21 януари 1793 г. Екзекуцията на крал Луи XVI
На 21 януари 1793 година в Париж е екзекутиран френският крал Луи XVI, който е приет за отговорен в държавна измяна. Екзекуцията му поставя завършек на безспорната монархия във Франция.
Когато се възкачва на трона през 1774 година, държавното управление е затънало в задължения. Радикалните финансови промени на Турго и Малерб отчуждават аристократите, които са блокирани от членовете на Народното събрание. Те упорстват, че кралят няма законното право да постанова нови налози. Турго е освободен от служба през 1776, а Малерб абдикира през 1776, с цел да бъде сменен от Жак Некер.
През 1789, Луи назначава избори на Генаралите от съсловията за първи път от 1614, с цел да му бъдат утвърдени валутните промени. Тези избори и още редица други събития се оказват главната причина френският народ да вземе нещата в свои ръце, вследствие на което избухва Френската гражданска война.
На 10 август 1792 година Луи XVI и фамилията му, кралица Мария-Антоанета и четирите им деца, са задържани. В края на годината, през декември, сваленият крал е изправен пред съда. Списъкът с обвиняванията включва 33 точки, които могат да бъдат систематизирани с държавна измяна.
Луи изслушва обвиняването седнал на същия стол, на който по-рано е приел Конституцията на страната.
След чуването и на двете страни, следва гласоподаване. Кралят е приет за отговорен и наказан на гибел посредством обезглавяване.
Според сведенията оттогава, на 21 януари 1793 година Луи VI се разсънва в 5:00, облича се благодарение на камериера си Клери и отива да се срещне с ирландския духовник отец Хенри Есекс Еджуорт де Фримон, с цел да се изповяда. Отецът го поучава да не се сбогува със фамилията си.
В 7:00 кралят споделя последното си предпочитание пред свещеника - неговият щемпел да бъде даден на дофина, а сватбеният му пръстен - на брачната половинка му.
Каретата, с която е откаран на " Площада на революцията (Place de la Révolution) ", напуща замъка, в който е заточено кралското семейство, в 9:00.
Каретата е пресрещната от барон Батц, покровител на краля, който провежда 300 души да оказват помощ на Луи да избяга, само че проектът не се увенчава с триумф. Трима от хората на барона биват убити.
Екзекуцията стартира в 10:00 на Площада на Революцията. По-късно екзекуторът Чарлс Хенри Сансон споделя за последните минути на Луи ХVI. След като кралят е качен на подиума с гилотината, той се пробва да каже нещо на разчувстваната навалица пред него, само че гласът му е заглъхнал. Въпреки това Сансон го чува да споделя: " Умирам почтен. Не съм отговорен за нито едно от нещата, в които ме обвинявате. Надявам се, че моята кръв през днешния ден ще спомогне за по-доброто бъдеще на французите ".
Веднага след изтезанието тялото е превозено до остарялата черква Маделин (църквата е съборена през 1799 г.), където е заровен.
На 21 януари 1815 година останките на Луи XVI и брачната половинка му Мария-Антоанета, която е екзекутирана на 16 октомври 1793 година, са преместени в Базиликата Сен Дени.
Когато се възкачва на трона през 1774 година, държавното управление е затънало в задължения. Радикалните финансови промени на Турго и Малерб отчуждават аристократите, които са блокирани от членовете на Народното събрание. Те упорстват, че кралят няма законното право да постанова нови налози. Турго е освободен от служба през 1776, а Малерб абдикира през 1776, с цел да бъде сменен от Жак Некер.
През 1789, Луи назначава избори на Генаралите от съсловията за първи път от 1614, с цел да му бъдат утвърдени валутните промени. Тези избори и още редица други събития се оказват главната причина френският народ да вземе нещата в свои ръце, вследствие на което избухва Френската гражданска война.
На 10 август 1792 година Луи XVI и фамилията му, кралица Мария-Антоанета и четирите им деца, са задържани. В края на годината, през декември, сваленият крал е изправен пред съда. Списъкът с обвиняванията включва 33 точки, които могат да бъдат систематизирани с държавна измяна.
Луи изслушва обвиняването седнал на същия стол, на който по-рано е приел Конституцията на страната.
След чуването и на двете страни, следва гласоподаване. Кралят е приет за отговорен и наказан на гибел посредством обезглавяване.
Според сведенията оттогава, на 21 януари 1793 година Луи VI се разсънва в 5:00, облича се благодарение на камериера си Клери и отива да се срещне с ирландския духовник отец Хенри Есекс Еджуорт де Фримон, с цел да се изповяда. Отецът го поучава да не се сбогува със фамилията си.
В 7:00 кралят споделя последното си предпочитание пред свещеника - неговият щемпел да бъде даден на дофина, а сватбеният му пръстен - на брачната половинка му.
Каретата, с която е откаран на " Площада на революцията (Place de la Révolution) ", напуща замъка, в който е заточено кралското семейство, в 9:00.
Каретата е пресрещната от барон Батц, покровител на краля, който провежда 300 души да оказват помощ на Луи да избяга, само че проектът не се увенчава с триумф. Трима от хората на барона биват убити.
Екзекуцията стартира в 10:00 на Площада на Революцията. По-късно екзекуторът Чарлс Хенри Сансон споделя за последните минути на Луи ХVI. След като кралят е качен на подиума с гилотината, той се пробва да каже нещо на разчувстваната навалица пред него, само че гласът му е заглъхнал. Въпреки това Сансон го чува да споделя: " Умирам почтен. Не съм отговорен за нито едно от нещата, в които ме обвинявате. Надявам се, че моята кръв през днешния ден ще спомогне за по-доброто бъдеще на французите ".
Веднага след изтезанието тялото е превозено до остарялата черква Маделин (църквата е съборена през 1799 г.), където е заровен.
На 21 януари 1815 година останките на Луи XVI и брачната половинка му Мария-Антоанета, която е екзекутирана на 16 октомври 1793 година, са преместени в Базиликата Сен Дени.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ