На 21 януари 1793 г. френските революционери отрязват главата на

На 21 януари 1793 година френските революционери отрязват главата на Бурбонския крал Луи XVI. Някой от тълпата извикал, че в този момент Магистърът на ордена на тамплиерите Жак дьо Моле е отмъстен. Парижани решили, че проклятието, което тамплиерът отправил през далечния XIV век към френските крале, най-сетне се сбъднало.

Орденът на Тамплиерите

През 1119 година група френски рицари, участващи в Първия кръстоносен поход, създавали Ордена на бедните рицари от храма на Йерусалим. Първият магистър бил Юг дьо Пайен. Братята охранявали поклонниците и имали земи и крепости в Израел, Сирия и Европа. Резиденцията на ордена била в джамията Ал-Акса в Йерусалим.

Наричали джамията храма на Соломон, а самите рицари в превод от френски тамплиери (на френски: templiers от „ temple “ – храм, „ храмовници “). През 1291 година египетските мамелюци прогонили християните от Светата земя и орденът се преместил в Европа, където се отдръпнал от военните каузи и минал към финансиране.

До четиринадесети век ордена на рицарите тамплиери се трансформирал в богат кредитор, чиито длъжници били дори европейски монарси в това число и самия папа. Техните резиденции били ситуирани в Германия, Англия, Испания, Португалия, Кипър, а центърът на ордена бил съсредоточен в Парижския храм. Броят на братята достигнал 30 хиляди души. Орденът на тамплиерите се трансформирал както в духовна, по този начин и в световна организация, която стояла над царе и благородници, което плашело управляващите.

Поражението на тамплиерите

Кралят на Франция, Филип IV Хубави, решил да приключи въздействието на мощните тамплиери. След съглашение с папа Климент V, сутринта на 13 октомври 1307 година той заповядал започването на арестите. По този метод Филип получил двойно обезщетение: нямало потребност да изплаща задължения на тамплиерите, а имуществото им било иззето в интерес на короната и църквата.

В пандизите братята били измъчвани, и изтръгвали от тях самопризнания за осквернение, зоофилия, содомия, поклонение пред идоли и демона Бафомет, който им е обезпечил благосъстояние. След признанията те били екзекутирани или затворени до края на живота си.

На сутринта на 18 март 1314 година, на тръстиковия мост посред река Сена последният магистър на тамплиерите Жак дьо Моле бил изгорял на клада. Вече поглъщан от пламъците на огъня, той извикал:

„ Господ знае, че загивам незаслужено наказан. Следователно доста скоро нещастията ще паднат върху главите на тези, които незаслужено ни осъдиха. Господ ще ни отмъсти, уверен съм в това. Ти, Господи, апелирам те, насочи погледа си към Дева Мария, с цел да ни одобри. Папа Климент V, пред Господния съд споделям – гибелта ще те откри след четиридесет дни, а крал Филип, преди тази година да завърши!  

Думите на последния магистър на тамплиерите са записани от френския летописец, съвременник на тези събития, Годфрой от Париж.

Обаче не на всички места почнали гонене на тамплиерите. В Испания тамплиерите основали ордените на Калатрава, Алкантара, Сантяго Мечоносеца и се преместили в тях. Същото се случило и в Португалия, където се преобразували в Ордена на Христос. Тамплиерите не били задържани и в Германия. В доста райони на Европа братята били арестувани, само че оправдани и освободени.

„ Отплаването на корабите на Васку да Гама “. Картина на Alfredo Roque Gameiro. На платната на корабите се вижда тамплиерския кръст.

Проклети крале

Изненадващо, проклятието на екзекутирания магистър се сбъднало. През април същата 1314 година, папа Климент умира в страшна мъка от инфектиране на червата. На 29 ноември Филип Хубави изпаднал в парализа, паднал от коня си и бил стъпкан от копитата му.

Тримата синове на краля поредно управлявали Франция за малко и криво-ляво. След военнен поход по-възрастният Луи X на 27-годишна възраст умрял от тресчица. Той заемал трона 2 години. Средният брат Филип V царувал шест години и също умрял ненадейно. Дошло време за най-малкия от синовете на „ лошотия цар “ – Карл IV. Той също носил короната 6 години и умрял от болест.

С Карл се прекъснала династията на по-възрастните Капетинги и властта минала към по-младите клонове на кралското семейство, първо Валоа, а по-късно Бурбоните. Смъртта на децата на Филип Хубави предизвикала Стогодишната война сред Франция и Англия. По подигравка на ориста, последното леговище на френския крал Бурбон Луи XVI, свален от огромната гражданска война, бил замъкът Темпъл – парижката резиденция на тамплиерите.

Революционерите отрязали главата на Луи с гилотината. По времето, когато монархът бил екзекутиран, жителят Луис Капет се провикнал:

Проклятието на Жак дьо Моле, който не призна виновност и не се разкая преди гибелта си, се извърши.