20 юли или 2 август: Коя е правилната дата, на която отбелязваме Илинденско – Преображенското въстание
На 20 юли по остарял жанр или на 2 август по нов избухва фамозното Илинденско – Преображенско въстание . Само по себе си Илинденско – Преображенското въстание е връхна точка в национално-освободителните битки на македонските и тракийски българи, които след освобождението на България през 1878 година, по силата на Берлинския контракт, остават под властта на Османската империя.
Години ще минат, до момента в който Вътрешната македоно-одринска революционна организация успее да приготви експлоадирането на въстанието, само че още повече години ще минат, до момента в който българите в Македония и Одринско най-накрая станат свободни.
От години съществуват разногласия на коя дата е по-коректно да се отбелязва началото на бойните дейности, по тази причина от " Фокус “ потърсихме за коментар историка и шеф на Регионален исторически музей – Благоевград доктор Кирил Алексиев, който изясни, че казусът със остарял и нов жанр идва от промяната на календарите – Юлианският е сменен с Григорианският.
" Тогава стартира и едно преизчисляване на датите, само че в края на краищата събитието се е случило на датата 20 юли и тогава би трябвало да бъде отбелязвано. Това, че се преизичслява, с цел да се натамани датата, води до конфузни обстановки, даже и до неверно предоставяне на дати “, сподели още той.
От историческа, пък и от житейска гледна точка Илинденско – Преображенското въстание е вик за помощ от страна на българите в Македония и Одринско, които са имали една единствена фантазия – да живеят в свободна и обединена България.
За страдание въстанието не съумява да реализира задачите и дилемите, които са си сложили неговите уредници, поради разнообразни аргументи, изясни доктор Алексиев.
" Големият проблем през 1903 година е, че по това време интернационалната конюнктура изобщо не е била удобна за реализирането на един подобен политически акт. Априлското въстание също има непосредствена връзка с Илинденско – Преображенското, защото дейците, които основават ВМОРО са директни наследници на нашите революционери от времето на Априлското въстание. Идеята и на двете въстания е била една и съща – да се разсъни публичното мнение в Европа, с цел да се обърне внимание на обезправените българи в Македония и Одринско, като те в действителност, когато подвигат въстанието, макар, че бидейки революционери, те се борят против една система, против статуквото в международен проект, действително видяно, те в действителност се борят за законността “, разяснява историкът.
От думите му стана ясно, че член 23 от Берлинския контракт предвиждал необятна автономност в Македония и Одринско и революционерите действително се борили за осъществяването на интернационалния контракт.
" Всъщност интернационалните сили всячески се стараели да не размърдват ситуацията, да не основават по-голяма рецесия. В европейската история, изключително след Виенския конгрес, се основава т. Нар. " Концерт на Великите сили “, където главните играчи в интернационалната политика, опитвали да запазят, споделям го в огромни кавички, европейския мир “, добави той.
От друга страна българската страна също не е имала опция директно да се намеси и да заеме страната на революционерите, поради което по-късно търпи съществени рецензии.
" Самите държавни мъже предизвестяват нашите революционери, че предприемането на каквато и да е било радикална стъпка ще докара до изолираност на революционното придвижване. Това им го споделят дипломатите. Ситуацията доста неверно се интерпретира, споделя се, че това било плашливост, споделя се, че България се интересувала от чисто егоистични цели, само че това не е по този начин. Българската страна доста добре е оценявала рисковете, които стоят пред нея. Имайте поради, че макар формалната позиция на България да резервира неутралитет, главният поток на оръжие и доброволци, в действителност са от към българска страна. Тоест, в случай че беше реагирала публично щеше да има пагубна война, само че България към момента не е била подготвена в този миг за това “, разясни доктор Алексиев.
Той описа, че има доста документирани случаи на " заспиване на постовете “ на военните хранилища.
" В българската войска, по това време, в което тя е най-модерната институция – да се случи кражба на оръжие няма по какъв начин да стане, без това да се случва с благословията на формалните управляващи. Голяма част от българските редови военни напущат своите позиции, излизат в отпуск, или се уволняват от армията, а по-късно ги намираме да се сражават в Илинденско – Преображенското въстание. България прави допустимо най-хубавото, което е можело да се направи в тази ситуация “, безапелационен беше той.
Равносметката от въстанието е следната – близо три месечна битка, смазана с нечувана свирепост и принуждение. Според данните на Мемоара на ВМОРО до Великите сили от 1904 година в сраженията загиват близо 1 000 въстаници, опожарени са над 200 села, убити са над 4 000 души от мирното население, а нов бежански поток потегля към България.
Години ще минат, до момента в който Вътрешната македоно-одринска революционна организация успее да приготви експлоадирането на въстанието, само че още повече години ще минат, до момента в който българите в Македония и Одринско най-накрая станат свободни.
От години съществуват разногласия на коя дата е по-коректно да се отбелязва началото на бойните дейности, по тази причина от " Фокус “ потърсихме за коментар историка и шеф на Регионален исторически музей – Благоевград доктор Кирил Алексиев, който изясни, че казусът със остарял и нов жанр идва от промяната на календарите – Юлианският е сменен с Григорианският.
" Тогава стартира и едно преизчисляване на датите, само че в края на краищата събитието се е случило на датата 20 юли и тогава би трябвало да бъде отбелязвано. Това, че се преизичслява, с цел да се натамани датата, води до конфузни обстановки, даже и до неверно предоставяне на дати “, сподели още той.
От историческа, пък и от житейска гледна точка Илинденско – Преображенското въстание е вик за помощ от страна на българите в Македония и Одринско, които са имали една единствена фантазия – да живеят в свободна и обединена България.
За страдание въстанието не съумява да реализира задачите и дилемите, които са си сложили неговите уредници, поради разнообразни аргументи, изясни доктор Алексиев.
" Големият проблем през 1903 година е, че по това време интернационалната конюнктура изобщо не е била удобна за реализирането на един подобен политически акт. Априлското въстание също има непосредствена връзка с Илинденско – Преображенското, защото дейците, които основават ВМОРО са директни наследници на нашите революционери от времето на Априлското въстание. Идеята и на двете въстания е била една и съща – да се разсъни публичното мнение в Европа, с цел да се обърне внимание на обезправените българи в Македония и Одринско, като те в действителност, когато подвигат въстанието, макар, че бидейки революционери, те се борят против една система, против статуквото в международен проект, действително видяно, те в действителност се борят за законността “, разяснява историкът.
От думите му стана ясно, че член 23 от Берлинския контракт предвиждал необятна автономност в Македония и Одринско и революционерите действително се борили за осъществяването на интернационалния контракт.
" Всъщност интернационалните сили всячески се стараели да не размърдват ситуацията, да не основават по-голяма рецесия. В европейската история, изключително след Виенския конгрес, се основава т. Нар. " Концерт на Великите сили “, където главните играчи в интернационалната политика, опитвали да запазят, споделям го в огромни кавички, европейския мир “, добави той.
От друга страна българската страна също не е имала опция директно да се намеси и да заеме страната на революционерите, поради което по-късно търпи съществени рецензии.
" Самите държавни мъже предизвестяват нашите революционери, че предприемането на каквато и да е било радикална стъпка ще докара до изолираност на революционното придвижване. Това им го споделят дипломатите. Ситуацията доста неверно се интерпретира, споделя се, че това било плашливост, споделя се, че България се интересувала от чисто егоистични цели, само че това не е по този начин. Българската страна доста добре е оценявала рисковете, които стоят пред нея. Имайте поради, че макар формалната позиция на България да резервира неутралитет, главният поток на оръжие и доброволци, в действителност са от към българска страна. Тоест, в случай че беше реагирала публично щеше да има пагубна война, само че България към момента не е била подготвена в този миг за това “, разясни доктор Алексиев.
Той описа, че има доста документирани случаи на " заспиване на постовете “ на военните хранилища.
" В българската войска, по това време, в което тя е най-модерната институция – да се случи кражба на оръжие няма по какъв начин да стане, без това да се случва с благословията на формалните управляващи. Голяма част от българските редови военни напущат своите позиции, излизат в отпуск, или се уволняват от армията, а по-късно ги намираме да се сражават в Илинденско – Преображенското въстание. България прави допустимо най-хубавото, което е можело да се направи в тази ситуация “, безапелационен беше той.
Равносметката от въстанието е следната – близо три месечна битка, смазана с нечувана свирепост и принуждение. Според данните на Мемоара на ВМОРО до Великите сили от 1904 година в сраженията загиват близо 1 000 въстаници, опожарени са над 200 села, убити са над 4 000 души от мирното население, а нов бежански поток потегля към България.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ