На 20 март 2021 г., събота, варненските седесари ще се

На 20 март 2021 година, събота, варненските седесари ще се присъединят  към обичайното шествие-поклонение в Ловеч в памет на жертвите от лагера „ Слънчев бряг “, основан от комунистическия режим през 1959 година край града и просъществувал до 1962 година Това е един от най-жестоките концлагери, родени от тоталитарното ръководство на Българска комунистическа партия. Комунистическият режим след 9 септември 1944 година основава десетки концлагери в страната за въдворяването на „ политически рискови лица ”, както и на хора, оценени от Държавна сигурност като евентуални врагове на „ националната власт ”. Още в първите месеци след основаването им на насилствена работа в лагери са изпратени над 37 000 души. Първият лагер е основан до гр. Сандански – гара Свети Врач през януари 1945 година От октомври 1945 година до края на 1946 година в пернишката мина " Куциян " са въдворявани белогвардейци. През 1948 година " Куциян " е разграничен на две, с цел да побере многото земеделци Николапетковисти. Една част от лагеристите са преместени край с. Богданов дол, Пернишко до 1951 година, а друга в с. Николаево, Казанлъшко до юли 1949 година Друг лагер в периода  1947-1948 година е основан край бент. " Росица " (днес " Стамболийски " ). Лагер се основава и в с. Ножарево, Силистренско от началото на 1947 година доникъде на 1952 година За дами е проведен лагер в един от манастирите край В. Търново, който през 1947 година е изместен в с. Босна, Тутраканско. Край с. Бошуля, Пазарджишко от 1945 година до 1949 година просъществува лагер за престъпно проявени лица. По този мотив описваме за участта на Людмила Славова една от хилядите жертви на комунистическия режим, чиято крах остава ненаказана до през днешния ден. Избрана е за депутат на Българската социалдемократическа партия в 26-то Народно заседание. По време на обиколка на изборния си регион дружно с ъс свои покровители е нападната от десетина някогашни ремсисти, пребита, изнасилена, с потрошени ръце. След месеци влачене по арести е изпратена в комунистическия концлагер в Ножарево. През септември 1948 година дружно с група лагеристи е доведена в София за нови разпити в основна дирекция на националната милиция, чиято постройка на Лъвов мост си печели печалното име Народен дом на терора. Умъртвена е по свиреп метод – залята с десетки литри вряла вода. Печалната орис на Людмила Славова е разказана от първо лице от нейн племеник във кино лентата на Българска национална телевизия „ Народен дом на терора “ / https://www.facebook.com/watch/?v=742953915806216/. „ На 16 януари 1990 година със свое решение Народното събрание разпорежда на основния прокурор да проверява гибелта на Людмила Славова и на различен изтъкнат социалдемократ и народен представител в три Народното събрание Кръстю Пастухов в Сливенския затвор, споделя Крум Славов. До през днешния ден българската прокуратура не е подхванала никакви дейности в тази посока. Ако решението не е анулирано, то към момента е в действие “. Братът на Людмила Славова е варненският социалдемократ Димитър Славов. Той доживя да види възраждането на демокрацията в България. Беше един от моторите на възобновяване на БСДП, един от създателите на СДС-Варна, подстрекател на генерации варненски седесари. Още в първите три месеца след 9 септември 1944 в България са избити близо 30 000 представители на дотогавашния хайлайф без съд и присъда. Жертви на черния гнет стават нтелектуалци, духовници, учители, държавни чиновници, офицери, служители на реда, общественици, индустриалци, търговци, лекари. Следва по този начин нареченият „ национален съд ", който произнася 2730 смъртни присъди, 1 305 души са наказани на пожизнен затвор, а останалите над 10 хиляди души – затвор от 1 до 20 години. За съпоставяне на Нюрнбергския развой са наказани 19 нацисти на третия Райх, от които на гибел едвам 12.