За паметта на героя Ефрем Чучков
На 21 ноември 2025 година се навършват 155 години от рождението на героя Ефрем Чучков (1870 1923) – един от най-великите деятели на българското националноосвободително придвижване в Македония. Ръководството на Съюза на българските писатели поддържа категорично Възванието на учените и обществениците, взели участие в тържествената научна конференция по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, на която бе отдадена заслужена респект и към паметта на Ефром Чучков. Публикуваме още веднъж Възванието, напомняйки на държавните институции в страната, че е извънредно време този заслужил труженик на българската идея да получи почтено самопризнание от потомците.
ДО: господин Румен Радев, президент на Република България
Министерския съвет на Република България
Българската академия на науките
Комисията по културата и медиите при Народното събрание на Р. България
Министерството на защитата на Р. България
Министерството на образованието и науката на Р. България
Министерството на културата на Р. България
ОТ: Българската национална комисия по военна история, член на Международната комисия по военна история при ЮНЕСКО, и учените и обществениците, участващи в Т ържествената научна конференция по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание (27. I Х.2023 година, София, Централен боен клуб)
Възвание за отдаване на дължимата национална респект към героя на България Ефрем Чучков (21.Х I. 1870 – 1.Х.1923)
Уважаеми господин президент на Република България,
Уважаеми ръководители и представители на български държавни институции,
Роденият в Щип Ефрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително придвижване в Македония , през днешния ден е почти пропуснат у нас , за разлика от Република Северна Македония, където го популяризират като „ македонски народен воин ” , „ популярен македонец ” и „ исполин и страдалец на битката на македонския народ за национално избавление ” . Това е корист с името на един от апостолите на българското освободително дело в Македония, който постоянно е обявявал себе си за българин , борил се е за българската кауза и е увековечен в някои от националните песни на македонските българи . В избрани интервали е бил и преподавател по български език, литература и история, въпреки и постоянно законспириран под непознато име, като паралелно с учителстването си е осъществявал дейна революционна организаторска активност.
У нас обаче Ефрем Чучков не е задоволително разпространяван, името му отсъства от учебниците по история, няма и монумент. В София една улица носи неговото име, само че на въпроса кой е той, при извършена анкета на инцидентен принцип никой от интервюираните не е могъл да отговори.
Във връзка със 100-годишнината от гибелта на героя на България Ефрем Чучков, обръщаме се към вас с апел да предприемете нужните ограничения за реализиране на следните начинания:
обновяване съобщаването на името на Ефрем Чучков по време на военните ритуали за тържествена проверка-заря за починалите герои на България (както беше преди години), коригирайки по този метод един административен пропуск, датиращ от 90-те години на ХХ век; включване в българските учебници по история на информация за революционното дело на Ефрем Чучков; реализиране на медийни и осведомителни инициативи на национално ниво за повишение на публичната информираност по отношение на революционното дело на Ефрем Чучков; институционална поддръжка на самодейността за разработване и разкриване на монумент на Ефрем Чучков в София .
Прилагаме историческа информация за живота и делото на Ефрем Чучков, формирана от неговия директен потомък Явор Чучков, прочут български публицист и преводач.
С почитание, от името на Българската национална комисия по военна история и участниците в тържествената научна конференция :
професор доктор, полковник о.з. Димитър Минчев, ръководител на Българската национална комисия по военна история
професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, теоретичен секретар на Българската национална комисия по военна история
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА
БЪЛГАРСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕР И ВОЙВОДА ЕФРЕМ ЧУЧКОВ
Ефрем Чучков, прочут като „ Практикът на Организацията ” и „ Дясната ръка на Гоце Делчев ”, е бил един от бележитите ръководители на ВМОРО/ВМРО до гибелта си през 1923 година. Бил е и прославеният челник , оставил едни от най-дълбоките следи в съзнанието и паметта на българите в Македония и повел (на 12 април 1898 година) първата чета на на практика основания от Гоце Делчев и Ефрем Чучков Четнически институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
В края на ХIХ век и при започване на ХХ век от време на време обитава в София, където (в хотел „ Батенберг ”) пред Чучков и неговото „ разпятие от кама и револвер ” поставят клетва доброволците от територията на днешна България, искащи да посветят живота си на идеята за извоюване на свободата на Македония. В този период Гоце Делчев и Ефрем Чучков са били главните мотори на революционната активност на Организацията.
От извънредно значимо значение, отвън пропагандните му и бойни акции като челник на чета навътре в Македония, са били и дейностите, координирани и осъществявани от Ефрем Чучков за образуване, подготовка, окомплектоване, инструктиране и изпращане на четите от другите погранични пунктове на ВМОРО – най-много от основния разпределителен център Кюстендил, само че също и от други пунктове, в това число да вземем за пример Лъджене (сега квартал на Велинград) и от време на време от Дупница. Ръководел е и тайните канали за доставяне на четите с оръжие от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи началник на Организацията и неин главен чуждестранен представител в София.
Турските управляващи са разгласявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита . Понякога конни и жандармерийски табори са обкръжавали цели градове и села в Македония, с цел да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници. Турското военно разузнаване го е окачествявало като „ един от най-големите врагове на Империята ” и „ най-издирваният български комита в Македония ” .
След Младотурския прелом през 1908 година, Ефрем Чучков назовава обещанията на младотурците за промени в Османската империя „ фарс, целящ задържането на Македония под турско иго ” и съумява , в качеството си на шеф на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и в действителност началник на ВМОРО, да забрани и да не допусне разпускането на множеството чети на Организацията. Подозренията и упованията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за предоставяне на автономност и права на българското население на Македония ще се окажат машинация, се оправдали напълно. По-малко от една година след „ промените ”, ръководещите младотурци възобновили терора над българите в Македония и осъществяването на всеобщи арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражданин и сподвижник Тодор Александров) „ умерено-консервативно ” ядро на Организацията възстановява незаконната мрежа на ВМОРО и възобновява въоръжената битка .
В Балканската война с четата си, към този момент наброяваща няколкостотин души заради включването и на локални доброволци, Ефрем Чучков освобождава от османското робство Кочани, Щип и Щипската област , разбивайки турците в поредност от сражения (включително в борбата при Султан тепе) и пленявайки стотици турски бойци. През октомври 1912 година Чучков открива там спонтанна форма на българска власт . Симулирайки с четата си и включилите се към нея доброволци наличие на българска армия, той съумява да заблуди приближаващата се сръбска войска и да спре настъплението ѝ. Така, б лагодарение на него, Щип остава съвсем цяла година български . По време на Балканската война и Междусъюзническата война той е български шеф на Щип и Щипската околия. Тази служба Чучков заема и през Първата международна война – след разгрома на Сърбия и краткотрайното освобождение на Вардарска Македония, като е назначен от българските управляващи и за ръководител на Окръжната непрекъсната комисия в Щип.
По-късно, след следващата съкрушителна национална злополука като разследване от Първата международна война, Ефрем Чучков, в качеството си на втората авторитетна фигура във Вътрешна македонска революционна организация след водача ѝ Тодор Александров, е измежду най-активните дейци, които възвръщат Организацията . Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отхвърля оферти му в София от министъра на вътрешните работи Александър Димитров чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на незаконната битка в планините на още веднъж окупираната Вардарска Македония, превърната в Южна Сърбия.
Наред с обиколките си за подсилване на незаконната мрежа в окупирана Македония, в интервала 1919 – 1923 година Ефрем Чучков за следващ път работи и в пограничните пунктове (предимно в главния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, уредник и инструктор на четите , влизащи от България в Македония. Успоредно с революционната си активност в Македония, той е и ръководител на Комитета за подкрепяне на бежанците в Кюстендил. Бойните му акции срещу многочислени подразделения на постоянната сръбска войска обаче са неминуемо обречени . В последна сметка, четата на Ефрем Чучков е разрушена след поредност от неравни борби (само през 1922 година той води седем сражения със сръбски военни елементи в Малешевско и Кочанско). Тежко болен в резултат на получените рани и несгодите на живота в конспиративност, Ефрем Чучков умира в болничното заведение на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 година.
Бидейки революционер-практик, посветил се на законспирираната активност и прочут с пословичната си невзискателност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „ партизанските ” битки и от „ светлината на прожекторите ”. В спомените си съвременниците му са го наричали „ исполин на революционното дело ” , „ именит челник, един от бележитите водачи на ВМОРО/ВМРО ” , „ хладнокръвен Бранител на основополагащите правила на Организацията, съхранил името си неопетнено ” , „ уредник на боевата активност и инструктор на четите ” , „ най-действеният деец на Организацията ” . Един български страдалец, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата идея за избавление на Македония и нейното обединяване с България.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед13386Недялко Недялков за русофобията и тръмпофобията на алените принцове в сини памперсиАлтернативен Поглед12969Недялко Недялков: Брюксел и Лондон водят Европа към Трета международна войнаАлтернативен Поглед26686Симеон Миланов: Геополитическите разбърквания в света са късмет за избавление на БългарияАлтернативен Поглед24276Симеон Миланов: Русия печели, Тръмп бърза, а Путин не!Алтернативен Поглед51361Ген. Димитър Шивиков: Европа се готви за инвазия в РусияАлтернативен Поглед381406Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед122848Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!
Източник: pogled.info
ДО: господин Румен Радев, президент на Република България
Министерския съвет на Република България
Българската академия на науките
Комисията по културата и медиите при Народното събрание на Р. България
Министерството на защитата на Р. България
Министерството на образованието и науката на Р. България
Министерството на културата на Р. България
ОТ: Българската национална комисия по военна история, член на Международната комисия по военна история при ЮНЕСКО, и учените и обществениците, участващи в Т ържествената научна конференция по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание (27. I Х.2023 година, София, Централен боен клуб)
Възвание за отдаване на дължимата национална респект към героя на България Ефрем Чучков (21.Х I. 1870 – 1.Х.1923)
Уважаеми господин президент на Република България,
Уважаеми ръководители и представители на български държавни институции,
Роденият в Щип Ефрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително придвижване в Македония , през днешния ден е почти пропуснат у нас , за разлика от Република Северна Македония, където го популяризират като „ македонски народен воин ” , „ популярен македонец ” и „ исполин и страдалец на битката на македонския народ за национално избавление ” . Това е корист с името на един от апостолите на българското освободително дело в Македония, който постоянно е обявявал себе си за българин , борил се е за българската кауза и е увековечен в някои от националните песни на македонските българи . В избрани интервали е бил и преподавател по български език, литература и история, въпреки и постоянно законспириран под непознато име, като паралелно с учителстването си е осъществявал дейна революционна организаторска активност.
У нас обаче Ефрем Чучков не е задоволително разпространяван, името му отсъства от учебниците по история, няма и монумент. В София една улица носи неговото име, само че на въпроса кой е той, при извършена анкета на инцидентен принцип никой от интервюираните не е могъл да отговори.
Във връзка със 100-годишнината от гибелта на героя на България Ефрем Чучков, обръщаме се към вас с апел да предприемете нужните ограничения за реализиране на следните начинания:
обновяване съобщаването на името на Ефрем Чучков по време на военните ритуали за тържествена проверка-заря за починалите герои на България (както беше преди години), коригирайки по този метод един административен пропуск, датиращ от 90-те години на ХХ век; включване в българските учебници по история на информация за революционното дело на Ефрем Чучков; реализиране на медийни и осведомителни инициативи на национално ниво за повишение на публичната информираност по отношение на революционното дело на Ефрем Чучков; институционална поддръжка на самодейността за разработване и разкриване на монумент на Ефрем Чучков в София .
Прилагаме историческа информация за живота и делото на Ефрем Чучков, формирана от неговия директен потомък Явор Чучков, прочут български публицист и преводач.
С почитание, от името на Българската национална комисия по военна история и участниците в тържествената научна конференция :
професор доктор, полковник о.з. Димитър Минчев, ръководител на Българската национална комисия по военна история
професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, теоретичен секретар на Българската национална комисия по военна история
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА
БЪЛГАРСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕР И ВОЙВОДА ЕФРЕМ ЧУЧКОВ
Ефрем Чучков, прочут като „ Практикът на Организацията ” и „ Дясната ръка на Гоце Делчев ”, е бил един от бележитите ръководители на ВМОРО/ВМРО до гибелта си през 1923 година. Бил е и прославеният челник , оставил едни от най-дълбоките следи в съзнанието и паметта на българите в Македония и повел (на 12 април 1898 година) първата чета на на практика основания от Гоце Делчев и Ефрем Чучков Четнически институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
В края на ХIХ век и при започване на ХХ век от време на време обитава в София, където (в хотел „ Батенберг ”) пред Чучков и неговото „ разпятие от кама и револвер ” поставят клетва доброволците от територията на днешна България, искащи да посветят живота си на идеята за извоюване на свободата на Македония. В този период Гоце Делчев и Ефрем Чучков са били главните мотори на революционната активност на Организацията.
От извънредно значимо значение, отвън пропагандните му и бойни акции като челник на чета навътре в Македония, са били и дейностите, координирани и осъществявани от Ефрем Чучков за образуване, подготовка, окомплектоване, инструктиране и изпращане на четите от другите погранични пунктове на ВМОРО – най-много от основния разпределителен център Кюстендил, само че също и от други пунктове, в това число да вземем за пример Лъджене (сега квартал на Велинград) и от време на време от Дупница. Ръководел е и тайните канали за доставяне на четите с оръжие от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи началник на Организацията и неин главен чуждестранен представител в София.
Турските управляващи са разгласявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита . Понякога конни и жандармерийски табори са обкръжавали цели градове и села в Македония, с цел да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници. Турското военно разузнаване го е окачествявало като „ един от най-големите врагове на Империята ” и „ най-издирваният български комита в Македония ” .
След Младотурския прелом през 1908 година, Ефрем Чучков назовава обещанията на младотурците за промени в Османската империя „ фарс, целящ задържането на Македония под турско иго ” и съумява , в качеството си на шеф на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и в действителност началник на ВМОРО, да забрани и да не допусне разпускането на множеството чети на Организацията. Подозренията и упованията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за предоставяне на автономност и права на българското население на Македония ще се окажат машинация, се оправдали напълно. По-малко от една година след „ промените ”, ръководещите младотурци възобновили терора над българите в Македония и осъществяването на всеобщи арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражданин и сподвижник Тодор Александров) „ умерено-консервативно ” ядро на Организацията възстановява незаконната мрежа на ВМОРО и възобновява въоръжената битка .
В Балканската война с четата си, към този момент наброяваща няколкостотин души заради включването и на локални доброволци, Ефрем Чучков освобождава от османското робство Кочани, Щип и Щипската област , разбивайки турците в поредност от сражения (включително в борбата при Султан тепе) и пленявайки стотици турски бойци. През октомври 1912 година Чучков открива там спонтанна форма на българска власт . Симулирайки с четата си и включилите се към нея доброволци наличие на българска армия, той съумява да заблуди приближаващата се сръбска войска и да спре настъплението ѝ. Така, б лагодарение на него, Щип остава съвсем цяла година български . По време на Балканската война и Междусъюзническата война той е български шеф на Щип и Щипската околия. Тази служба Чучков заема и през Първата международна война – след разгрома на Сърбия и краткотрайното освобождение на Вардарска Македония, като е назначен от българските управляващи и за ръководител на Окръжната непрекъсната комисия в Щип.
По-късно, след следващата съкрушителна национална злополука като разследване от Първата международна война, Ефрем Чучков, в качеството си на втората авторитетна фигура във Вътрешна македонска революционна организация след водача ѝ Тодор Александров, е измежду най-активните дейци, които възвръщат Организацията . Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отхвърля оферти му в София от министъра на вътрешните работи Александър Димитров чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на незаконната битка в планините на още веднъж окупираната Вардарска Македония, превърната в Южна Сърбия.
Наред с обиколките си за подсилване на незаконната мрежа в окупирана Македония, в интервала 1919 – 1923 година Ефрем Чучков за следващ път работи и в пограничните пунктове (предимно в главния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, уредник и инструктор на четите , влизащи от България в Македония. Успоредно с революционната си активност в Македония, той е и ръководител на Комитета за подкрепяне на бежанците в Кюстендил. Бойните му акции срещу многочислени подразделения на постоянната сръбска войска обаче са неминуемо обречени . В последна сметка, четата на Ефрем Чучков е разрушена след поредност от неравни борби (само през 1922 година той води седем сражения със сръбски военни елементи в Малешевско и Кочанско). Тежко болен в резултат на получените рани и несгодите на живота в конспиративност, Ефрем Чучков умира в болничното заведение на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 година.
Бидейки революционер-практик, посветил се на законспирираната активност и прочут с пословичната си невзискателност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „ партизанските ” битки и от „ светлината на прожекторите ”. В спомените си съвременниците му са го наричали „ исполин на революционното дело ” , „ именит челник, един от бележитите водачи на ВМОРО/ВМРО ” , „ хладнокръвен Бранител на основополагащите правила на Организацията, съхранил името си неопетнено ” , „ уредник на боевата активност и инструктор на четите ” , „ най-действеният деец на Организацията ” . Един български страдалец, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата идея за избавление на Македония и нейното обединяване с България.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед13386Недялко Недялков за русофобията и тръмпофобията на алените принцове в сини памперсиАлтернативен Поглед12969Недялко Недялков: Брюксел и Лондон водят Европа към Трета международна войнаАлтернативен Поглед26686Симеон Миланов: Геополитическите разбърквания в света са късмет за избавление на БългарияАлтернативен Поглед24276Симеон Миланов: Русия печели, Тръмп бърза, а Путин не!Алтернативен Поглед51361Ген. Димитър Шивиков: Европа се готви за инвазия в РусияАлтернативен Поглед381406Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед122848Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ