Почитаме паметта на Свети Евтимий - патриарх Търновски
На 20 януари означаваме паметта на Св. патриарх Евтимий Търновски – свещеник, литератор, основател на църквата „ Св. Троица “, създател на Търновската книжовна школа и най-известният патриарх на България.
Според жития на негови възпитаници св. Евтимий Търновски е роден към 1327 година във Велико Търново и произлиза от знатния български жанр Цамблаковци. Началното си обучение получава в манастирите към града, като по-късно отпътува за Византия, където продължава своето книжовно образование. Когато се връща в България, той се усамотява в пещера край Велико Търново и основава църквата „ Света Троица “ и Търновската книжовна школа.
През целия си живот Евтимий не стопира да развива своята книжовна активност и през 1375 година е определен за Търновски патриарх. Той е пазел ревностно православното завещание от разколнически похищения, вземал е решителни ограничения срещу упадъчните нрави в публичния живот, държал е високо за здравината на фамилията, от което прекалено много зависи издръжливостта на страната, полагал е бащински грижи за небогати, страдащи и онеправдани. Но една от най-важните стъпки, които новият патриарх подхваща, е промяната в българския литературен език. За претекстовете да се заеме с нея сведения могат да бъдат открити в „ Похвално слово за Евтимий “ от Григорий Цамблак и „ Сказание за буквите “ на Константин Костенечки. Григорий споделя, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, защото е неудовлетворен от по-старите преводи. Техните неточности с натрупването си довеждат до съществено изкривяване на свещените текстове, до неправилно пояснение на смисъла им и появяването на ереси. Заради всичко това получава популярност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
При рухването на Велико Търново под турско иго Патриарх Евтимий е един от последните стожери на българската нематериалност и един от последните бранители на българската страна. През пролетта на 1393 година султан Баязид І обсажда Търново, само че тогавашният държател цар Иван Шишман не е в града и патриархът управлява отбраната му. На 17 юли 1393 година турците завладяват столицата и той е наказан на гибел, само че легендата споделя, че когато палачът подвига ръка да му отсече главата, тя се вцепенява и мечът пада на земята. Патриарх Евтимий Търновски е заточен в Бачковския манастир и умира през 1402 година, като съвсем незабавно е канонизиран за светец.
20 януари е прочут още и като Петльовден (по нов стил), Ихтим, Ихтима, Петеларовден или Петларовден.
Според жития на негови възпитаници св. Евтимий Търновски е роден към 1327 година във Велико Търново и произлиза от знатния български жанр Цамблаковци. Началното си обучение получава в манастирите към града, като по-късно отпътува за Византия, където продължава своето книжовно образование. Когато се връща в България, той се усамотява в пещера край Велико Търново и основава църквата „ Света Троица “ и Търновската книжовна школа.
През целия си живот Евтимий не стопира да развива своята книжовна активност и през 1375 година е определен за Търновски патриарх. Той е пазел ревностно православното завещание от разколнически похищения, вземал е решителни ограничения срещу упадъчните нрави в публичния живот, държал е високо за здравината на фамилията, от което прекалено много зависи издръжливостта на страната, полагал е бащински грижи за небогати, страдащи и онеправдани. Но една от най-важните стъпки, които новият патриарх подхваща, е промяната в българския литературен език. За претекстовете да се заеме с нея сведения могат да бъдат открити в „ Похвално слово за Евтимий “ от Григорий Цамблак и „ Сказание за буквите “ на Константин Костенечки. Григорий споделя, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, защото е неудовлетворен от по-старите преводи. Техните неточности с натрупването си довеждат до съществено изкривяване на свещените текстове, до неправилно пояснение на смисъла им и появяването на ереси. Заради всичко това получава популярност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
При рухването на Велико Търново под турско иго Патриарх Евтимий е един от последните стожери на българската нематериалност и един от последните бранители на българската страна. През пролетта на 1393 година султан Баязид І обсажда Търново, само че тогавашният държател цар Иван Шишман не е в града и патриархът управлява отбраната му. На 17 юли 1393 година турците завладяват столицата и той е наказан на гибел, само че легендата споделя, че когато палачът подвига ръка да му отсече главата, тя се вцепенява и мечът пада на земята. Патриарх Евтимий Търновски е заточен в Бачковския манастир и умира през 1402 година, като съвсем незабавно е канонизиран за светец.
20 януари е прочут още и като Петльовден (по нов стил), Ихтим, Ихтима, Петеларовден или Петларовден.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ