20 юли 1969 г. - Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството...
На 20. юли 1969 година пилотираният галактически транспортен съд Аполо 11 сполучливо каца на Луната в Морето на спокойствието. Седем часа по-късно американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, които стъпват на извънземна почва.
На 5 април 1967 година 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън - виновен шеф по екипажите в НАСА. На срещата излиза наяве, че това са хората, върху които ще падне тежестта по реализирането на лунната стратегия и измежду тях се намира индивидът, който ще има достойнството да стъпи първи на лунната повърхнина.
Сред 17 - те " аса " е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на Аполо 8 и на главния - на Аполо 11. На 14 април 1969 год., на специфична конференция, управлението на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се реализира по време на полета на Аполо 11 и неговия пълководец Н. Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхнина.
Пилотираният галактическия транспортен съд Аполо 11, формиран от ракетата притежател Сатурн V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни „ Колумбия “ (Columbia) и лунния модул (LM-5) с позивни „ Ийгъл “ (Eagle) с обща маса 43,9 тона, е третият уред от серията " Аполо ", изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него единствено Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения сателит на Земята, без да правят кацане на него. Целта на задачата на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в авансово избран регион в Морето на спокойствието, събиране и снабдяване на Земята на мостри от лунния грунд, правене на снимки, осъществяване на директна телевизионна връзка със Земята, слагане на научна инсталация на лунната повърхнина и завръщане на Земята.
Ракетата излетява на 16 юли 1969 година Четири денонощия по-късно е достигната окололунната орбита. На 20 юли, към 102 часа след старта, Лунният модул се отделя на височина от 110 км. над повърхността и стартира да забавя своята траектория. Маневрата се прави откъм Близката страна на Луната в непрекъсната връзка с Контролният център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По стратегия Ийгъл би трябвало да се прилуни на автоматизиран режим, само че още по време на полета Армстронг е взел решение, че на към 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае по какъв начин да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се постанова да се премине на ръчен режим доста по-рано заради претоварване на бордовия компютър. Независимо от зародилия проблем от Хюстън поучават астронавтите да продължат задачата и Амстронг и Олдрин съумяват да кацнат на ръчен режим прелитайки над кратер с размери към 180 метра. В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли 1969 Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг рапортува:
" Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна ".
В резервоара на моторите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа и не се е наложило да се анулира прилуняването и насилственото връщане на орбита. Екипажът организира интервенция, симулираща старт от Луната за инспекция на всички системи на Ийгъл, които се оказват в цялостна редовност. Заплануваната по стратегия отмора след прилуняването е анулирана по молба на астронавтите и се пристъпва към интервенцията за излизане на лунната повърхнина. Външната бордова камера предава непосредствено по малкия екран пред цялото човечество историческия миг на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло. С думите:
" Една дребна крачка за индивида - един огромен скок за човечеството... " , на 21 юли 1969 в 2 часа, 56 минути и 20 секунди той оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и стартира да опитва разнообразни начини за напредване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „ кенгурови “ подскоци при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и по-късно е развят националния байрак на Съединени американски щати. Провежда се пряк диалог с президента Ричард Никсън от лунната повърхнина. Монтират се научни уреди — сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са мостри от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за проучване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „ Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 година след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество “ и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на Съединени американски щати Никсън. Олдрин престоява на лунната повърхнина 1 час и 30 мин. след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл а Амстронг употребява хамак, закачен под кожуха на главния мотор на завръщащата се степен.
От Командния център в Хюстън разсънват астронавтите след 7 часа отмора. Екипажът организира предстартова подготовка на Лунния модул. В 17 часа 54 мин. на 21 юли са запалени моторите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 мин. и 20 сек. първата експедиция, посетила Луната, я напуща.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
791 година — Българската войска, командвана от кан Кардам, побеждава византийската войска, командвана от император Константин VI, в борбата при крепостта Маркели (дн. Карнобат).
1031 година — Анри I става крал на Франция.
1402 година — В Битката при Ангора азиатският емир Тимур разгромява армията на османския султан Баязид I.
1810 година — В Богота е оповестена независимостта на Нова Гранада (бъдещата Велика Колумбия) от Испания.
1877 година — Руско-турска война (1877–1878): Начало на Обсадата на Плевен
1878 година — С декрет на княз Александър Дондуков-Корсаков се основава Българската войска.
1891 година — На връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) е учредена Българската социалдемократическа партия.
1903 година — Избухва Илинденско-Преображенското въстание.
1917 година — Първата международна война: Подписана е Декларацията от Корфу, съгласно която сърби, хървати и словенци образуват общата страна Кралство на сърби, хървати и словенци със столица Белград.
1921 година — Публикуван е първият български Закон за авторското право.
1924 година — В Париж е учредена Международната организация по шахмат — ФИДЕ.
1926 година — Методистката черква приема правото на дамите да бъдат свещеници.
1928 година — Правителството на Унгария издава указ, според който задължава ромите да одобряват непрекъснато престояване и да съблюдават всички цивилен закони.
1933 година — В Лондон се състои 500-хилядна проява против антисемитизма.
1941 година — Съветският началник Сталин основава Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), като сплотява Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност, и назначава Лаврентий Берия за негов началник.
1944 година — Втората международна война: Адолф Хитлер оцелява в атентат, проведен от немския офицер Клаус декор Щауфенберг.
1949 година — Шестото великото национално заседание избира Васил Коларов за ръководител на Министерския съвет.
1949 година — Израел и Сирия подписват съглашение за преустановяване на тяхната 19-месечна война.
1956 година — Франция признава независимостта на Тунис.
1974 година — Турската войска окупира Северен Кипър, след военния прелом, проведен от гръцката военна хунта.
1975 година — Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и Народна република България.
1976 година — Американският галактически транспортен съд Вайкинг-1 сполучливо каца на Марс след 11-месечно странствуване.
2001 година — Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи подписват политическо съглашение за основаване на коалиция за взаимно ръководство.
Родени
356 пр.н.е. година — Александър Македонски, държател на Древна Македония († 323 пр.н.е. г.)
1304 година — Франческо Петрарка, италиански стихотворец и хуманист († 1374 г.)
1519 година — Инокентий IX, римски папа († 1591 г.)
1774 година — Огюст Мармон, френски маршал († 1852 г.)
1785 година — Махмуд II, султан на Османската империя († 1839 г.)
1847 година — Макс Либерман, немски художник († 1935 г.)
1850 година — Георг Елиас Мюлер, немски психолог († 1934 г.)
1860 година — Димитър Перниклийски, български боен деятел († 1936 г.)
1864 година — Ерик Аксел Карлфелт, шведски публицист, Нобелова премия за литература през 1931 († 1931 г.)
1872 година — Стенли Финч, първият шеф на ФБР († 1951 г.)
1873 година — Алберто Сантос-Дюмон, бразилски пионер в авиацията († 1932 г.)
1876 година — Ото Блументал, немски математик († 1944 г.)
1878 година — Александър Радославов, български бунтовник († 1951 г.)
1878 година — Петър Манджуков, български бунтовник († 1966 г.)
1880 година — Херман Кайзерлинг, немски мъдрец и публицист († [[]])
1881 година — Недялко Атанасов, български политик († 1960 г.)
1882 година — Иван Ингилизов, български бунтовник († 1944 г.)
1883 година — Александър Андреев, български бунтовник († 1928 г.)
1888 година — Емил Зегадлович, полски публицист († 1941 г.)
1895 година — Ласло Мохоли-Над, маджарски художник и фотограф († 1946 г.)
1914 година — Дядо Добри, български църковен донор
1919 година — Едмънд Хилъри, новозеландски алпинист и откривател († 2008 г.)
1920 година — Дик Лукас, американски аниматор († 1997 г.)
1922 година — Ангел Солаков, български политик († 1998 г.)
1925 година — Жак Делор, някогашен ръководител на европейската комисия
1926 година — Александър Александров, български артист
1927 година — Матилда Караджиу Мариоцяну, румънски езиковед († 2009 г.)
1932 година — Ото Шили, немски политик
1933 година — Кормак Маккарти, американски романист
1938 година — Натали Ууд, американска актриса († 1981 г.)
1939 година — Георги Г. Георгиев, български артист († 2008 г.)
1941 година — Людмила Чурсина, съветска актриса
1946 година — Васил Банов, български артист
1947 година — Карлос Сантана, мексикански китарист
1947 година — Герд Биниг, немски физик, Нобелов лауреат през 1986 година
1949 година — Маруся Любчева, български политик
1951 година — Даниил, румънски патриарх
1959 година — Джована Амати, италиански водач от Формула 1
1961 година — Илия Желев, български художник
1964 година — Крис Корнел, американски музикант
1969 година — Джош Холоуей, американски артист
1973 година — Петер Форсберг, шведски играч по хокей на лед
1973 година — Хаакон Магнус, норвежки престолонаследник
1975 година — Саша Симонович, сръбски футболист
1980 година — Жизел Бюндхен, бразилски фотомодел
1983 година — Виктор Танев, български артист
Починали
1031 година — Робер II, крал на Франция (* 972 г.)
1816 година — Гаврил Державин, съветски стихотворец (* 1743 г.)
1862 година — Йохан Готлиб Ньоремберг, немски физик (* 1787)
1872 година — Людевит Гай, хърватски публицист (* 1809)
1897 година — Джин Инджелоу, британска поетеса и романистка (* 1820 г.)
1901 година — Уилям Козмо Монкхаус, британски стихотворец и критик (* 1840 г.)
1903 година — Лъв XIII, римски папа (* 1810 г.)
1908 година — Деметриус Викелас, първи президент на МОК (* 1835 г.)
1923 година — Мария декор Батенберг, немска принцеса (* 1852 г.)
1923 година — Панчо Виля, мексикански бунтовник (* 1878 г.)
1926 година — Феликс Дзержински, съветски бунтовник и политик от полски генезис (* 1877 г.)
1927 година — Фердинанд I, Крал на Румъния (* 1865 г.)
1935 година — Константин Лекарски, български агроном (* 1853 г.)
1937 година — Гулиелмо Маркони, италиански електроинженер, Нобелов лауреат през 1909 (* 1874 г.)
1945 година — Пол Валери, френски стихотворец (* 1871 г.)
1951 година — Абдула I, крал на Йордания (* 1882 г.)
1951 година — Йохана Лойзингер, брачна половинка на княз Александър I Батенберг (* 1865 г.)
1954 година — Елеонора Крюгер, съветска благородничка (*?)
1955 година — Калуст Гулбенкян, английски бизнесмен (* 1869 г.)
1973 година — Брус Лий, американски артист и занаятчия на бойните изкуства (* 1940 г.)
1979 година — Хърбърт Бътърфийлд, английски историк (* 1900 г.)
1981 година — Абрам Кардинер, американски доктор (* 1891 г.)
1994 година — Пол Делво, белгийски художник (* 1897 г.)
2000 година — Джоузеф Инрайт, американски морски офицер (* 1910 г.)
2004 година — Антонио Гадес, испански хореограф (* 1936 г.)
2006 година — Жерар Ури, френски режисьор (* 1919 г.)
2007 година — Кай Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат (* 1918)
Празници
Международен ден на шахмата (по мотив основаването на ФИДЕ на 20 юли 1924 година в Париж)
Илинден — нов жанр (пророк Илия)
България — Професионален празник на пивоварите - Определен с Решение на УС на Съюза на пивоварите в Република България през 1996 година Чества се в Деня на св. Пророк Илия заради това, че кръстителят на Съюза – свещеник Наум Агатоникийски, избира Светия Пророк за настойник на пивоварите.
Кипър — Ден на мира и свободата
Колумбия — Обявяване на самостоятелност (1810 година от Испания, народен празник)
Норвегия — Рожден ден на престолонаследника Хаакон Магнус
Япония — Ден на морето
Wikipedia
На 5 април 1967 година 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън - виновен шеф по екипажите в НАСА. На срещата излиза наяве, че това са хората, върху които ще падне тежестта по реализирането на лунната стратегия и измежду тях се намира индивидът, който ще има достойнството да стъпи първи на лунната повърхнина.
Сред 17 - те " аса " е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на Аполо 8 и на главния - на Аполо 11. На 14 април 1969 год., на специфична конференция, управлението на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се реализира по време на полета на Аполо 11 и неговия пълководец Н. Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхнина.
Пилотираният галактическия транспортен съд Аполо 11, формиран от ракетата притежател Сатурн V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни „ Колумбия “ (Columbia) и лунния модул (LM-5) с позивни „ Ийгъл “ (Eagle) с обща маса 43,9 тона, е третият уред от серията " Аполо ", изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него единствено Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения сателит на Земята, без да правят кацане на него. Целта на задачата на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в авансово избран регион в Морето на спокойствието, събиране и снабдяване на Земята на мостри от лунния грунд, правене на снимки, осъществяване на директна телевизионна връзка със Земята, слагане на научна инсталация на лунната повърхнина и завръщане на Земята.
Ракетата излетява на 16 юли 1969 година Четири денонощия по-късно е достигната окололунната орбита. На 20 юли, към 102 часа след старта, Лунният модул се отделя на височина от 110 км. над повърхността и стартира да забавя своята траектория. Маневрата се прави откъм Близката страна на Луната в непрекъсната връзка с Контролният център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По стратегия Ийгъл би трябвало да се прилуни на автоматизиран режим, само че още по време на полета Армстронг е взел решение, че на към 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае по какъв начин да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се постанова да се премине на ръчен режим доста по-рано заради претоварване на бордовия компютър. Независимо от зародилия проблем от Хюстън поучават астронавтите да продължат задачата и Амстронг и Олдрин съумяват да кацнат на ръчен режим прелитайки над кратер с размери към 180 метра. В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли 1969 Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг рапортува:
" Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна ".
В резервоара на моторите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа и не се е наложило да се анулира прилуняването и насилственото връщане на орбита. Екипажът организира интервенция, симулираща старт от Луната за инспекция на всички системи на Ийгъл, които се оказват в цялостна редовност. Заплануваната по стратегия отмора след прилуняването е анулирана по молба на астронавтите и се пристъпва към интервенцията за излизане на лунната повърхнина. Външната бордова камера предава непосредствено по малкия екран пред цялото човечество историческия миг на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло. С думите:
" Една дребна крачка за индивида - един огромен скок за човечеството... " , на 21 юли 1969 в 2 часа, 56 минути и 20 секунди той оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и стартира да опитва разнообразни начини за напредване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „ кенгурови “ подскоци при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и по-късно е развят националния байрак на Съединени американски щати. Провежда се пряк диалог с президента Ричард Никсън от лунната повърхнина. Монтират се научни уреди — сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са мостри от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за проучване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „ Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 година след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество “ и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на Съединени американски щати Никсън. Олдрин престоява на лунната повърхнина 1 час и 30 мин. след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл а Амстронг употребява хамак, закачен под кожуха на главния мотор на завръщащата се степен.
От Командния център в Хюстън разсънват астронавтите след 7 часа отмора. Екипажът организира предстартова подготовка на Лунния модул. В 17 часа 54 мин. на 21 юли са запалени моторите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 мин. и 20 сек. първата експедиция, посетила Луната, я напуща.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
791 година — Българската войска, командвана от кан Кардам, побеждава византийската войска, командвана от император Константин VI, в борбата при крепостта Маркели (дн. Карнобат).
1031 година — Анри I става крал на Франция.
1402 година — В Битката при Ангора азиатският емир Тимур разгромява армията на османския султан Баязид I.
1810 година — В Богота е оповестена независимостта на Нова Гранада (бъдещата Велика Колумбия) от Испания.
1877 година — Руско-турска война (1877–1878): Начало на Обсадата на Плевен
1878 година — С декрет на княз Александър Дондуков-Корсаков се основава Българската войска.
1891 година — На връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) е учредена Българската социалдемократическа партия.
1903 година — Избухва Илинденско-Преображенското въстание.
1917 година — Първата международна война: Подписана е Декларацията от Корфу, съгласно която сърби, хървати и словенци образуват общата страна Кралство на сърби, хървати и словенци със столица Белград.
1921 година — Публикуван е първият български Закон за авторското право.
1924 година — В Париж е учредена Международната организация по шахмат — ФИДЕ.
1926 година — Методистката черква приема правото на дамите да бъдат свещеници.
1928 година — Правителството на Унгария издава указ, според който задължава ромите да одобряват непрекъснато престояване и да съблюдават всички цивилен закони.
1933 година — В Лондон се състои 500-хилядна проява против антисемитизма.
1941 година — Съветският началник Сталин основава Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), като сплотява Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност, и назначава Лаврентий Берия за негов началник.
1944 година — Втората международна война: Адолф Хитлер оцелява в атентат, проведен от немския офицер Клаус декор Щауфенберг.
1949 година — Шестото великото национално заседание избира Васил Коларов за ръководител на Министерския съвет.
1949 година — Израел и Сирия подписват съглашение за преустановяване на тяхната 19-месечна война.
1956 година — Франция признава независимостта на Тунис.
1974 година — Турската войска окупира Северен Кипър, след военния прелом, проведен от гръцката военна хунта.
1975 година — Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и Народна република България.
1976 година — Американският галактически транспортен съд Вайкинг-1 сполучливо каца на Марс след 11-месечно странствуване.
2001 година — Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи подписват политическо съглашение за основаване на коалиция за взаимно ръководство.
Родени
356 пр.н.е. година — Александър Македонски, държател на Древна Македония († 323 пр.н.е. г.)
1304 година — Франческо Петрарка, италиански стихотворец и хуманист († 1374 г.)
1519 година — Инокентий IX, римски папа († 1591 г.)
1774 година — Огюст Мармон, френски маршал († 1852 г.)
1785 година — Махмуд II, султан на Османската империя († 1839 г.)
1847 година — Макс Либерман, немски художник († 1935 г.)
1850 година — Георг Елиас Мюлер, немски психолог († 1934 г.)
1860 година — Димитър Перниклийски, български боен деятел († 1936 г.)
1864 година — Ерик Аксел Карлфелт, шведски публицист, Нобелова премия за литература през 1931 († 1931 г.)
1872 година — Стенли Финч, първият шеф на ФБР († 1951 г.)
1873 година — Алберто Сантос-Дюмон, бразилски пионер в авиацията († 1932 г.)
1876 година — Ото Блументал, немски математик († 1944 г.)
1878 година — Александър Радославов, български бунтовник († 1951 г.)
1878 година — Петър Манджуков, български бунтовник († 1966 г.)
1880 година — Херман Кайзерлинг, немски мъдрец и публицист († [[]])
1881 година — Недялко Атанасов, български политик († 1960 г.)
1882 година — Иван Ингилизов, български бунтовник († 1944 г.)
1883 година — Александър Андреев, български бунтовник († 1928 г.)
1888 година — Емил Зегадлович, полски публицист († 1941 г.)
1895 година — Ласло Мохоли-Над, маджарски художник и фотограф († 1946 г.)
1914 година — Дядо Добри, български църковен донор
1919 година — Едмънд Хилъри, новозеландски алпинист и откривател († 2008 г.)
1920 година — Дик Лукас, американски аниматор († 1997 г.)
1922 година — Ангел Солаков, български политик († 1998 г.)
1925 година — Жак Делор, някогашен ръководител на европейската комисия
1926 година — Александър Александров, български артист
1927 година — Матилда Караджиу Мариоцяну, румънски езиковед († 2009 г.)
1932 година — Ото Шили, немски политик
1933 година — Кормак Маккарти, американски романист
1938 година — Натали Ууд, американска актриса († 1981 г.)
1939 година — Георги Г. Георгиев, български артист († 2008 г.)
1941 година — Людмила Чурсина, съветска актриса
1946 година — Васил Банов, български артист
1947 година — Карлос Сантана, мексикански китарист
1947 година — Герд Биниг, немски физик, Нобелов лауреат през 1986 година
1949 година — Маруся Любчева, български политик
1951 година — Даниил, румънски патриарх
1959 година — Джована Амати, италиански водач от Формула 1
1961 година — Илия Желев, български художник
1964 година — Крис Корнел, американски музикант
1969 година — Джош Холоуей, американски артист
1973 година — Петер Форсберг, шведски играч по хокей на лед
1973 година — Хаакон Магнус, норвежки престолонаследник
1975 година — Саша Симонович, сръбски футболист
1980 година — Жизел Бюндхен, бразилски фотомодел
1983 година — Виктор Танев, български артист
Починали
1031 година — Робер II, крал на Франция (* 972 г.)
1816 година — Гаврил Державин, съветски стихотворец (* 1743 г.)
1862 година — Йохан Готлиб Ньоремберг, немски физик (* 1787)
1872 година — Людевит Гай, хърватски публицист (* 1809)
1897 година — Джин Инджелоу, британска поетеса и романистка (* 1820 г.)
1901 година — Уилям Козмо Монкхаус, британски стихотворец и критик (* 1840 г.)
1903 година — Лъв XIII, римски папа (* 1810 г.)
1908 година — Деметриус Викелас, първи президент на МОК (* 1835 г.)
1923 година — Мария декор Батенберг, немска принцеса (* 1852 г.)
1923 година — Панчо Виля, мексикански бунтовник (* 1878 г.)
1926 година — Феликс Дзержински, съветски бунтовник и политик от полски генезис (* 1877 г.)
1927 година — Фердинанд I, Крал на Румъния (* 1865 г.)
1935 година — Константин Лекарски, български агроном (* 1853 г.)
1937 година — Гулиелмо Маркони, италиански електроинженер, Нобелов лауреат през 1909 (* 1874 г.)
1945 година — Пол Валери, френски стихотворец (* 1871 г.)
1951 година — Абдула I, крал на Йордания (* 1882 г.)
1951 година — Йохана Лойзингер, брачна половинка на княз Александър I Батенберг (* 1865 г.)
1954 година — Елеонора Крюгер, съветска благородничка (*?)
1955 година — Калуст Гулбенкян, английски бизнесмен (* 1869 г.)
1973 година — Брус Лий, американски артист и занаятчия на бойните изкуства (* 1940 г.)
1979 година — Хърбърт Бътърфийлд, английски историк (* 1900 г.)
1981 година — Абрам Кардинер, американски доктор (* 1891 г.)
1994 година — Пол Делво, белгийски художник (* 1897 г.)
2000 година — Джоузеф Инрайт, американски морски офицер (* 1910 г.)
2004 година — Антонио Гадес, испански хореограф (* 1936 г.)
2006 година — Жерар Ури, френски режисьор (* 1919 г.)
2007 година — Кай Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат (* 1918)
Празници
Международен ден на шахмата (по мотив основаването на ФИДЕ на 20 юли 1924 година в Париж)
Илинден — нов жанр (пророк Илия)
България — Професионален празник на пивоварите - Определен с Решение на УС на Съюза на пивоварите в Република България през 1996 година Чества се в Деня на св. Пророк Илия заради това, че кръстителят на Съюза – свещеник Наум Агатоникийски, избира Светия Пророк за настойник на пивоварите.
Кипър — Ден на мира и свободата
Колумбия — Обявяване на самостоятелност (1810 година от Испания, народен празник)
Норвегия — Рожден ден на престолонаследника Хаакон Магнус
Япония — Ден на морето
Wikipedia
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ