На 21 юни през далечната 1952 г. Уилфред Рейд Мей,

На 21 юни през далечната 1952 година Уилфред Рейд Мей, канадски воин на авиацията, както и един от иноваторите на полета, умира от сърдечен удар. За мнозина това име най-вероятно не приказва нищо, само че в случай че погледнем малко по-сериозно архивите, бихме забелязали, че някогашният водач в миналото е летял над европейските фронтове през Първата Световна война. Получава медала на свободата, както и бронзова палма през 1947 година от американските Военновъздушни сили.

Като всяко друго дете, Уил се радва на обикновено детство, само че за жал се постанова да порасне доста по-бързо, когато през 1916 година е изпратен в канадската войска. По пътя си във военната кариера, бързо съумява да стигне до чин сержант и да кандидатства за записване в английската авиация. На 9 април 1918 година лейтенант Мей е изместен в ескадрила 209 на Кралските Военновъздушни сили. В този ден е към този момент на 20-годишна възраст.

По време на патрулен полет на 21 април със своя Sopwith Camel, командването дава доста точни указания да не се влиза в никакви въздушни борби. По време на полета вижда, че различен немски водач, който има същите указания, прави разследващ полет. Двамата вземат решение да нарушат инструкциите и се впускат в борба. Без да знае, канадецът е нападнал Волфрам декор Рихтхофен – братовчед на Манфред декор Рихтхофен – прочут като „ Червения барон “.

Обикновено Манфред пилотира своя червен трипланов Фокер, независимо и е оставен да сее гибел, както откри за добре. Забелязвайки братовчед си в неволя, той бързо трансформира курса и се включва в отбраната. Изходът на това стълкновение може да е предначертан, само че Мей ще признае, че единственото, което го е избавило, е неговата доста неприятна подготовка.

По неговите думи, баронът не спирал да стреля по него и единствената причина за оцеляването, е неналичието на обичайните маневри за отбрана. Мей по този начин и не схванал каква отбрана да употребява и нетрадиционното му пилотиране се оказало най-хубавото противопоставяне в този миг. В следствие Мей съумял да застане в нападателна позиция и да загрее картечницата на самолета си.

Един от патроните минава през предмишницата на Манфред, забива се в гърдите му и го ранява тежко. Пилотът съумява да кацне доста оттатък вражеските линии, само че малко по-късно издъхва. Разпознават го само по облеклата. И тук стартира един от най-интересните случаи в историята. Мнозина се чудят и до през днешния ден кой тъкмо е създал съдбовния патрон. Въздушните сили дават и малко заем на различен канадец – Рой Браун.

Снимка: By Imperial War Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10689840

Към това се прибавят и редица бойци от окопите, които също почнали да стрелят по барона. Факт е, че въздушният пердах се е водил с канадеца, затова заслугата би трябвало да е негова. По-късно Мей ще има още 13 победи, печелейки уважението на останалите летци. Когато войната завършва, канадецът ще се завърне в родината и дружно с брат си ще закупи аероплан Curtiss JN-4 и ще стартира да прави комерсиални полети.

Създава и първото гражданско летище. През 1919 година влиза за следващ път във вечерните вести, откакто транспортира детектив Джеймс Кампбел към 200 километра на запад, с цел да помогне за залавянето на Джон Ларсън – търсен по това време за двойно ликвидиране. В различен случай по неотложност транспортира лекарство против нова дебнеща пандемия, която покосява всички поданици на Алберта. Мей получава депеша, която изисква незабавна доставка на медикаменти в навечерието на новата година. Пилотът прилита близо 900 километра до северната граница.

По това време в Канада никой не желае да се жертва, само че ветеранът минава през снежна стихия, на няколко пъти би трябвало да рестартира мотора, до момента в който е във въздуха, с цел да кацне на 2-и януари. На 6 януари се завръща назад вкъщи и е провъзгласен за воин. Премеждията обаче не свършват с това. През 1932 година е потърсен още веднъж, този път за локализирането на по този начин наречения вманиачен трапер. На последния ден от 1931 година

Около месец в полети, отговорът за местоположението най-сетне идва. На 14 февруари от въздуха идва информация за точната позиция на Джонсън и три дни по-късно в престрелка, траперът пада мъртъв. Авиаторските умения се оказват от изключително значение, откакто се налагало маневриране сред планинските върхове – една неточност можела да постави завършек на полета и живота на някогашния деец.

Полетите обаче взимат своето, пречупването на светлината от снежната завивка съумява да навреди на зрението му и за жал вредите са понесени от едното му око. Въпреки това, когато избухва Втората Световна война, водачът е още веднъж свикан, този път за доста чудноват въздушен маршрут, постанова му се да лети първо до Аляска, а по-късно през Сибир да доближава до Съветското въздушно пространство, където да доставя хранителни запаси. В следствие води след себе си стотици други американски B25, A20 и P-39 към съветските елементи, с цел да може да се включат в борбата за източния фронт.

Медалът на мира е връчен, тъй като водачът предава безусловно всички здания, с които разполага за провеждането на образователни полети и обучаването на водачи. Неговият екип прави доставките на време. Пилотът създава и нова тактика за спасяването на водач, води парашутни екипи, образова мнозина за влизане в борба, оказва помощ за избавителни акции. Влизането във въздушни борби от дълго време не е била пристрастеност, а и самият канадец не желае. Но с доставените запаси, Съюз на съветските социалистически републики може да води борбата и в следствие да завоюва войната.

Снимка: By WS Carter – http://www.virtualmuseum.ca/Exhibitions/Force/includes/imgWindow.php?id=235&lang=en, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14905367