Архивите говорят: Русе и руско-турската война 1877-1878 година
На 20 февруари 1878 година съветските елементи, предвождани от военачалник Тотлебен, влизат в Русе и оповестяват Свободата
145 години от освобождението на Русе.
Представяме Ви взор на Освободителната руско-турска война, проследявайки страниците на едни от най-реномираните илюстровани седмичници за тогавашното време: THE ILLUSTRATED LONDON NEWS и неговия максимален съперник THE GRAPHIC от Англия, а по този начин също и LE MONDE ILLUSTRÈ от Франция. Кореспондентите и художниците на вестниците усърдно разказват и рисуват всичко, което са видели и в двата воюващи лагера. Тези новинарски седмичници са печатани в многохиляден тираж (през 1877 година THE ILLUSTRATED LONDON NEWS е имал тираж 300 000 броя седмично) и са стигали до съвсем всяка точка от земното кълбо. Така читателите им са следили всичко най-важно в страните си и по света. Тогавашната преса отразява руско-турската война от началото до края, само че тук преглеждаме една относително дребна част от тази информация, която визира най-важните моменти и събития свързани с Русчук. Показваме забавни изображения на обсадения град и неговите поданици, на бомбардировките и рисунки от всекидневието на съветските и турските бойци.
Русия и Османската империя водят войни в продължение на над 300 години. Често сцена на тяхната битка е територията на Балканите и напълно естествено в някои от тези войни е обиден и град Русчук. Отчитайки това, Османската страна поставя огромни старания за поддръжка и рационализиране на укрепителната система на града. Русчук е част от укрепения четириъгълник Русе- Силистра- Варна- Шумен. През интервала 1768 - 1774 година е издигната нова крепостна стена. Тя включва необятен и бездънен крепостен трап с отвесни стени, облицовани с камъни и висок земен вал. Крепостната стена опасва целия град. По продължение на стената са построени крепостни укрепления- бастиони и пет огромни каменни крепостни врати. С увеличение на далекобойността на оръдията излиза наяве, че самата крепостна стена не е задоволително затруднение за възможните нападатели, заради което на разстояние от крепостта са издигнати голям брой укрепени фортове (табии), задачата на които е била да не позволяват обсадните войски на врага. Тези фортове са проектирани от пруски военни експерти и са оборудвани с съвременно за времето артилерийско въоръжение. Броят на табиите доближи до 30 в интервала директно преди Освобождението. Най-голям от тези фортове е бил Левенттабия, непокътнат до наши дни.
По време на войната 1806- 1812 година Русчук е владян от русите в продължение на 10 месеца. При отстъплението на съветските войски, крепостните уреди са взривени и градът е запален. По време на съветско турската война от 1828-1829 година Русе е подложен на обстрел от румънския бряг, като има изумени здания и нанесени материални вреди, само че военните дейности завършват относително бързо. По време на Кримската война 1853-1856 година в града има струпана забележителна турска войска- към 12 000 боеца. В началото на войната Русчук още веднъж е обстрелван от румънския бряг, което довежда до обилни материални вреди. След това съветските войски се отдръпват и бойните дейности се придвижват в Крим.
Определянето на Русчук за столица на Дунавския вилает през 1864 година покачва още повече смисъла на града. В навечерието на войната от 1877- 78 година русчушката цитадела съставлява сериозна бариера и по тази причина съветските войски не настъпват към укрепения четириъгълник. Фронтовата линия минава по линията на река Русенски Лом и доближава до р. Дунав западно от Русе. Русчушкият отряд, наименуван по-късно Източен съумява да издържи на офанзивите и не разрешава на блокираната турска войска да се съедини с останалите сили. В разгара на руско-турската война гарнизонът на русчушката цитадела наброява 24 000 бойци. Укрепленията на левия бряг в региона на Гюргево са изоставени още от времето на Кримската война, което разрешава на съветската войска гладко да разположи своите оръдия в с. Слобозия- тъкмо против Русе.
През лятото на 1877 година русите стартират масиран обстрел на града с далекобойни оръдия. Бомбардировките са извънредно интензивни, като има нанесени огромни материални вреди. Турската артилерия отвръща на удара и подлага на бомбарировки съветските батареи, село Слобозия и град Гюргево.
Руските оръдия са много точни, като техни цели са най-вече мюсюлманските махали. Насочването на артилерийските удари става най-много по високите минарета на джамиите.
Разрушени са доста сгради- печатницата, постройката на конака и други административни здания, джамии, значими икономически обекти- мелниците, които доставят града с брашно, военни фурни, хранилища за храна и други Разрушени са и доста укрепления. Има провали и по доста жилищни здания. Обитателите на града са обхванати от суматоха. Цели фамилии напущат града към вътрешността на страната и към Истанбул.
Градът изпитва огромни компликации по снабдяването на популацията и войската с продоволствия. Възниква огромно напрежение сред мюсюлмани и християни. Властите упрекват някои патриотично настроени младежи, че шпионират за руснаците и подават насочващи сигнали за съветската артилерия, защото с изключение на джамии, са улучени много тъкмо казармите и конака.
В началото на войната свещеник Климент Браницки (Васил Друмев) дава обещание на Митрополит Григорий, който е в Цариград и на шефа на вилаета, че християните ще извършват решението на Екзархията в Цариград за запазването на съществуващия ред и властта на султана в българските земи. На процедура обаче, той ходатайства пред валията и военните за освобождение на задържаните младежи и не спомага на управляващите за пробутване на нареждането на султана, с което се позволява в турската армия да се вземат мъже от 17 до 80-годишна възраст, без разлика на религия и националност. Така до края на войната не се реализира желанието на управляващите да активизират българи за армията. Но, мъжкото население всеобщо е принуждавано да работи по възобновяване на разрушенията по укрепленията и построяването на нови такива. Местната власт не е удовлетворена от държанието на българите- зачестяват бягствата от града, има упрекнати в шпионаж в интерес на руснаците. Радикално настроените военачалници даже заплашват, че ще изколят непокорното българското население и ще разграбят парцелите му. За благополучие, това остават единствено закани. Със сключването на Одринското примирието от 19/31 януари военните дейности се приключват.
Договорено е предаването на Русчук в седемдневен период. Турските военни елементи се изтеглят последователно, като в крепостта остава единствено часовой. На 8 / 20 февруари Салем паша с почетен часовой и делегация, водена от свещеник Климент посрещат съветските елементи предвождани от ген. Тотлебен на укреплението Кадътабия, което се е намирало на изток от Левент табия в региона на Старото Разградско шосе. Всички дружно влизат в града през портата Станбул капъ / Разградска врата, която пък се намирала на мястото на настоящия площад пред Централна гара. Тържественото шествие стига до църквата „ Света Троица “, където е отслужена тържествена литургия. Камбаните бият и оповестяват Свободата - начало на нов стадий от развиването на града.
Няколко дни след това- на 19 февруари (3 март по нов стил) е подписан Санстефанският кротичък контракт, който поставя завършек на войната.
Автор: Йовчо Стоянов,
145 години от освобождението на Русе.
Представяме Ви взор на Освободителната руско-турска война, проследявайки страниците на едни от най-реномираните илюстровани седмичници за тогавашното време: THE ILLUSTRATED LONDON NEWS и неговия максимален съперник THE GRAPHIC от Англия, а по този начин също и LE MONDE ILLUSTRÈ от Франция. Кореспондентите и художниците на вестниците усърдно разказват и рисуват всичко, което са видели и в двата воюващи лагера. Тези новинарски седмичници са печатани в многохиляден тираж (през 1877 година THE ILLUSTRATED LONDON NEWS е имал тираж 300 000 броя седмично) и са стигали до съвсем всяка точка от земното кълбо. Така читателите им са следили всичко най-важно в страните си и по света. Тогавашната преса отразява руско-турската война от началото до края, само че тук преглеждаме една относително дребна част от тази информация, която визира най-важните моменти и събития свързани с Русчук. Показваме забавни изображения на обсадения град и неговите поданици, на бомбардировките и рисунки от всекидневието на съветските и турските бойци.
Русия и Османската империя водят войни в продължение на над 300 години. Често сцена на тяхната битка е територията на Балканите и напълно естествено в някои от тези войни е обиден и град Русчук. Отчитайки това, Османската страна поставя огромни старания за поддръжка и рационализиране на укрепителната система на града. Русчук е част от укрепения четириъгълник Русе- Силистра- Варна- Шумен. През интервала 1768 - 1774 година е издигната нова крепостна стена. Тя включва необятен и бездънен крепостен трап с отвесни стени, облицовани с камъни и висок земен вал. Крепостната стена опасва целия град. По продължение на стената са построени крепостни укрепления- бастиони и пет огромни каменни крепостни врати. С увеличение на далекобойността на оръдията излиза наяве, че самата крепостна стена не е задоволително затруднение за възможните нападатели, заради което на разстояние от крепостта са издигнати голям брой укрепени фортове (табии), задачата на които е била да не позволяват обсадните войски на врага. Тези фортове са проектирани от пруски военни експерти и са оборудвани с съвременно за времето артилерийско въоръжение. Броят на табиите доближи до 30 в интервала директно преди Освобождението. Най-голям от тези фортове е бил Левенттабия, непокътнат до наши дни.
По време на войната 1806- 1812 година Русчук е владян от русите в продължение на 10 месеца. При отстъплението на съветските войски, крепостните уреди са взривени и градът е запален. По време на съветско турската война от 1828-1829 година Русе е подложен на обстрел от румънския бряг, като има изумени здания и нанесени материални вреди, само че военните дейности завършват относително бързо. По време на Кримската война 1853-1856 година в града има струпана забележителна турска войска- към 12 000 боеца. В началото на войната Русчук още веднъж е обстрелван от румънския бряг, което довежда до обилни материални вреди. След това съветските войски се отдръпват и бойните дейности се придвижват в Крим.
Определянето на Русчук за столица на Дунавския вилает през 1864 година покачва още повече смисъла на града. В навечерието на войната от 1877- 78 година русчушката цитадела съставлява сериозна бариера и по тази причина съветските войски не настъпват към укрепения четириъгълник. Фронтовата линия минава по линията на река Русенски Лом и доближава до р. Дунав западно от Русе. Русчушкият отряд, наименуван по-късно Източен съумява да издържи на офанзивите и не разрешава на блокираната турска войска да се съедини с останалите сили. В разгара на руско-турската война гарнизонът на русчушката цитадела наброява 24 000 бойци. Укрепленията на левия бряг в региона на Гюргево са изоставени още от времето на Кримската война, което разрешава на съветската войска гладко да разположи своите оръдия в с. Слобозия- тъкмо против Русе.
През лятото на 1877 година русите стартират масиран обстрел на града с далекобойни оръдия. Бомбардировките са извънредно интензивни, като има нанесени огромни материални вреди. Турската артилерия отвръща на удара и подлага на бомбарировки съветските батареи, село Слобозия и град Гюргево.
Руските оръдия са много точни, като техни цели са най-вече мюсюлманските махали. Насочването на артилерийските удари става най-много по високите минарета на джамиите.
Разрушени са доста сгради- печатницата, постройката на конака и други административни здания, джамии, значими икономически обекти- мелниците, които доставят града с брашно, военни фурни, хранилища за храна и други Разрушени са и доста укрепления. Има провали и по доста жилищни здания. Обитателите на града са обхванати от суматоха. Цели фамилии напущат града към вътрешността на страната и към Истанбул.
Градът изпитва огромни компликации по снабдяването на популацията и войската с продоволствия. Възниква огромно напрежение сред мюсюлмани и християни. Властите упрекват някои патриотично настроени младежи, че шпионират за руснаците и подават насочващи сигнали за съветската артилерия, защото с изключение на джамии, са улучени много тъкмо казармите и конака.
В началото на войната свещеник Климент Браницки (Васил Друмев) дава обещание на Митрополит Григорий, който е в Цариград и на шефа на вилаета, че християните ще извършват решението на Екзархията в Цариград за запазването на съществуващия ред и властта на султана в българските земи. На процедура обаче, той ходатайства пред валията и военните за освобождение на задържаните младежи и не спомага на управляващите за пробутване на нареждането на султана, с което се позволява в турската армия да се вземат мъже от 17 до 80-годишна възраст, без разлика на религия и националност. Така до края на войната не се реализира желанието на управляващите да активизират българи за армията. Но, мъжкото население всеобщо е принуждавано да работи по възобновяване на разрушенията по укрепленията и построяването на нови такива. Местната власт не е удовлетворена от държанието на българите- зачестяват бягствата от града, има упрекнати в шпионаж в интерес на руснаците. Радикално настроените военачалници даже заплашват, че ще изколят непокорното българското население и ще разграбят парцелите му. За благополучие, това остават единствено закани. Със сключването на Одринското примирието от 19/31 януари военните дейности се приключват.
Договорено е предаването на Русчук в седемдневен период. Турските военни елементи се изтеглят последователно, като в крепостта остава единствено часовой. На 8 / 20 февруари Салем паша с почетен часовой и делегация, водена от свещеник Климент посрещат съветските елементи предвождани от ген. Тотлебен на укреплението Кадътабия, което се е намирало на изток от Левент табия в региона на Старото Разградско шосе. Всички дружно влизат в града през портата Станбул капъ / Разградска врата, която пък се намирала на мястото на настоящия площад пред Централна гара. Тържественото шествие стига до църквата „ Света Троица “, където е отслужена тържествена литургия. Камбаните бият и оповестяват Свободата - начало на нов стадий от развиването на града.
Няколко дни след това- на 19 февруари (3 март по нов стил) е подписан Санстефанският кротичък контракт, който поставя завършек на войната.
Автор: Йовчо Стоянов,
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ