Вижте кого спасява Господ два пъти
На 2 септември православната черква уважава паметта на Св. страдалец Мамант, на Преп. Йоан Постник, патриарх Константинополски и на 3618-те мъченици, потърпевши в Никомидия.
Св. страдалец Мамант се родил при започване на втората половина на третия век в Пафлагония, област в северната част на Мала Азия, сред Понт и Витиния. Родителите му – Теодот и Руфина – били знатни и богати римски патриции. Те намерено изповядвали своята религия в Христа.
По време на гонението при римския император Валериан те били хванати и отведени в Кесария, където са изправени на съд. Увещавани са да се откажат от евангелската религия, само че защото не се съгласяват, са затворени в тюрма. Теодот починал в пандиза, а Руфина, която била по това време в напреднала бременност, изумена от гибелта на мъжа си, родила прибързано сина си Мамант и умрял при раждането.
В това време в Кесария Кападокийска живеела добродетелна и благочестива вдовица, която се казвала Амия. Господ й внушил положителната мисъл да изпроси от шефа на региона позволение да погребе телата на умрелите християни. Като видяла сирачето, тя решила да го вземе, да го отгледа и възпита като собствен личен наследник.
Мамиан показвал благочестие, което трогвало всички. Но благородната Амия нямала щастието да приключи възпитанието на своя обичан питомец. Тя умряла, когато той бил едвам на 14 години. Скоро след гибелта й гонението против християните в Мала Азия избухнало отначало. На регионалния шеф било доложено, че Мамант освен изповядвал християнската религия, само че и се стараел да обръща към нея съучениците си в учебното заведение.
Император Аврелиан, който по това време се намирал в Кесария, повикал при себе си 15-годишния момък и почнал да го убеждава да се отхвърли от Христа. След като това не помогнало императорът заповядал да бият грубо младежа, а най-после заповядал да бъде хвърлен в морето. Но по превъзходен метод ангел Господен го освободил от ръцете на мъчителите и отвел в пустинната планина към Кесария. Слухът за неговия чудноват живот в планината стигнал до шефа на региона. Той пратил бойци да го доведат в Кесария. Изправен бил на разпит.
Мамант изповядал още веднъж вярата си в Христа Господа и още веднъж бил предаден на жестоки мъчения. Накрая палачите го изоставили мислейки го за мъртъв. Подкрепян от небесна мощ, мъченикът стигнал до една пещера вън от града и там предал душата си на Бога в 275 година. От това време вярващите идвали постоянно в тази пещера, с цел да поменуват светия страдалец. На гроба му ставали чудеса. По-късно край Цариград бил построен манастир "Св. Мамант ". Този манастир е прочут у нас и с това, че в него се поминал Свети Теодосий Търновски.
Преподобният Йоан Постник
патриарх Константинополски, се подвизавал по времето на императорите Юстин, Тиберий и Маврикий. Патриарх от 582 до 595 година Първоначално бил занаятчия на златни произведения. По своя благодетелен живот бил мъж благоверен, обичащ нищетата и богобоязлив. Приема монашеството под въздействие на монаха Евтихий, който по-късано става патриарх и го прави собствен правоприемник. Водел постнически и благодетелен живот до самата си гибел, както свидетелстват за това чудесата му. С молитвата си и кръстното предсказание той укротил мощно морско неспокойствие. Направил да прогледне един слепец на име Иоан, от Газа, полагайки на очите му парченце от Тялото Христово с думите: “Изцелилият слепия по рождение, да изцели и тебе”, и слепият тутакси прогледнал.
При царуването на римските императори Диоклетиан и Максимиан в Никомидия потърпевши за Христа 3618 мъченици, пристигнали от Александрия.
След убийството на свети Петър, архиепископ Александрийски, убийците му повярвали в Господа, дружно с всичките си домашни и с доста други, искащи да умрат за Христа. Вземайки със себе си дамите и децата си и всичките си близки, те непринудено отишли в Никомидия на изтезание за Христа и се явили пред царя, възкликвайки: “Ние сме християни!”.
Като чул това, Диоклетиан се смутил и изначало чрез ласкателства ги увещавал да се отрекат от Христос, само че когато те не се подчинили, заповядал на бойците да ги посекат пред него с мечове и да хвърлят телата им в планинските пропасти.
Много години по-късно честните мощи на светите мъченици били открити, заради последвалите от тях чудеса.
Св. страдалец Мамант се родил при започване на втората половина на третия век в Пафлагония, област в северната част на Мала Азия, сред Понт и Витиния. Родителите му – Теодот и Руфина – били знатни и богати римски патриции. Те намерено изповядвали своята религия в Христа.
По време на гонението при римския император Валериан те били хванати и отведени в Кесария, където са изправени на съд. Увещавани са да се откажат от евангелската религия, само че защото не се съгласяват, са затворени в тюрма. Теодот починал в пандиза, а Руфина, която била по това време в напреднала бременност, изумена от гибелта на мъжа си, родила прибързано сина си Мамант и умрял при раждането.
В това време в Кесария Кападокийска живеела добродетелна и благочестива вдовица, която се казвала Амия. Господ й внушил положителната мисъл да изпроси от шефа на региона позволение да погребе телата на умрелите християни. Като видяла сирачето, тя решила да го вземе, да го отгледа и възпита като собствен личен наследник.
Мамиан показвал благочестие, което трогвало всички. Но благородната Амия нямала щастието да приключи възпитанието на своя обичан питомец. Тя умряла, когато той бил едвам на 14 години. Скоро след гибелта й гонението против християните в Мала Азия избухнало отначало. На регионалния шеф било доложено, че Мамант освен изповядвал християнската религия, само че и се стараел да обръща към нея съучениците си в учебното заведение.
Император Аврелиан, който по това време се намирал в Кесария, повикал при себе си 15-годишния момък и почнал да го убеждава да се отхвърли от Христа. След като това не помогнало императорът заповядал да бият грубо младежа, а най-после заповядал да бъде хвърлен в морето. Но по превъзходен метод ангел Господен го освободил от ръцете на мъчителите и отвел в пустинната планина към Кесария. Слухът за неговия чудноват живот в планината стигнал до шефа на региона. Той пратил бойци да го доведат в Кесария. Изправен бил на разпит.
Мамант изповядал още веднъж вярата си в Христа Господа и още веднъж бил предаден на жестоки мъчения. Накрая палачите го изоставили мислейки го за мъртъв. Подкрепян от небесна мощ, мъченикът стигнал до една пещера вън от града и там предал душата си на Бога в 275 година. От това време вярващите идвали постоянно в тази пещера, с цел да поменуват светия страдалец. На гроба му ставали чудеса. По-късно край Цариград бил построен манастир "Св. Мамант ". Този манастир е прочут у нас и с това, че в него се поминал Свети Теодосий Търновски.
Преподобният Йоан Постник
патриарх Константинополски, се подвизавал по времето на императорите Юстин, Тиберий и Маврикий. Патриарх от 582 до 595 година Първоначално бил занаятчия на златни произведения. По своя благодетелен живот бил мъж благоверен, обичащ нищетата и богобоязлив. Приема монашеството под въздействие на монаха Евтихий, който по-късано става патриарх и го прави собствен правоприемник. Водел постнически и благодетелен живот до самата си гибел, както свидетелстват за това чудесата му. С молитвата си и кръстното предсказание той укротил мощно морско неспокойствие. Направил да прогледне един слепец на име Иоан, от Газа, полагайки на очите му парченце от Тялото Христово с думите: “Изцелилият слепия по рождение, да изцели и тебе”, и слепият тутакси прогледнал.
При царуването на римските императори Диоклетиан и Максимиан в Никомидия потърпевши за Христа 3618 мъченици, пристигнали от Александрия.
След убийството на свети Петър, архиепископ Александрийски, убийците му повярвали в Господа, дружно с всичките си домашни и с доста други, искащи да умрат за Христа. Вземайки със себе си дамите и децата си и всичките си близки, те непринудено отишли в Никомидия на изтезание за Христа и се явили пред царя, възкликвайки: “Ние сме християни!”.
Като чул това, Диоклетиан се смутил и изначало чрез ласкателства ги увещавал да се отрекат от Христос, само че когато те не се подчинили, заповядал на бойците да ги посекат пред него с мечове и да хвърлят телата им в планинските пропасти.
Много години по-късно честните мощи на светите мъченици били открити, заради последвалите от тях чудеса.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ