На 2 март, неделя, българите ще отбележат един от най-значимите

На 2 март, неделя, българите ще отбележат един от най-значимите празници в националния календар –. Този празник, прочут още като Сирници, Сирни поклади, Прошка, Неделя сиропустна, е преносим и постоянно се празнува седем седмици преди Великден, бележейки началото на Великия пост. В българската национална традиция Сирни Заговезни отбелязва прехода сред зимата и възраждащата се пролет. Именно в този интервал се организират обредни игри, алегорични ритуали с огън и се приготвя тялото и духът за дните на самоограничение.

Един от най-важните детайли на Сирни Заговезни е огънят. В разнообразни краища на България се палят огромни огньове /наричани поклади/, към които се събират фамилиите, пеят се песни и се играят хора. Друг бит е хамкането – на конец се връзва парче сирене, халва или варено яйце, което децата би трябвало да заловен с уста, без да употребяват ръце.

Сирни Заговезни е празникът на прошката . По традиция по-младите желаят амнистия от по-възрастните, като ритуално се изрича: „ Простено – елементарни! “. Този бит е знак на очищение и помиряване, с цел да се влезе в постите с чисто сърце. На празничната софра наложително би трябвало да има млечни храни и яйца, защото това е последният ден преди постите, когато са разрешени млечни артикули. Най-често се подготвят:

– Баница със сирене – знак на изобилието и топлината в дома
– Варени яйца – обичаен детайл на преходните празници
– Халва с орехи – сладкият свършек на трапезата
– Сирена и кашкавали – последният ден, в който се употребяват млечни артикули

Седмицата сред Месни и Сирни Заговезни е изпълнена с празнично въодушевление . Това е последният интервал преди строгите пости, когато хората се веселят, пеят и играят хора. В предишното моми и момци се люлеели на особено направени люлки, като вярвали, че по този начин се прогонват злите сили и заболяванията. Сватбите се приключват от този ден нататък, като тези, които не са съумели да се оженят, би трябвало да чакат чак до есента.

Сирни Заговезни продължава да се празнува в доста български фамилии. Макар и в по-съвременен тип, празникът остава знак на прошката, духовното обновяване и подготовката за Възкресение Христово. Затова дано запалителен символичния огън, помолим за амнистия и се подготвим за новото начало , което носи пролетта.

За още вести вижте

Присъединете се към нашия 

Синдромът „ бърнаут “: Работният стрес и методът на живот водят до съществени здравословни проблеми