Носещите името Евтим празнуват днес
На 20 януари църквата уважава паметта на свети Евтимий, патриарх Търновски и на Свети Евтимий Велики. Носещите името Евтим честват имен ден.
Свети патриарх Евтимий Търновски е изтъкнат български феодален свещеник, литератор, патриарх на България, финален предстоятел на църквата на Второто българско царство.
Той е роден сред 1320 и 1330 година и съгласно някои произлиза от знатния жанр Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема отшелнически чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, към 1350 година постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го дефинира за собствен пръв асистент и през 1363 година двамата отпътуват дружно за Цариград.
Свети Евтимий поредно постъпва в манастира „ Студион “ и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на изгнание на остров Лемнос, а след освобождението си се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Към 1371 година Свети Евтимий се връща в България и основава манастира „ Света Троица “ край Търново. Там слага основите на Търновската книжовна школа. Той открива правила за правопис и поправил посредством съпоставяне с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези поправени текстове се трансформират в мостри за православните църкви в България, Сърбия, Молдова, Влашко и Русия, употребяващи църковнославянски език.
През 1375 година, след гибелта на българския патриарх Йоаникий II, св. Евтимий е определен за негов правоприемник. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава популярност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси. Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно доста от трудовете му са били унищожени или към момента не са открити. Негови почитатели в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
През пролетта на 1393 година султан Баязид I стоварва голяма армия пред Търново и го подлага на продължителна блокада. Цар Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий управлява отбраната му. Смята се, че градът устоя тримесечна блокада. На 17 юли 1393 година турците завладяват столицата с взлом. Патриха Евтимий е изпратен на изгнание в Бачковския манастир. Предполага се, че е умрял там през 1402–1404 година
Свети Евтимий Велики се родил през 377 година в град Мелитин (Армения) до река Ефрат. Син на родители, които дълго време нямали деца, той още при раждането си бил отдаден на Бога. За образованието му се погрижил един църковно чиновник и локалният свещеник, който го ръкоположил за духовник и го сложил надзирател на градските манастири. Иноческото житие допаднало на преподобни Евтимий и при едно поклонение в Йерусалим той се настанил в известната тогава Фаранска лавра.
Тук се свързва със своя възпитаник, преподобния Теоклист, с който се отдръпва да живее от 411 година В пещера на 10 километра от Йерусалим. Но мълвата за техните подвизи скоро събрала към убежището им доста монаси и други благочестиви люде. Скоро в пещерата се появила черква, а в близост зародило монашеско общежитие, на което свети Евтимий станал свещеник. Това било основата на бъдещия фамозен Теоктистов манастир.
Самият Евтимий, съпроводен от ученика си Дометиан, се отдръпнал в пустинята Рува при Мъртвото, която през 492 го Свети. Сава Освещени преустроил това място в крепостен манастир. През 423 година Евтимий се уединил в пустинята Зиф и се настанил в същата тъмна пещера, в която в миналото Давид се скрил от Саул. Но жителите на Аристобула му построили черква с манастир, в който той обърнал в православието доста манихеи.
Преподобни Евтимий Велики и отсам избягал и заел една пещера на три благи от Теоктистовия манастир. Оттук Евтимий развил голяма душеспасителна активност, вследствие на която била открита за бедуините специфична епархия. С старание Свети Евтимий съдействал за внедряване решенията на ІІІ Вселенски събор в Ефес от 431 година срещу несторианската разкол и на ІV Вселенски събор в Халкидон от 451 година срещу Евтихий. Той обърнал към православието брачната половинка на Теодосий ІІ императрица Евдокия, която поддържала монофизитството. Починал през 473 година.
Свети патриарх Евтимий Търновски е изтъкнат български феодален свещеник, литератор, патриарх на България, финален предстоятел на църквата на Второто българско царство.
Той е роден сред 1320 и 1330 година и съгласно някои произлиза от знатния жанр Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема отшелнически чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, към 1350 година постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го дефинира за собствен пръв асистент и през 1363 година двамата отпътуват дружно за Цариград.
Свети Евтимий поредно постъпва в манастира „ Студион “ и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на изгнание на остров Лемнос, а след освобождението си се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Към 1371 година Свети Евтимий се връща в България и основава манастира „ Света Троица “ край Търново. Там слага основите на Търновската книжовна школа. Той открива правила за правопис и поправил посредством съпоставяне с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези поправени текстове се трансформират в мостри за православните църкви в България, Сърбия, Молдова, Влашко и Русия, употребяващи църковнославянски език.
През 1375 година, след гибелта на българския патриарх Йоаникий II, св. Евтимий е определен за негов правоприемник. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава популярност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси. Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно доста от трудовете му са били унищожени или към момента не са открити. Негови почитатели в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
През пролетта на 1393 година султан Баязид I стоварва голяма армия пред Търново и го подлага на продължителна блокада. Цар Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий управлява отбраната му. Смята се, че градът устоя тримесечна блокада. На 17 юли 1393 година турците завладяват столицата с взлом. Патриха Евтимий е изпратен на изгнание в Бачковския манастир. Предполага се, че е умрял там през 1402–1404 година
Свети Евтимий Велики се родил през 377 година в град Мелитин (Армения) до река Ефрат. Син на родители, които дълго време нямали деца, той още при раждането си бил отдаден на Бога. За образованието му се погрижил един църковно чиновник и локалният свещеник, който го ръкоположил за духовник и го сложил надзирател на градските манастири. Иноческото житие допаднало на преподобни Евтимий и при едно поклонение в Йерусалим той се настанил в известната тогава Фаранска лавра.
Тук се свързва със своя възпитаник, преподобния Теоклист, с който се отдръпва да живее от 411 година В пещера на 10 километра от Йерусалим. Но мълвата за техните подвизи скоро събрала към убежището им доста монаси и други благочестиви люде. Скоро в пещерата се появила черква, а в близост зародило монашеско общежитие, на което свети Евтимий станал свещеник. Това било основата на бъдещия фамозен Теоктистов манастир.
Самият Евтимий, съпроводен от ученика си Дометиан, се отдръпнал в пустинята Рува при Мъртвото, която през 492 го Свети. Сава Освещени преустроил това място в крепостен манастир. През 423 година Евтимий се уединил в пустинята Зиф и се настанил в същата тъмна пещера, в която в миналото Давид се скрил от Саул. Но жителите на Аристобула му построили черква с манастир, в който той обърнал в православието доста манихеи.
Преподобни Евтимий Велики и отсам избягал и заел една пещера на три благи от Теоктистовия манастир. Оттук Евтимий развил голяма душеспасителна активност, вследствие на която била открита за бедуините специфична епархия. С старание Свети Евтимий съдействал за внедряване решенията на ІІІ Вселенски събор в Ефес от 431 година срещу несторианската разкол и на ІV Вселенски събор в Халкидон от 451 година срещу Евтихий. Той обърнал към православието брачната половинка на Теодосий ІІ императрица Евдокия, която поддържала монофизитството. Починал през 473 година.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ