Днес Църквата чества голям празник
На 2 юли Църквата отбелязва полагането на честната дреха на Пречистата Дева Богородица във Влахерна. Това е станало по времето на византийския император Лъв Велики (457-474). От това време в Истанбул е останала така наречен Влахернска черква, обект на поклоннически туризъм през днешния ден. Могат да се видят и стените на Влахернския замък в тогавашния едноименен квартал. Има и една светиня, оживяла до наши дни - Восъчната релефна икона на Влахернската Богородица, предава " Телеграф ".
Летописи
Според летописите през V век в Константинопол живеели двама знатни велможи - Галвий и Кандид. И двамата били удостоени с високия почетен ранг сенатори.
Поклонничество
Веднъж те помолили императора да ги освободи за известно време от държавните каузи, с цел да отидат до Йерусалим на поклонение на светите места. Императорът с удоволствие им разрешил да създадат своето поклонничество и те се отправили на път. Като стигнали Светите земи, те поели към Галилея и Назарет, където желали да зърнат светия дом на Пречистата Дева Богородица, в който Тя по архангелското Благовещение и слизането на Светия Дух заченала Иисус. Като пристигнали тук и се поклонили, те останали да нощуват в намиращо се наоколо село. По Божий промисъл двамата се открили в дома на една неомъжена жена на напреднала възраст, родом еврейка, водеща непокварен живот.
Разкритие
На братята направило усещане, че край този дом се натрупали доста заболели - и християни, и юдеи. Те поискали да узнаят на какво се дължи това. Докато за тях се приготвяла вечерна софра, забелязали навътре в жилището обособена стая, в която горели доста свещи, кадял се тамян и излизало ароматно благовоние, а в средата й стояло някакво сандъче. Около тази стая лежали заболели. Галвий и Кандид се изумили от това необичайно събитие, предполагайки, че там се прави някакъв античен еврейски ритуал. Като поканили по-късно благочестивата жена да показа вечерната софра с тях, те я попитали какво има в стаята, осветена от свещи и благоухаеща с кадила, и за какво към нея лежат заболели.
Признание
Отначало домакинята мълчала за скритата в нея движимост, само че за ставащите чудеса не могла да премълчи и най-после им споделила, че всички тези заболели, които те виждат, чакат излекуване от своите болести; тъй като на това място слепите проглеждат, сакатите се изправят, бесовете се изгонват от хората, глухите стартират да чуват, на немите се развързва езикът и скоро се изцеляват всевъзможни нелечими заболявания. Тя им разказала, че в ковчежето се пази дрехата на Пресвета Богородица.
Ковчежето с реликвата се пази и до през днешния ден в Цариград.
А самата светиня получила по завещание от своя сродница госпожица, която имала тази дреха като предсмъртно наследство от Дева Мария. Така дрехата била излъчена в рода от девственица на девственица до момента. Жената още споделила, че към този момент нямала от рода си друга госпожица, на която да съобщи тайната, а била към този момент в преклонна възраст.
Замисъл
Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред раклата. Те били обхванати от една мисъл - по какъв начин да се снабди столицата на Византия с това многоценно плодородно богатство? Взели размерите на ковчежето по неговата форма, като обърнали и внимание и на дървото, от което било направено. На заранта поблагодарили за дадената им опция да се помолят пред него и отпътували за Йерусалим, като споделили, че отново ще навестят този дом, преди да си заминат назад.
Подмяната
В Йерусалим те поръчали да им се подготви ракла - сандъче по размери, тип и дърво като това в Назарет. Поръчали златотъкана завивка и когато всичко било готово, върнали се в Назарет. Пак се молили пред ковчега. Проливали молитвени сълзи и молили Света Богородица да не им забрани да се допрян до ковчежето с дрехата й и да им разреши да го вземат и отнесат със себе си в Константинопол. В среднощ, когато всички спели, братята изнесли ковчежето от стаичката и го занесли в колесницата си. На негово място сложили новия ковчег със златотъканата завивка и останали да се молят до заранта. На сутринта те отблагодарили за приема, раздали на бедните и болните великодушна лепта и възрадвани си отпътували.
Скриват я в персоналната си черква
Като пристигнали в столицата, изначало на никого не разказали за донесената дреха на Пресвета Богородица, желаейки да скрият при себе си това скъпо богатство. Като устроили в дома си неголяма черква в чест на светите апостоли Петър и Марко, сложили в нея, не навън, а на потайно място, ковчега със светата дреха.
Но когато забелязали, че не могат да скрият реликвата заради ставащите в църквата чудеса, отишли при император Лъв Велики и неговата брачна половинка кралица Верина, а също и при светейшия Константинополски патриарх Генадий, и разказали за всичко, което се случило. С страхопочитание и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата " Света Богородица " във Влахерна - на брега на морето, и я сложили в специфична ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Това станало на 2 юли 458 година.
Летописи
Според летописите през V век в Константинопол живеели двама знатни велможи - Галвий и Кандид. И двамата били удостоени с високия почетен ранг сенатори.
Поклонничество
Веднъж те помолили императора да ги освободи за известно време от държавните каузи, с цел да отидат до Йерусалим на поклонение на светите места. Императорът с удоволствие им разрешил да създадат своето поклонничество и те се отправили на път. Като стигнали Светите земи, те поели към Галилея и Назарет, където желали да зърнат светия дом на Пречистата Дева Богородица, в който Тя по архангелското Благовещение и слизането на Светия Дух заченала Иисус. Като пристигнали тук и се поклонили, те останали да нощуват в намиращо се наоколо село. По Божий промисъл двамата се открили в дома на една неомъжена жена на напреднала възраст, родом еврейка, водеща непокварен живот.
Разкритие
На братята направило усещане, че край този дом се натрупали доста заболели - и християни, и юдеи. Те поискали да узнаят на какво се дължи това. Докато за тях се приготвяла вечерна софра, забелязали навътре в жилището обособена стая, в която горели доста свещи, кадял се тамян и излизало ароматно благовоние, а в средата й стояло някакво сандъче. Около тази стая лежали заболели. Галвий и Кандид се изумили от това необичайно събитие, предполагайки, че там се прави някакъв античен еврейски ритуал. Като поканили по-късно благочестивата жена да показа вечерната софра с тях, те я попитали какво има в стаята, осветена от свещи и благоухаеща с кадила, и за какво към нея лежат заболели.
Признание
Отначало домакинята мълчала за скритата в нея движимост, само че за ставащите чудеса не могла да премълчи и най-после им споделила, че всички тези заболели, които те виждат, чакат излекуване от своите болести; тъй като на това място слепите проглеждат, сакатите се изправят, бесовете се изгонват от хората, глухите стартират да чуват, на немите се развързва езикът и скоро се изцеляват всевъзможни нелечими заболявания. Тя им разказала, че в ковчежето се пази дрехата на Пресвета Богородица.
Ковчежето с реликвата се пази и до през днешния ден в Цариград.
А самата светиня получила по завещание от своя сродница госпожица, която имала тази дреха като предсмъртно наследство от Дева Мария. Така дрехата била излъчена в рода от девственица на девственица до момента. Жената още споделила, че към този момент нямала от рода си друга госпожица, на която да съобщи тайната, а била към този момент в преклонна възраст.
Замисъл
Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред раклата. Те били обхванати от една мисъл - по какъв начин да се снабди столицата на Византия с това многоценно плодородно богатство? Взели размерите на ковчежето по неговата форма, като обърнали и внимание и на дървото, от което било направено. На заранта поблагодарили за дадената им опция да се помолят пред него и отпътували за Йерусалим, като споделили, че отново ще навестят този дом, преди да си заминат назад.
Подмяната
В Йерусалим те поръчали да им се подготви ракла - сандъче по размери, тип и дърво като това в Назарет. Поръчали златотъкана завивка и когато всичко било готово, върнали се в Назарет. Пак се молили пред ковчега. Проливали молитвени сълзи и молили Света Богородица да не им забрани да се допрян до ковчежето с дрехата й и да им разреши да го вземат и отнесат със себе си в Константинопол. В среднощ, когато всички спели, братята изнесли ковчежето от стаичката и го занесли в колесницата си. На негово място сложили новия ковчег със златотъканата завивка и останали да се молят до заранта. На сутринта те отблагодарили за приема, раздали на бедните и болните великодушна лепта и възрадвани си отпътували.
Скриват я в персоналната си черква
Като пристигнали в столицата, изначало на никого не разказали за донесената дреха на Пресвета Богородица, желаейки да скрият при себе си това скъпо богатство. Като устроили в дома си неголяма черква в чест на светите апостоли Петър и Марко, сложили в нея, не навън, а на потайно място, ковчега със светата дреха.
Но когато забелязали, че не могат да скрият реликвата заради ставащите в църквата чудеса, отишли при император Лъв Велики и неговата брачна половинка кралица Верина, а също и при светейшия Константинополски патриарх Генадий, и разказали за всичко, което се случило. С страхопочитание и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата " Света Богородица " във Влахерна - на брега на морето, и я сложили в специфична ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Това станало на 2 юли 458 година.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ