъв начин ще бъде признато от публиката. Винаги е все едно аз се срещам още веднъж с татко си, все едно го виждам жив... Любомир Пипков беше една изключителна персона! Той беше интелектуалец, той беше доста просветен, културен, с огромно възприятие за комизъм. Аз се удивлявам от него като персона! Най-важните уроци, които научих от него, са може би скромността, честността – качества, които са ми пречили доста в живота… В България доста елементарно се разделят с качествените хора! Моят татко беше отхвърлен и той умря от това. От една страхотна неправда, която не можа да понесе… Аз считам, че сюжетът на „ Янините девет братя “ е безконечен, тъй като завистта не ни е напуснала! Завистта поражда ненавист, омразата – експанзия, експанзията води до престъпления… След едно от първите представления на „ Янините девет братя “ през 1937 година татко ми е бил потърсен от някакъв американец, професор от Филаделфия. Той изказал доста възторзи от музиката и споделил: „ Знаете ли, тука не Ви схващат! В тази дребна страна Вие просто ще загинете! Елате в Америка! Аз ще Ви оказа помощ! “ Баща ми решил да отиде, към този момент бил обезверен. Малко по-късно умира баба ми и дядо ми – Панайот Пипков, доста тежко е понесъл гибелта й. Това е задържало краткотрайно татко ми, а по-късно към този момент е избухнала Втората международна война. В края на живота си, когато ми разказваше това, той ми сподели: „ Съжалявам, че не отидох! “ Той беше доста наскърбен и от това си отиде, на 69 години, показа дъщерята на огромния български композитор Любомир Пипков – Яна Пипкова , пред микрофона на предаването за музикално-сценични изкуства „ Каста дива “, в навечерието на премиерата на операта „ Янините девет братя “ на сцената на Софийската национална опера.
Режисьорската ми идея към този момент е създадена с опит за най-дълбок разбор на музикалната драматургия в научния ми труд „ Режисьорски проекции “, публикуван през 2004 година и отдаден на 100 година от рождението на композитора. В новата ми режисура на „ Янините девет братя “ развъртвам и надграждам действените ракурси на партитурата с нов взор към сцената. Но в дилемите на режисурата съм запазил безусловно същата пристрастеност и увереност за експресивна и въздействаща театралната визуализация и театрално подстрекателство на музиката.
Сега с нов екип – сценографа Свен Йонке и художника на костюмите Станка Вауда, (с които работихме в първата за България реализация на „ Парсифал “ от Рихард Вагнер) развиваме концепцията за галактическата роля на дървото, като знак на живота, посредник на светове, пазител и страж на полезности, родова памет и обичаи.Всички събития, героите и стихиите на споровете посред им ще водят към изсъхване на дървото. Това значи и идването към разрухата на общността. На финала на спектакъла основният воин Георги Грозника самичък ще види къщата си почерняла и снишена, изсъхналото посред двора дърво. Така и неговият жанр, издигнал се като мощно плодно дърво, ще бъде прояден от неговата братова злоба, злонамерени дейности и морално изтощение и ще падне саморазрушен в неравната битка сред Доброто и Злото, споделя режисьорът акад. Пламен Карталов .
В навечерието на премиерата четем режисьорските бележки дружно с дъщерята на огромния български композитор Любомир Пипков – Яна Пипкова.
Аз имам вяра, че акад. Пламен Карталов ще направи нещо доста забавно, тъй като той доста добре познава операта „ Янините девет братя “! Той направи една превъзходна книга с един извънреден разбор на творбата! Но аз персонално, вътрешно постоянно се тормозя, когато се извършва нещо от татко ми, за това по какъв начин ще бъде признато от публиката. Винаги е все едно аз се срещам още веднъж с татко си, все едно го виждам жив... Любомир Пипков беше една изключителна персона! Той беше интелектуалец, той беше доста просветен, културен, с огромно възприятие за комизъм. Аз се удивлявам от него като персона! Най-важните уроци, които научих от него, са може би скромността, честността – качества, които са ми пречили доста в живота… В България доста елементарно се разделят с качествените хора! Моят татко беше отхвърлен и той умря от това. От една страхотна неправда, която не можа да понесе… Аз считам, че сюжетът на „ Янините девет братя “ е безконечен, тъй като завистта не ни е напуснала! Завистта поражда ненавист, омразата – експанзия, експанзията води до престъпления… След едно от първите представления на „ Янините девет братя “ през 1937 година татко ми е бил потърсен от някакъв американец, професор от Филаделфия. Той изказал доста възторзи от музиката и споделил: „ Знаете ли, тука не Ви схващат! В тази дребна страна Вие просто ще загинете! Елате в Америка! Аз ще Ви оказа помощ! “ Баща ми решил да отиде, към този момент бил обезверен. Малко по-късно умира баба ми и дядо ми – Панайот Пипков, доста тежко е понесъл гибелта й. Това е задържало краткотрайно татко ми, а по-късно към този момент е избухнала Втората международна война. В края на живота си, когато ми разказваше това, той ми сподели: „ Съжалявам, че не отидох! “ Той беше доста наскърбен и от това си отиде, на 69 години, показа дъщерята на огромния български композитор Любомир Пипков – Яна Пипкова , пред микрофона на предаването за музикално-сценични изкуства „ Каста дива “, в навечерието на премиерата на операта „ Янините девет братя “ на сцената на Софийската национална опера.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ