На 2 юли 1556 г. Астраханското ханство е присъединено към

...
На 2 юли 1556 г. Астраханското ханство е присъединено към
Коментари Харесай

Денят 2 юли в световната история

На 2 юли 1556 година Астраханското ханство е присъединено към Русия. Ногайската страна, зародила след разпадането на Златната орда, просъществува през XVI в. в земите на Долното Поволжие. Столица на ханството е град Аждархан, ситуиран на десния бряг на Волга, на 12 км от актуалния град Астрахан.
Армията на Оливър Кромуел реализира първата си победа над роялистите в борбата при Марстън Мур - едно от най-важните сражения по време на гражданската война в Англия (1644). През 1687 година британският крал Джеймс ІІ разпуска британския парламент.
Избухва Кримската война сред Русия и Османската империя (1853).
Основан е Владивосток (1860). Разположен на тихоокеанското крайбрежие, от двете страни на залива Златен рог, градът е административен център на Приморския край. Има население от 586,8 хиляди поданици (2005 г.), а градската му агломерация се състои от към 1,01 млн. души.
През 1900 година е учреден немският футболен клуб “Кайзерслаутерн ”. През 2003 година милионерът Роман Абрамович купува футболен клуб “Челси ”.
Хитлер подрежда навлизане в Англия (1940). През 1947 година Съюз на съветските социалистически републики публично афишира отхвърли си да взе участие в Плана Маршал - американски план за следвоенното възобновяване на Европа. Обявен от американския политик Джордж Маршал, съгласно Плана икономическа (и военна помощ) получават общо 17 страни, измежду които и Западна Германия.
През 1954 година публично стартира работа телевизионната мрежа Евровизия. След продължителна война Северен и Южен Виетнам се сплотяват в една страна със столица Ханой (1976).
На 2 юли са родени: Александър Михайлович Зайцев - съветски химик органик, член-кореспондент на Петербургската академия на науките.
На 2 юли умират: създателят на Саксконската династия крал Хенрих І Птицелов, френският мъдрец Жан - Жак Русо, британският политик Джоузеф Чембърлейн, португалският крал Мануел ІІ.Самоубива се американският публицист Ърнест Хемингуей, умират съветският публицист Владимир Набоков и американският Марио Пузо.

2016 година
В Австралия се организират парламентарни избори.

2015 година
Английската компания „ Бритиш петролиум “ се съгласява да заплати 18,7 милиарда $ санкция на Съединени американски щати. Тя е застрашена от задгранично усвояване заради загуба на 45млрд. лири от цената на акциите след разлива на нефт в Мексиканския залив през 2010 година

2013 година
Министърът на външните работи на Португалия Паоло Портас подава оставка ден откакто министърът на финансите на страната също подаде оставка.

2012 година
Управляващата Демократическа партия на Япония напущат 50 парламентаристи в това число някогашния водач на партията Итиро Одзава.

2004 година
Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) приема Пакистан, като 24-ти член.

1994 година
Албанският съд осъжда някогашния комунистически президент Рамиз Алия на 9 години затвор за корист с властта и нарушение на гражданските права. Рамиз Алия е президент на Албания от 1991 година до 1992 година Първи секретар е от 1985 година на Централен комитет на Албанската партия на труда, ръководител е от 1982 година на Президиума на Народното събрание на Албания.

1992 година
ИРА признава за убийството на трима мъже, открити от армията покрай разнообразни пътища в Южен Армаф в нощта на 1 юли 1992 година ИРА твърди, че мъжете са били информатори за МИ6 и специфичен клон на Улстърската кралска жандармерия и са били наказани и убити от ИРА. Жертвите са от Портадаун, графство Армаф, и са разпознати като Грегъри Бърнс, 33 година, Джон Дигнам, 32 година, и Ейдън Старс, 29 година В характерен за ИРА жанр на ритуални убийства, телата са открити в канавки, голи и закачулени със следи от пердах и единични патрони от задната страна на главата. И тримата мъже изчезват от домовете си няколко дни по-рано и телата им са изхвърлени покрай границата на 10 благи едно от друго, в Нютаунхамилтън, Бесбрук и Кросмаглен.

1976 година
След продължителна война Северен и Южен Виетнам се сплотяват в една страна със столица Ханой.
Социалистическа република Виетнам е ситуирана в източната част на полуостров Индокитай, на брега на Южнокитайско море и неговите заливи Бакбо (Тонкински) и Сиамски. Има повърхност 329.6 хиляди кв. м. Населението на Виетнам е 82 650 хиляди поданици. Етническият състав: виети - 87.5%, мъонг - 1.3 %, кхмери - 1.4%, мео-яо - 1.5%, тайски нации - 4.5%, китайци - 1.7%, зярай, еде, бор - 0.9%, други - 1.2% Повечето от вярващите са будисти и таоисти, а също по този начин – анимисти. Официален език е виетнамски, като съществуват три диалекта - северен, централен и южен. Законодателната власт е Национално заседание от 450 депутата, избирани за 5 години. Глава на страната е президент, избиран за 5 години от Националното заседание. Изпълнителната власт е държавно управление, отпред с премиер-министър.

1964 година
Президентът на Съединени американски щати Линдън Джонсън подписва Хартата за Гражданските права – един от най-важните документи в американката история, който се трансформира в закон. Американският президент Линдън Джонсън подписва Хартата, създаваща равни права в гласуването, образованието, обществените услуги, присъединяване в сдружения и стратегии, подпомагани от федералното държавно управление, без значение от раса, вяра или народен генезис.
Хартата е подписана в Белия дом пет часа откакто Камарата на представителите я утвърждава с 289 гласа “за ” и 126 “против ”. След подписването президентът Джонсън се здрависва с водача на придвижването за цивилен права доктор Мартин Лутър Кинг. В телевизионно послание към нацията той приканва американските жители да отстраняват последните следи от неправда в Америка. Части от Хартата имат неотложен резултат, в това число секцията за обществените услуги, съгласно която черните не могат към този момент да бъдат гонени от заведения за хранене, хотели, питейни заведения, кина, спортни игрища и други публични здания.
Секцията за правата за гласоподаване и десегрегацията на учебните заведения също влизат в действие мигновено, като се дават повече пълномощия на Министъра на правораздаването, с цел да се намесва, където е належащо. Секцията за равни благоприятни условия в заетостта не стартира да работи цяла година след подписването, а изцяло ефикасна става след пет години.

1962 година
В гр. Роджърс, Арканзас, е отворен първият магазин Уолмарт. Уолмарт е най-големята верига от магазини в света, и съгласно облагите от 2004 година, е най-голямата корпорация в света. Универсалните магазини на Уолмарт продават всевъзможни артикули. Веригата е подложена на критика заради обстоятелството, че на практика изхвърля дребните конкуретни компании от пазара. С малко над 1.3 милиона Уолмарт е най-големият шеф за Съединени американски щати, Мексико и Канада. Веригата държи 14% от пазара на хранителни артикули в Съединени американски щати, и близо 20% от пазара на играчки. За фискалната 2005 година от всеки изхарчени 100 $ в Съединени американски щати, 8.5 са в магазин на Уолмарт. 6577-те магазина на компанията имат годишен приход от 312.4 милиарда $. Според листата на 400-те най богати хора на света на сп. Форбс, от 6 до 10 място се подреждат петимата притежателите на Уолмарт, с капитал към 15 милиарда $.

1954 година
Официално стартира работа телевизионната мрежа Евровизия Тв. Тя е интернационална организация за телевизия, основана през 1954 година в границите на Европейския съюз за радиоразпръскване за постоянна обмяна на стратегии сред телевизионните организации - членове на съюза. Чрез нея се прави продан на развлекателни и учебно-образователни стратегии, както и спортни излъчвания. Координацията на стратегиите, излъчени в мрежата на Евровизия, се реализира от административно бюро със седалище Женева, а техническата съгласуваност - от централно техническо ръководство със седалище Брюксел. От 1961 година се разменят и стратегии с Интервизията.

1947 година
Съветският външен министър Молотов декларира, че Съюз на съветските социалистически републики не се нуждае от помощ за възобновяване си след Втората международна война и не желае да взе участие в проекта “Маршал ”.
Планът “Маршал ” e помощ, която Съединени американски щати дава на 16 западноевропейски страни. Тя възлиза на 16,4 милиарда $ под формата на икономическа и военна помощ и на заеми, предоставени за интервала 1948 - 1952 година Планът е препоръчан от ген. Джf,og Маршал, американски държавен секретар.

1940 година
По време на Втората международна война (1939 - 1945 г.) Хитлер подрежда навлизане в Англия.
Веднага след успеха на Германия над Франция, Адолф Хитлер подрежда на генералите си да провеждат инвазия във Англия. Планът е под кодовото наименование “Тюлен ”, а задачата е десант на 160 000 немски бойци по продължението на югоизточния бряг на Острова. За няколко месеца германците събират цяла армада от плавателни съдове, в това число 2000 адмиралтейски катера в немски, белгийски и френски пристанища. Генералите на Хитлер обаче са доста обезпокоени от вредите, които Кралските военновъздушни сили могат да причинят на немската войска по време на нашествието. Затова Хитлер се съгласява на настояването нахлуването да бъде отсрочено до момента в който английските военновъздушни сили са унищожени. На 12 август немски самолети стартират всеобщи бомбардировки по английски радарни станции, фабрики за самолети и летища за бойни самолети. По време на щурмовете задачите понасят тежки вреди, а 20 RAF самолета са унищожени. Тази офанзива е последвана от ежедневни щурмове. Това е началото на Битката за Англия, както става известна по-късно. Въпреки че проектите за нахлуването във Англия са изпипани в елементи, Адолф Хитлер не е доста въодушевен от тях и в последна сметка на 12 октомври 1940 година са изоставени. За сметка на това обаче Хитлер се пробва да подчини Англия посредством организацията на нощни бомбардировки.

1937 година
Американката Амелия Ерхарт изчезва със аероплан над Тихия океан при опит да стане първата жена, обиколила света по въздуха.

1900 година
В Хелзинки се състои премиерата на симфоничната поема “Финландия ” на Сибелиус.
Ян Сибелиус е роден на 12 август 1865 година в Хамеенлина (Финландия). Когато приключва междинното си обучение през 1885 година, отива да учи в Музикалния институт в Хелзинки. Негови учители са Мартин Вегелиус по музикална доктрина и Цилагин по цигулка. След завършването на следването му през 1889 година той продължава да учи музика в Берлин и Виена, където се занимава с композиране. След завръщането си в Хелзинки през 1891 година Сибелиус претърпява един от първите си триумфи, хоралната симфония Кулерво. Завръщайки се още веднъж в Хелзинския музикален институт, Сибелиус към този момент преподава. В интервала от 1891 година до 1901 година написа първите си две симфонии. През 1903 година написа концерт за цигулка, последван от третата му симфония. Към 1914 година 4-тата и 5-тата симфония са подготвени, а към 1919 – 6-тата и 7-мата. Оттогава до гибелта му през 1957 година не основава повече значими произведения. Счита се, че е писана 8-ма симфония, която е била унищожена. Заедно със седемте симфонии, Сибелиус написа над 100 солови песни и други дребни произведения, доста от които са предопределени за струнни квартети.

1900 година
Над Германия е осъществен първият полет на дирижабъла на граф Фердинанд декор Цепелин. Пред погледите на хиляди фенове цепелинът се издига над езерото Констанс при град Фридрихсхафен. Неговият полет продължава 18 минути, заради неприятните метеорологични условия.
Граф Фердинанд декор Цепелин е немски военачалник и въздухоплавател. Построява управляемите въздушни кораби, наречени на негово име.

1860 година
Основан е съветският град Владивосток.
Владивосток е ситуиран на тихоокеанското крайбрежие, от двете страни на залива Златен рог. Градът е административен център на Приморския край. Има население от 586,8 хиляди поданици (2005 г.), а градската му агломерация се състои от към 1 млн. и 10 хиляди души.
Според антични китайски източници крайбрежията към мястото на днешния град са били гъсто обитаеми. На картите от времето на династията Юан (1271-1368 г.) на мястото на Владивосток се намира град Юнминчън, чието име значи " град на безконечната светлина ". Според древнокитайските хроники тази територия е обезлюдена след войните сред Китай и Корея. С Нерчинския контракт от 1689 година територията на днешния Приморски край влиза в рамките на Китай. През 1858 година територията е присъединена към Русия с подписването на Айгунския контракт.

1853 година
Руската войска прекосява река Прут, с което стартира Кримската война сред Русия и Турция.
Кримска война 1853-1856 година се води сред Русия и Османската империя, зад която застават някои от западноевропейските страни - Англия, Франция и Сардинското кралство. Тя е подбудена от устрема на двете воюващи групировки за превъзходство в Близкия изток и Балканите. Повод за огромния боен конфликт служи отводът на Османската империя да признае правото на Русия да покровителства многочисленото християнско население, живеещо в европейските лимити на империята. Насърчавана от западноевропейските си съдружници, Османската империя освен не приема настояването на Русия, само че на 4 октомври 1853 година й афишира война. Военните дейности сред двете страни се водят на два фронта: Кавказки и Балкански. Първоначалните неуспехи на османската войска форсират намесата на западноевропейските страни във войната. Първи се намесват Англия и Франция, като изпращат свои флоти в Черно море. Обединеният англо-френски флот навлиза в Черно море и Русия афишира война на Англия и Франция (февруари 1854 г.). Русия взе участие в Кримската война с войска от 700 000 души, а нейните съперници - с 1 милион души. В отговор следва нахлуването на съветски войски в дунавските княжества и окупирането на Силистра. Поради враждебното отношение на Австрия, обсадата на града бързо е вдигната и Русия изтегля войските си оттатък река Дунав. Следва стоварване на англо-френски войски във Варна, с цел да бъдат отправени против основната съветска цитадела на Кримския полуостров - Севастопол. През септември 1854 година градът е обсаден откъм морето. В продължение на 11 месеца неговите поданици героично отблъскват многочислените офанзиви на интервентите и не им разрешават неговото завземане. Спасяването на града довежда и до спасяването на съветския черноморски флот. Военните дейности сред воюващите не стихват. През януари 1855 година във войната се намесва и Сардинското кралство. Изправена пред неведнъж превишаващия я съперник, Русия е принудена да изиска помирение, а по-късно и мир. Мирният контракт е подписан при започване на идната 1856 година Равносметката от войната е изтласкването на Русия от черноморския басейн и загубата на част от Бесарабия.
Избухването на Кримската война се посреща с огромни очаквания от българския народ, който чака своето избавление от османското робство в успеха на съветското оръжие. В помощ на съветската войска се насочат редица доброволчески отряди. Сформиран е доброволчески корпус от 4000 души. Много българи вземат участие в героичната защита на Севастопол. Войната подтиква и националноосвободителното придвижване в самите български земи.

1849 година
Джузепе Гарибалди стартира гладна стачка в Рим.
Джузепе Гарибалди е известна военна фигура и взе участие интензивно в построяването на съвременна Италия като национална страна. Гарибалди e моряк в Средиземноморието и през 1832 година получава документ за търговски капитан. През 1833 година в Марсилия се среща с Мацини, който има огромно въздействие върху него, след това Гарибалди става член на Млада Италия. През февруари 1834 година Гарибалди взе участие във въстание на Мацини в Пиемонд, където първият е наказан на гибел от генуезки съд, след което бяга в Марсилия. Гарибалди плава до Тунис, а по-късно идва в Бразилия, където среща Анита, бъдещата си брачна половинка. С други италианци и републиканци се бие на страната на Уругвай против Аржентина. През 1843 година Гарибалди основава Италианския легион, чието черно знаме символизира скърбяща Италия, а вулканът в средата – спящата мощ в страната. Новини за гражданска война в Палермо от януари 1848 година подтикват Гарибалди да поведе към 60 от своите партизани в родината. Той предлага услугите си на Шарл Албер и Пиемонд, които стартират първата война за освобождението на Италия.

1819 година
В Англия е признат закон за фабриките, който не разрешава наемането на работа на деца под 9-годишна възраст в текстилните заводи. Според закона деца под 16-годишна възраст могат да работят единствено 12 часа дневно.

1687 година
Крал Джеймс ІІ разпуска британския парламент.
Джеймс ІІ е роден през 1633 година и е третият наследник на Чарлз І и Анриета Мария. Джеймс ІІ като брат си е намесен в Гражданската война и заобикаля в заточение във Франция след основаването на Общността от Кромуел. Джеймс ІІ е детрониран през 1688 година и умира през 1701 година Джеймс ІІ остава корав покровител на католицизма. Той се опълчва на закона от 1673 година, съгласно който католиците нямат право да заемат административни позиции. Месеци след възкачването си Джеймс ІІ се оправя уверено с протестантски протест, където не демонстрира никаква приемливост. Кралят назначава единствено католици на високите държавни длъжности, което насторйва и виги, и тори против него. Опитите на Джеймс ІІ да наложи католицизма в Англия обрича властването му.

1644 година
Армията на Оливър Кромуел реализира първата си победа над роялистите в борбата при Марстън Мур – едно от най-важните сражения по време на гражданската война в Англия.
Оливър Кромуел е роден на 25 април 1599 година в Хантингдън. Той е деятел на Английската буржоазна гражданска война от ХVII в. и началник на индепендентите. През 1640 година е определен в Дългия парламент. Той е един от основните уредници на парламентарната войска, която удържа победа над кралската войска в Първата (1642-1646 г.) и Втората (1648 г.) цивилен войни. Като се опира на армията, през 1648 година изгонва от Народното събрание презвитерианите, спомага за провъзгласяването на републиката (1649 г.). От 1650 година е лорд-генерал (главнокомандващ въоръжените сили). Смазва придвижванията на левелерите, дигерите, освободителните придвижвания в Ирландия и Шотландия. През 1653 година открива едноличен боен режим. Умира на 3 септември 1658 година в Лондон.

1556 година
Астраханското ханство е присъединено към Русия.
Астраханскотo ханство e ногайска страна, зародила след разпадането на Златната орда и просъществува през XVI в. в земите на Долното Поволжие. Столица на ханството е град Аждархан, ситуиран на десния бряг на Волга, на 12 км от актуалния град Астрахан. Основателят на независимото Астраханско ханство е Махмуд, някогашен хан на Голямата орда. След като губи битката за власт от своя брат Ахмат, към 1460 година, идва в Астрахан, където основава самостоятелна страна. Пълна автономия Астраханското ханство получава едвам при започване на XVI в., след окончателния погром на Голямата орда от Кримското ханство през 1502 година До тогава владетелите на Астраханското ханство, макар че се употребяват с известно самоуправление, са васални жители на Голямата орда. През 1556 година Астраханското ханство е завоювано и присъединено към Руската страна. Последният хан, Дервиш Али бяга в Азов при османците.

На тази дата са родени:
1923 година
Родена е Вислава Шимборска - полска поетеса. Завършва полска лингвистика и социология в Ягелонския университет в Краков. През 1945 година дебютира със своите първи стихове. От 1953 година работи като редактор в книжовен седмичник “Жиче литерацке ”. Нейните най-вече сюжетни или “тематични ” поетични мнения носят неповторимостта на откривателството. Автор е на стихосбирките “За това живеем ” (1952 г.), “Въпроси, задавани на себе си ” (1954 г.), “Призив към Йети ” (1957 г.), “Сол ” (1962 г.), “Сто забави ” (1967 г.), “Всеки случай ” (1972 г.), “Големият брой ” (1976 г.), “Хора на моста ” (1986 г.).

1841 година
Роден е Александър Михайлович Зайцев - съветски химик органик, член-кореспондент на Петербургската АН (1885 г.). Александър Зайцев е възпитаник на А. М. Бутлеров. След довеждане докрай на Казанския университет работи в лабораториите на Колбе и Вюрц. Защитава докторска дисертация на тематика " Нов прийом за преобразяване на течни киселини в съответстващи им алкохоли " (1870 г.). От 1871 година Александър Зайцев е постоянен професор в Казанския университет. Изследванията му оказват помощ за развиването на теорията за химическия градеж на Бутлеров. От 1870 година работи върху синтеза на спиртове. През 1873 година синтезира диетилкарбинол, което поставя началото на проучванията на Ф. Барбие, В. Гриняр и други Синтезира разнообразни въглеводороди (бутилен, диалил и др.). Ученици на Александър Зайцев са Е. Е. Вагнер, И. И. Канонников, А. Е. Арбузов, С. Н. Реформатски, А. Н. Реформатски и други Той умира на 1 септември 1910 година

1831 година
Роден е Александър Фьодорович Гилфердинг - съветски историк славист, член-кореспондент на Петербургската академия на науките. Руски консул в Босна (1856–1859 г.). Научните му ползи са ориентирани към историята на славянските нации от най-дълбока античност до XIX в. Изявява се като буен колекционер на славянски ръкописи. На основата на издирени от него извори написа " История на сърбите и българите ", в която наблюдава предишното на двата народа през междинните епохи. Публикува и поредност от публикации за живота и делото на братята Кирил и Методий. Установява тесни контакти и с някои от видните български възрожденски дейци.

1714 година
Роден е немският композитор Кристоф Вилибалд декор Глук (1714 - 1787). Най-известното му произведение е " Орфей и Евридика ".

На тази дата умират:
2013 година
Умира Д-р Дъглас К. Енгълбърт - американски откривател прочут като основател на компютърната мишка.

1961 година
Самоубива се американският публицист Ърнест Хемингуей (1899 - 1961), нобелов лауреат за литература. Роден е на 21 юли 1899 година в Оук Парк, Чикаго, Илинойс, Съединени американски щати. Започва литературната си кариера още като младеж във вестници. Участва в Първата международна война като санитар в автоколона коли за спешна помощ на Червения кръст, където е ранен и лежи в болница в Милано. След войната става пътуващ сътрудник на издаваните в Торонто (Канада) вестници “Дейли Стар ” и “Стар Уикли ”. От 1921 година до 1926 година живее в Париж. Първата му забележителна книга е алманах с разкази “В наше време ” (1924 г.), отпечатана в Париж в 170 екземпляра; второто издание излиза през 1925 година с тираж 1335 екземпляра. През 1926 година издава първия си разказ “И изгрява слънце (Фиеста) ”, от който за 4 месеца са продадени 12 хиляди екземпляра в Ню Йорк. Втория си алманах разкази “Мъже без дами ” издава през 1927 година Следва сборника “Победителят нищо не печели ” (1933 г.).
От 1937 година до 1939 година отразява събитията в Испания като сътрудник на Североамериканското съдружие на вестниците. През този интервал печата разкази за Испания и испанските събития в сп. “Ескуайър ”, “Кен ”, “Ню Масис ”. През 1937 година излиза романът му “Да имаш и да нямаш ”. През 1936 година излизат новелите “Краткото благополучие на Франсис Макомбър ” и “Снеговете на Килиманджаро ”, последвани от “Зелените хълмове на Африка ”, в които автобиографичният детайл, присъщ за прозата му, е изключително изразителен. Връх на “испанската тематика ” е романът “За кого бие камбаната ” (1940 г.). Хемингуей взе участие и във Втората международна война. От този интервал е антологията му “Хора по време на война ” (1942 г.). През 1950 година издава романа “Отвъд реката, измежду дърветата ”, само че същински успех реализира с повестта “Старецът и морето ” (1952 г.). Книгата е наградена с “Пулицър ” в Съединени американски щати за 1952 година С публицистика се занимава и през `50-те години, когато живее в имението си “Ла Финка Вихия ” до Хавана, Куба. През 1954 година получава Нобелова премия за литература. След гибелта му излизат книгите “Опасно лято ”, “Острови по течението ”, “Райската градина ” и други

1932 година
Умира Мануел ІІ - португалски крал (1908-1910 г.). Той е роден на 15 октомври 1889 година в Лисабон. Възкачва се на престола, откакто анархисти убиват неговия татко Карлуш и по-големия му брат Луи-Филип. Опитва се да укрепи позициите на монархията, дава обещание да организира редица промени, както и да даде прошка за участниците във въстанието във флота от 1906 година, само че ускорява полицейския гнет. На 4 октомври 1910 година в ситуацията на започваща гражданска война отпътува за Англия.

1914 година
Умира Джозеф Чембърлейн - британски общественик, държавник, фабрикант. Роден е на 8 юли 1836 година в Лондон. В началото е последовател на радикалното крило в Радикалната партия. През 1873-1876 година е кмет на Бирмингам. За пръв път е определен за народен представител в Парламента през 1876 година Два пъти е министър в кабинетите на У. Гладстон (1880-1885 година, 1886 г.). Обявяването му срещу плана за автономност на Ирландия (1886 г.) довежда до разединение на Либералната партия; от либералите се отделя огромна група на по този начин наречените либерали-юнионисти отпред с Чембърлейн, които влизат в Консервативната партия. В интервала 1895-1903 година е министър на колониите в консервативните кабинети. Той е един от уредниците на английската експанзионистична политика по време на Англо-бурската война (1899-1902 г.). Организатор и началник на акцията за прекосяване към протекционизъм (след 1903 г.). През 1906 година се отдръпва от дейна политическа активност.

1843 година
Умира Самуел Ханеман - немски доктор, основател на хомеопатията. Роден е на 10 април 1755 година в Майсен. Получава здравно обучение в Лайпциг и Ерланген. Обявява се срещу стартирането на кръв, изкуственото предизвикателство на повръщане и други средства, с които злоупотребяват актуалните лекари. Особено огромно значение придава на хигиената и диетологията.

1778 година
Умира Жан-Жак Русо - френски мъдрец - просветник, публицист и композитор.
Роден е на 28 юни 1712 година в Женева. До 1741 година живее в Швейцария, по-късно - в Париж. През 1743-1744 година е секретар на френското посолство във Венеция. В Париж се сближава с Дени Дидро и други просветители, сътрудничи в основаването на " Енциклопедия ", като написа публикации основно из региона на музиката. През 1762 година, след публикуването на " Емил, или За възпитанието " и " За публичния контракт ", Русо напуща Франция. Преследват го освен френски католици, само че и швейцарски протестанти. През 1770 година се връща в Париж. Последните месеци от живота си прекарва в имението на маркиз Луи-Ренеде Жирарден Ерменонвил. По време на Якобинската тирания останките му са пренесени в Пантеона. Русо е най-влиятелният представител на Френското просвещение. Социално-философските му възгледи намират отражение в неговите трактати: " Разсъждения за науките и изкуствата " (1750 г.), " За публичния контракт " (1762 г.). Според Русо основната причина за неравенството сред хората е частната благосъстоятелност, а държавния закон е израз на общата воля. Идеалът на Русо е неголяма патриархална република, в която всички жители могат да разискват законите, по които ще живеят. Педагогическите схващания на Русо са изложени в неговия разказ " Емил, или За възпитанието ". Те са част от неговите политически схващания и се дефинират от тях. Художественото му творчество е разнообразно: стихове, поеми, комедии, опери, за които самичък съчинява и либретото, и музиката, романси ( " Юлия, или Новата Елоиза ", 1761 г.; " Изповед ", 1766 г.-1769 г.). Произведенията на Русо оказват мощно въздействие на публичното схващане в Европа в навечерието на Френската гражданска война. По-късно от него се учат и романтиците: Джордж Байрон, Виктор Юго, Жорж Санд и писатели като Франсуа Шатобриан.

936 година
Умира Хенрих I Птицелов. Той е роден към 876 година в Мемлебен, Саксония. Крал е от 919 година, и е създател на Саксонската династия. Той е Саксонски херцог от рода на Людолфингите. От политика на насилствени отстъпки пред херцозите Хенрих I последователно минава към тяхното покоряване. Отново причислява към немското кралство отпадналата преди този момент Лотарингия през 925 година За битка с нашествията на унгарците построява и укрепва редица градове и основава мощна кавалерия. През 933 година побеждава унгарците при Риад. В интервала 928-929 година организира походи за завоюването на земите на полабските славяни. Политиката му приготвя забележителното усилване на кралската власт при неговия наследник и правоприемник Отон I.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Большая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР