На 20 април 1941 г. Втора българска армия започва заемането

На 20 април 1941 година Втора българска войска стартира заемането на Беломорска Тракия и елементи от Източна Егейска Македония.

По това време Царство България е формален съдружник на страните от Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония). България се причислява към Пакта на 1 март 1941 година във Виена, с което приключва интервала на неутралитет.

Въпреки че е съдружник, България резервира фиктивен статут на невоюваща страна, като не изпраща свои войски в директните бойни дейности против Югославия и Гърция, почнали на 6 април 1941 година.

На 19 и 20 април 1941 година (Великден) българските войски навлизат в териториите на Вардарска Македония, Западна Тракия и Поморавието. Те заемат тези земи по силата на съглашения с Германия и Италия за вдишване на административен и боен надзор след разгрома на Гърция и Югославия от Вермахта.

Великобритания скъсва дипломатическите си връзки с България още при започване на март 1941 година, незабавно след присъединението на страната към Оста.

Към 20 април 1941 година България към момента поддържа дипломатически връзки с Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики:.

„ Символичната “ война против Англия и Съединени американски щати е оповестена едвам в края на годината (13 декември 1941 г.).

В този исторически миг България е в положение на военно-политическа взаимозависимост от Третия райх, само че в същото време е в развой на осъществяване на своя народен блян за „ обединяване “, администрирайки новопридобитите територии.

Така на 20 април българските елементи заемат териториите сред реките Струма и Марица, като се изключи дребна демилитаризирана зона по границата с Турция, оставена под немски надзор.

Операцията се организира от състава на Втора войска, включващ 10-а Родопска и 11-а пехотна дивизия, 2-ра гранична бригада и 2-ри армейски артилерийски полк.

Навлизането става след немската интервенция „ Марита “ и капитулацията на гръцката войска в северните елементи на страната. Заемането е позволено от Хитлер за да се освободят немски дивизии за идния Източен фронт.

В България събитието се възприема като част от второто национално обединяване, а териториите са оповестени за „ Беломорска област “ с център Гюмюрджина.

Освен континенталната част, под българска администрация минават и островите Тасос и Самотраки.

Българското ръководство там продължава до октомври 1944 година, когато България губи Беломорска Тракия вследствие на променената интернационална конюнктура и мощния дипломатически напън от страна на

Правителството в Лондон изрично отхвърля да подпише помирение с България, до момента в който и последният български боец не напусне гръцките територии. За Англия изтеглянето е авансово изискване за всевъзможни по-нататъшни договаряния.

Първоначално Съюз на съветските социалистически републики индиректно поддържа опитите на новото държавно управление на Отечествения фронт да резервира българското наличие в Беломорието. Въпреки това, след персонален напън от страна на Уинстън Чърчил, Сталин се съгласява с английските претенции.

На 6 октомври 1944 година Сталин подрежда на Георги Димитров българските елементи неотложно да изоставен Гърция и Югославия. На 10 октомври държавното управление на Отечествен фронт публично издава заповед за евакуация на Втори окупационен корпус от Беломорието.

На 28 октомври 1944 година България подписва публично помирение със Съюзниците (СССР, Съединени американски щати и Великобритания), с което дефинитивно се отхвърля от всички територии, добити след 1941 година.

Въпреки опитите на българската дипломация да контракти автономност или специфичен статут за района, до края на октомври 1944 година българската администрация и войска се изтеглят зад старите граници от 1941 година