На 20 юли 1969 г., лунният модул “Йигъл на космическия

На 20 юли 1969 година, лунният модул “Йигъл ” на галактическия транспортен съд “Аполо 11 ” на НАСА, кацна на Луната. За първи път в историята на човечеството човешки крайник стъпи на земния спътник – американец. В оня миг малко хора обаче знаят, че заслуга за това има и един българин -карловецът Иван (Джон) Ночев, за който се счита, че е изобретил прилуняващия модул.В знак на респект към своя съгражданин, в Историческия музей в Карлово подредиха галерия, отдадена на 101-та годишнина от рождението му. Сред експонатите са няколко копия на патенти за възстановяване на работата на самолетното крило, което е било основна част от работата на Иван Ночев, описа Мария Деянова, шеф на музея.От началото на 50-те години на предишния век до гибелта си, той е живял и работил в Сан Диего, Съединени американски щати, като част от конструкторската му работа е засекретена, защото е била обвързвана с НАСА.За да бъде връзката с Карлово по-изразена, в изложбата са показани и неговата тапия от карловския колеж по механотехника “Братя Евлоги и Христо Георгиеви ”, истински фотоси, писма и пощенски картички до негови другари. Изложбата е по самодейност на карловеца Христо Козарев, работил дълги години в Научно-техническия съюз в София.Иван Ночев стартира работа в казанлъшкия боен цех “Арсенал ”, а по-късно се трансферира в Държавната аеропланна работилница в Божурище, напомня историкът Петър Ненков. Когато край карловското село Марино поле се построява съвременно военно летище и авиоремонтна работилница, той се връща в Розовата котловина.Присъединяването на България към оста Берлин – Рим – Токио през 1941 година, води допревъоръжаването на българската бойна авиация с немски изтребители “Месершмит ”. Те обогатяват морално остарелия авиопарк на българските Въздушни войски. За да усвои ремонта на немските изтребители, за Германия отпътува група български авиотехници, измежду тях е и Ночев. Една година по-късно в той към този момент е студент в Берлинската Политехника.След войната съумява да приключи и Техническия университет във Виена като машинен инженер. Много скоро пази и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица, само че не след дълго се връща в родината си.След като изгубват борбата с руснаците за изстрелване на човек в звездното пространство, американците вземат решение непременно да потърсят реванш посредством своята стратегия за подчинение на Луната. Започва конструирането на популярната серия галактически кораби “Аполо ” и ракетата притежател “Сатурн ” основана от Вернер декор Браун. В Лунната стратегия се включва и българинът Иван Ночев.Той идва в Канада през 1951 година и работи в “Канада еър ”. Пет години по-късно се трансферира в Калифорния, където постъпва на работа в авиокосмическия колос “Дженерал дайнамикс корпорейшън ”. Тук, в Силиконовата котловина, се създават най-новите самолети и ракетни системи за потребностите на Пентагона и НАСА.
Получавайки американско поданство през 1962 година, той приема името Джон Ночев и се включва в екипа от учени в Американската национална организация за проучване на Космоса – НАСА при създаването на галактическия транспортен съд “Аполо ”. “Аполо ” се дели на два съществени модула – с единия американците кацат на Луната и той им служи като база и стартова площадка, а другият по същото време кръжи в орбитата на спътника и по-късно връща астронавтите на Земята. Цялото човечество следи със спотаен мирис грандиозния героизъм на астронавтите Армстронг, Олдрин и Колинс, само че надали някой у нас е предполагал тогава, че зад това велико достижение на човешкия талант стои и българин.Изобретените с присъединяване на Иван Ночев реактивни мотори обезпечават плавното кацане на модула “Йигъл ” с астронавтите на Луната и подсигуряват, че модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това подсигуряват сполучливото им завръщане и съединяване с очакващия ги в окололунна орбита галактически транспортен съд “Аполо ”. За неговите големи заслуги при изработването на ракетните мотори, Джон Ночев получава орден от Конгреса.Натрупал стабилен опит и познания той открива своя лична компания за авиоинженерингова активност в региона на ракетно-космическите проучвания, наречена “Лансиа ”. Мечтае един ден да се завърне в своето родно Карлово и да вложи средства за изграждане на лицей, само че ориста взема решение друго – на 13 март 1992 година умира в Сан Диего, Калифорния.Редом с други двама велики българи – Асен Йорданов, другият български талант в авиацията, и Джон Атанасов, той подрежда името си в Златния фонд на човешката мисъл и дава опция на Съединени американски щати да забият първи в света националния си байрак на Луната.На погребението му участват трима президенти на Съединени американски щати – Рейгън, Картър и Буш-старши. С името и разработките си Иван (Джон) Ночев участва в доста енциклопедии и книги, отдадени на авиацията и космонавтиката.
Hidden Truth