Неизвестен в родината, но делото му е признато в чужбина: Кой е българският Оскар Шиндлер?
На 21 август се навършиха 115 години от рождението на един незабравим човек – Боян Василев Атанасов. През 1940 година като втори секретар на българското консулство във Франция настанява десетки български евреи в постройката на легацията в Париж и провежда превозването им до София.
Неговите старания оферират илюстрация на човешкия капацитет да се опълчи на международното зло – не импулсивно, а умишлено и предумишлено. И това във време, характеризиращо се с " ужасяващото безмълвие и безразличието на положителните хора “, в случай че използваме формулировката на Мартин Лутър Кинг.
Боян Атанасов (21 август 1909 – 24 ноември 1997) е наследник на военачалник Васил Атанасов, приключва право в Софийския университет. Постъпва на външна работа през 1936 година и работи в Лондон, Париж, Лисабон и Вашингтон.
Неговата история беше включена в специфичната галерия в централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк през април 2000 година, в чест на дипломати от 24 страни, подхванали изключителни стъпки, с цел да спасят евреите от нацистките концентрационни лагери. Експонатът споделя, че неговият е " един от новооткритите случаи на дипломатически подвиг “.
Разбирането на подтекста е от основно значение за описа. През 1940 година Атанасов работи в окупираната от Германия Франция. Антиеврейската политика на нацистите е в разгара си, френските евреи са преследвани, а формалната позиция на българското държавно управление е, че българските евреи, заварени от войната в чужбина, могат да бъдат третирани като локални евреи.
Без позволение от Министерство на външните работи в София, без знанието на тогавашния български дипломат във Франция Никола Балабанов, Атанасов настанява група евреи в постройката на легацията в Париж и провежда превозването им до България с три наети вагона. Групата включва български доброволци, които са се били на страната на републиканците в Гражданската война в Испания и са били преследвани от режима на Франко в Испания. Те бяха избягали от Испания, само че откриха окупираната от нацистите Франция рисково място и към този момент бяха обезверени да изоставен Франция.
Много от тези хора намират леговище в българското консулство в Париж с експлицитното единодушие на Атанасов. Групата трябваше да разчита на галерия с български цветове (направена от части бяла, зелена и алена хартия, залепени на входната врата от консулския канцлер) с надпис " Bulgarisches Eigentum “ (т.е. българска собственост).
" Но това беше доста слаба отбрана против хората от Гестапо. Страхувах се всеки миг да не ги лишават ", сподели Атанасов.
" Списъкът на Атанасов " не е метафора, загатваща за известния филм на Спилбърг. Списъкът съществува, среща се в Централния държавен списък.
Самият Атанасов изготвя тристранния машинописен лист на пътешествениците, като най-отгоре слага български имена. Той персонално обезпечи нужните документи и пропуски за прекосяване на границите на няколко европейски страни. Той персонално подписва задължението да заплати транспортните разноски от 33 000 райхсмарки, за да се форсира процедурата - и да се избегне разискването на случая на по-високо равнище в Берлин или София.
Като правилен прислужник, той се обажда на дипломат Балабанов – само че едвам откакто персонално изпраща групата до гарата. " Атанасов, ще те уволнят с депеша и цялостен живот ще плащаш тази сума... “, беше реакцията на разочарования дипломат.
Балабанов отхвърли да поеме отговорност за дейностите на секретаря на легацията. А Атанасов добре знаеше какво прави. " Наруших българските закони, с цел да се подчиня на висшия закон “, ще каже Атанасов десетилетия по-късно. " Мисля, че направих положително дело. И Бог ще ми елементарни! “
Горните цитати са от изявление, разкриващо доста детайлности за провеждането на интервенцията: диалозите на Атанасов с немските железопътни и военни управляващи ( " две седмици ни препращаха от един офис в различен, като топка за пинг-понг " ); обвързване, подписано с " неизтриваем молив “ за заплащане на 33 000 райхсмарки, сума, с която той не е в положение да разполага; Спорът на Атанасов с немски чиновник, който предложил еврейските имена да бъдат зачеркнати като изискване за разрешението му; спор дали казусът е зависещ на немските или на българските закони...
Това изявление, извършено на 22 септември 1993 година от Рой и Ан Фрийд за мемориалния музей на Холокоста в Съединени американски щати, не обгръща интервала след 1950 година, когато службата на Атанасов е прекъсната. Връща се в България, а фамилията му е изпаднало в тежко финансово състояние, което принуждава опитния посланик да поставя тежък физически труд. Човекът, който избави толкоз доста животи на испански републиканци и евреи, беше изпратен в безпаричие.
Истината беше, че ориста на Атанасов не беше най-лошата. От 43-ма народни представители в 25-то Народно заседание, подписали " Почетната грамота " на Димитър Пешев от 17 март 1943 година против депортирането на българските евреи в нацистките лагери на гибелта, двадесет са разстреляни след 9 септември 1944 г.; и останалите, в това число самият Пешев, наказани на разнообразни периоди отнемане от независимост.
Направеното от Атанасов не беше прието от комунистите, нито по някакъв метод обществено притежание, само че той беше оставен свободен да се приспособи към новата среда - която не беше изключително другарска. " Той не го одобри като покруса... Аз го видях по този начин, само че не и той ", сподели синът му Богдан.
За благополучие Атанасов владееше няколко езика: британски, френски, португалски, немски. И сходно на брачната половинка си Теодора Хаджимишева той можеше да работи като преводач на: Хорхе Амаду, Хемингуей, Даниел Дефо, Уилям Фокнър, Волтер…
Почти незнаен в България, делото му е прието в чужбина: през март 2000 година в Израел са засадени дървета в памет на Боян Атанасов за неговата човещина и спасяването на десетки евреи през Втората международна война.
Източник: ПОТВ
Неговите старания оферират илюстрация на човешкия капацитет да се опълчи на международното зло – не импулсивно, а умишлено и предумишлено. И това във време, характеризиращо се с " ужасяващото безмълвие и безразличието на положителните хора “, в случай че използваме формулировката на Мартин Лутър Кинг.
Боян Атанасов (21 август 1909 – 24 ноември 1997) е наследник на военачалник Васил Атанасов, приключва право в Софийския университет. Постъпва на външна работа през 1936 година и работи в Лондон, Париж, Лисабон и Вашингтон.
Неговата история беше включена в специфичната галерия в централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк през април 2000 година, в чест на дипломати от 24 страни, подхванали изключителни стъпки, с цел да спасят евреите от нацистките концентрационни лагери. Експонатът споделя, че неговият е " един от новооткритите случаи на дипломатически подвиг “.
Разбирането на подтекста е от основно значение за описа. През 1940 година Атанасов работи в окупираната от Германия Франция. Антиеврейската политика на нацистите е в разгара си, френските евреи са преследвани, а формалната позиция на българското държавно управление е, че българските евреи, заварени от войната в чужбина, могат да бъдат третирани като локални евреи.
Без позволение от Министерство на външните работи в София, без знанието на тогавашния български дипломат във Франция Никола Балабанов, Атанасов настанява група евреи в постройката на легацията в Париж и провежда превозването им до България с три наети вагона. Групата включва български доброволци, които са се били на страната на републиканците в Гражданската война в Испания и са били преследвани от режима на Франко в Испания. Те бяха избягали от Испания, само че откриха окупираната от нацистите Франция рисково място и към този момент бяха обезверени да изоставен Франция.
Много от тези хора намират леговище в българското консулство в Париж с експлицитното единодушие на Атанасов. Групата трябваше да разчита на галерия с български цветове (направена от части бяла, зелена и алена хартия, залепени на входната врата от консулския канцлер) с надпис " Bulgarisches Eigentum “ (т.е. българска собственост).
" Но това беше доста слаба отбрана против хората от Гестапо. Страхувах се всеки миг да не ги лишават ", сподели Атанасов.
" Списъкът на Атанасов " не е метафора, загатваща за известния филм на Спилбърг. Списъкът съществува, среща се в Централния държавен списък.
Самият Атанасов изготвя тристранния машинописен лист на пътешествениците, като най-отгоре слага български имена. Той персонално обезпечи нужните документи и пропуски за прекосяване на границите на няколко европейски страни. Той персонално подписва задължението да заплати транспортните разноски от 33 000 райхсмарки, за да се форсира процедурата - и да се избегне разискването на случая на по-високо равнище в Берлин или София.
Като правилен прислужник, той се обажда на дипломат Балабанов – само че едвам откакто персонално изпраща групата до гарата. " Атанасов, ще те уволнят с депеша и цялостен живот ще плащаш тази сума... “, беше реакцията на разочарования дипломат.
Балабанов отхвърли да поеме отговорност за дейностите на секретаря на легацията. А Атанасов добре знаеше какво прави. " Наруших българските закони, с цел да се подчиня на висшия закон “, ще каже Атанасов десетилетия по-късно. " Мисля, че направих положително дело. И Бог ще ми елементарни! “
Горните цитати са от изявление, разкриващо доста детайлности за провеждането на интервенцията: диалозите на Атанасов с немските железопътни и военни управляващи ( " две седмици ни препращаха от един офис в различен, като топка за пинг-понг " ); обвързване, подписано с " неизтриваем молив “ за заплащане на 33 000 райхсмарки, сума, с която той не е в положение да разполага; Спорът на Атанасов с немски чиновник, който предложил еврейските имена да бъдат зачеркнати като изискване за разрешението му; спор дали казусът е зависещ на немските или на българските закони...
Това изявление, извършено на 22 септември 1993 година от Рой и Ан Фрийд за мемориалния музей на Холокоста в Съединени американски щати, не обгръща интервала след 1950 година, когато службата на Атанасов е прекъсната. Връща се в България, а фамилията му е изпаднало в тежко финансово състояние, което принуждава опитния посланик да поставя тежък физически труд. Човекът, който избави толкоз доста животи на испански републиканци и евреи, беше изпратен в безпаричие.
Истината беше, че ориста на Атанасов не беше най-лошата. От 43-ма народни представители в 25-то Народно заседание, подписали " Почетната грамота " на Димитър Пешев от 17 март 1943 година против депортирането на българските евреи в нацистките лагери на гибелта, двадесет са разстреляни след 9 септември 1944 г.; и останалите, в това число самият Пешев, наказани на разнообразни периоди отнемане от независимост.
Направеното от Атанасов не беше прието от комунистите, нито по някакъв метод обществено притежание, само че той беше оставен свободен да се приспособи към новата среда - която не беше изключително другарска. " Той не го одобри като покруса... Аз го видях по този начин, само че не и той ", сподели синът му Богдан.
За благополучие Атанасов владееше няколко езика: британски, френски, португалски, немски. И сходно на брачната половинка си Теодора Хаджимишева той можеше да работи като преводач на: Хорхе Амаду, Хемингуей, Даниел Дефо, Уилям Фокнър, Волтер…
Почти незнаен в България, делото му е прието в чужбина: през март 2000 година в Израел са засадени дървета в памет на Боян Атанасов за неговата човещина и спасяването на десетки евреи през Втората международна война.
Източник: ПОТВ
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ