Генералният директор на ЕКА Ян Вьорнер коментира отново ЕкзоМарс-2016 и сподели за необходимостта от поемане на рискове!
На 21 октомври 2016 година Ян Вьорнер, общоприет шеф на ЕКА, показа за какво съгласно него общата успеваемост на задача “ЕкзоМарс-2016 ” възлиза на 96% макар обстоятелството, че “Скиапарели ” не съумя да реализира меко кацане.
Много читатели обаче показаха противоречие с неговото мнение и го помолиха да употребява по-безкомпромисни изрази.
Как е вярно да се реагира в сходна обстановка?
Днес Ян Вьорнер още веднъж разгласява в персоналния си блог какво мисли по въпроса. Сподели, че до момента в който е размишлявал, е попаднал на предходни новинарски репортажи по отношение на полетите на частната компания СпейсЕкс. Или по-точно за третия опит да се приземи ракетна степен върху плаваща платформа, при който степента експлодира заради това, че едно от трите крачета не съумя да се разгърне вярно.
Интересно е да се сравнят медийните реакции по отношение на двете събития. Ето по какъв начин твърдото кацане на “Скипарели ” е отразено от “Дейли Експрес ”: “Сондата Скиапарели се разруши, което значи два ПРОВАЛЕНИ опита на Европейската галактическа организация ”.
“Може да си кажете, че това наподобява задоволително искрено ”, споделя Вьорнер. “Те ясно демонстрираха обстоятелствата, също както направи и немският вестник Die Welt, когато рапортува за спънката на СпейсЕкс ”. Заглавието на Die Welt бе следното: “СпейсЕкс с още едно провалено кацане ”.
“Нека обаче да съпоставим американския репортаж за същото събитие ”, добавя Вьорнер и демонстрира новината от Ars Technica: “СпейсЕкс разгласява видео от палубната камера по отношение на съвсем постигнатото кацане ”.
“Ясно е, че и в двата случая имаме избрани сходства: главната цел на “ЕкзоМарс-2016 ” беше (и към момента е) да се реализира сполучливо проникване на “Трейс Газ Орбитър ” в орбита, с цел да прави научна активност и с цел да служи като предавател за задача “ЕкзоМарс-2020 ”. Демонстрационният модул “Скиапарели ” беше тест да се разузнаят другите стадии от кацането. В подобен случай той се показа сносно и ние получихме огромно количество данни досега на забиването в повърхността ”, безапелационен е Вьорнер. “Същото обаче е годно и за СпейсЕкс: потребният товар на ракетата беше изведен сполучливо в орбита и макар че демонстрационното кацане на първата степен не беше 100% сполучливо, то даде информация по какъв начин да се продължи напред ”.
Шефът на ЕКА счита, че особеното усещане от двете страни на Атлантика демонстрира какъв брой друга е културата на Европа от тази на Съединени американски щати. В Европа ние се възхищаваме от тези бизнесмени в Щатите, които поемат опасности, само че в същото време не сме щастливи с никакви провали. Цялата ни просвета може да се опише по следния метод: “готови сме да поемем всевъзможен риск, стига триумфът ни е обезпечен ”.
“Само че да поемаш опасности значи да приемеш възможност за неуспех, която възлиза над цифрата нула ”, споделя Вьорнер. “Това е изключително правилно за космоса. Средата е такава, че си длъжен да поемаш опасности, тъй като допустимата граница сред триумфа и неуспеха непосредствено повлиява освен нужния бюджет, само че и времето за осъществяване. Ако аз, да вземем за пример, като строителен инженер имах сложена задача да построя ракета, включваща всички мечтани от мен функционалности за сигурност, ракетата щеше да се окаже прекомерно тежка. Което ме води тъкмо към моята позиция: Нека да поемаме опасности, само че да имаме поради вероятността да получим вреди с избрана величина, когато вземаме решението за степента на изискуемите ограничения за сигурност ”.
Инфо: Блог на Ян Вьорнер, ЕКА.
