20 септември 1916 г.: Иван Вазов е предложен за Нобелова награда за литература
На 20 септември 1916 година е издигната кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова премия за литература за 1917 година
Наградата обаче е връчена на Вернер декор Хайденщам от Швеция.
Един от най-известните български писатели – Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година.
Неговото творчество оставя ярка диря в родната литература, като приживе той неслучайно печели определението „ Патриарх на българската литература”. В своята дългогодишна креативна кариера, Иван Вазов съумява да провокира гражданска война в българската литература. Днес той продължава да бъде един от най-големите и сполучливи български писатели.
Иван Вазов е роден в фамилията на състоятелен търговец. Майка му е видна социална дама, която се радва на огромно почитание измежду съгражданите си. Писателят има трима братя. Двама от тях са военни дейци, а третият е политик. Вазов още от ранна детска възраст демонстрира своята обич към българската литература и непознатите езици.
Писателят приключва локалното класно учебно заведение, учи гръцки и турски език в Калоферското учебно заведение, а през 1866 година се записва да учи в гимназията в Пловдив. Там се оформят литературните желания на Вазов. Той стартира да демонстрира интерес към съветските и френските създатели, като паралелно с това се отдава все по-често на креативна активност. През 1870 година е оповестено първото стихотворение на Иван Вазов – „ Борът”. То излиза в „ Периодическо списание” на Браилското книжовно сдружение.
Същата година писателската активност на Вазов е прекратена. Неговият татко взема решение да го изпрати в Румъния, с цел да може младият мъж да усвои тънкостите на търговията от своя чичо. Верен на своя свободомислещ дух, писателят бяга в Браила и прекарва няколко месеца измежду българските хъшове. Там получава ентусиазъм за повестта „ Немили-недраги” и стартира да разгласява патриотични стихотворения в списание „ Читалище”, вестник „ Отечество” и други.
По време на Руско-турската война, писателят работи в Свищов при губернатор Найден Геров. През 1879 година е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица. Съдебната активност, с която се занимава през този интервал, го въодушевява да напише поемата „ Грамада”. През 1880 година Вазов се мести в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Там заема длъжността на народен представител от Областното заседание на Народната партия. Паралелно с това писателят не изоставя публицистичната си активност. Заедно със своя другар Константин Величков стартират редактирането на вестник „ Народний глас”. Двамата се занимават с издаването на списание „ Зора”, което е първото литературно списание в България. По време на престоя си в Пловдив, Вазов основава някои от най-успешните си литературни творби. Там написа „ Епопея на забравените”, „ Българският език”, „ Новото гробище над Сливница”, „ Иде ли?”, „ Чичовци” и други. През 1886 година, писателят взема решение да посети страната на своите фантазии – Русия. Той отпътува за Одеса, където основава един от най-емблематичните романи в българската литература – „ Под игото”. Това е първото българско произведение, за което български издател се съгласява да заплати хонорар на създателя. Романът „ Под игото” е публикуван в България от Тодор Чипев.
След завръщането си у нас, през 1889 година Вазов се мести в София. Той стартира да издава списание „ Денница”, а негови разкази излизат в два тома под заглавието „ Драски и шарки”. През 1894 година Иван Вазов е определен за депутат, като неговата кандидатура е издигната от Народната партия. През 1897 година той заема длъжността на министър на националното просвещение в държавното управление на Константин Стоилов. Напуска този пост през 1899 година. Трагичният завършек на Първата международна война за България, кара писателя да премисли ценностната си система. Вазов тежко приема неуспеха на обичаната си татковина. Въпреки всичко през 1920 година той тържествено отбелязва своя 70-годишен празник, като получава оценката „ национален поет”. Иван Вазов умира на 22 септември 1921 година, като малко преди този момент е станал почетен член на Българска академия на науките.
Творчеството на Иван Вазов способства за развиването на българската литература. Неговите творби се отличават със своя натурализъм, вълнуващи естествени описания и тънко възприятие за комизъм. Иван Вазов е определян за първия професионален публицист у нас, а неговите произведения са пример за качество.
Наградата обаче е връчена на Вернер декор Хайденщам от Швеция.
Един от най-известните български писатели – Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година.
Неговото творчество оставя ярка диря в родната литература, като приживе той неслучайно печели определението „ Патриарх на българската литература”. В своята дългогодишна креативна кариера, Иван Вазов съумява да провокира гражданска война в българската литература. Днес той продължава да бъде един от най-големите и сполучливи български писатели.
Иван Вазов е роден в фамилията на състоятелен търговец. Майка му е видна социална дама, която се радва на огромно почитание измежду съгражданите си. Писателят има трима братя. Двама от тях са военни дейци, а третият е политик. Вазов още от ранна детска възраст демонстрира своята обич към българската литература и непознатите езици.
Писателят приключва локалното класно учебно заведение, учи гръцки и турски език в Калоферското учебно заведение, а през 1866 година се записва да учи в гимназията в Пловдив. Там се оформят литературните желания на Вазов. Той стартира да демонстрира интерес към съветските и френските създатели, като паралелно с това се отдава все по-често на креативна активност. През 1870 година е оповестено първото стихотворение на Иван Вазов – „ Борът”. То излиза в „ Периодическо списание” на Браилското книжовно сдружение.
Същата година писателската активност на Вазов е прекратена. Неговият татко взема решение да го изпрати в Румъния, с цел да може младият мъж да усвои тънкостите на търговията от своя чичо. Верен на своя свободомислещ дух, писателят бяга в Браила и прекарва няколко месеца измежду българските хъшове. Там получава ентусиазъм за повестта „ Немили-недраги” и стартира да разгласява патриотични стихотворения в списание „ Читалище”, вестник „ Отечество” и други.
По време на Руско-турската война, писателят работи в Свищов при губернатор Найден Геров. През 1879 година е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица. Съдебната активност, с която се занимава през този интервал, го въодушевява да напише поемата „ Грамада”. През 1880 година Вазов се мести в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Там заема длъжността на народен представител от Областното заседание на Народната партия. Паралелно с това писателят не изоставя публицистичната си активност. Заедно със своя другар Константин Величков стартират редактирането на вестник „ Народний глас”. Двамата се занимават с издаването на списание „ Зора”, което е първото литературно списание в България. По време на престоя си в Пловдив, Вазов основава някои от най-успешните си литературни творби. Там написа „ Епопея на забравените”, „ Българският език”, „ Новото гробище над Сливница”, „ Иде ли?”, „ Чичовци” и други. През 1886 година, писателят взема решение да посети страната на своите фантазии – Русия. Той отпътува за Одеса, където основава един от най-емблематичните романи в българската литература – „ Под игото”. Това е първото българско произведение, за което български издател се съгласява да заплати хонорар на създателя. Романът „ Под игото” е публикуван в България от Тодор Чипев.
След завръщането си у нас, през 1889 година Вазов се мести в София. Той стартира да издава списание „ Денница”, а негови разкази излизат в два тома под заглавието „ Драски и шарки”. През 1894 година Иван Вазов е определен за депутат, като неговата кандидатура е издигната от Народната партия. През 1897 година той заема длъжността на министър на националното просвещение в държавното управление на Константин Стоилов. Напуска този пост през 1899 година. Трагичният завършек на Първата международна война за България, кара писателя да премисли ценностната си система. Вазов тежко приема неуспеха на обичаната си татковина. Въпреки всичко през 1920 година той тържествено отбелязва своя 70-годишен празник, като получава оценката „ национален поет”. Иван Вазов умира на 22 септември 1921 година, като малко преди този момент е станал почетен член на Българска академия на науките.
Творчеството на Иван Вазов способства за развиването на българската литература. Неговите творби се отличават със своя натурализъм, вълнуващи естествени описания и тънко възприятие за комизъм. Иван Вазов е определян за първия професионален публицист у нас, а неговите произведения са пример за качество.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ