2 август 1903 г. е славна дата в българската история и борбата за националното ни освобождение
На 2 август 903 година Избухва Илинденско-преображенското въстание. Това е всеобщо национално въстание, проведено и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), връхна точка в националноосвободителното придвижване на Македония и Одринско. По своя темперамент и задания то е продължение на българската националнодемократична гражданска война от време на Възраждането.
По силата на Берлинския контракт от 1878 година Македония и Одринско остават в рамките на Османската империя. Това провокира остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се помири с волята на западните велики сили, наложили това решение, и стартира битка незабавно след оповестението на решенията на Берлинския конгрес през 1878 г, напомня Фокус.
Тя придобива проведен темперамент след основаването на ВМОРО през есента на 1893 година в Солун. Скоро в Македония и Одринско е основана гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 година е сложено началото и на четническото придвижване, което изиграва значима роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват ситуацията в Македония и Одринско.
Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 година, предизвикано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на огромен брой революционни комитети и заплашва организацията от нови провали. Като се възползва от това въстание, турското държавно управление концентрира огромни военни и полицейски сили в тези две области. Това довежда до сблъскване с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното експлоадиране на въстанието.
В началото на януари 1903 година в Солун е призован конгрес на ВМОРО. В отсъствието на огромна част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Дамян (Даме) Груев, Георги (Георче) Петров и други, които са съперници на каквито и да било прибързани дейности, конгресът взима решение за оповестяване на общо въстание напролет на 1903 година
Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те поставят старания единствено за неговото отсрочване през лятото на същата година и за превръщането му от навсякъде в стратегическо, т. е. в дейности най-вече на въстанически чети в планинските и полупланинските региони, където дейностите на постоянната турска войска не могат да бъдат ефикасни.
Всичко това е направено за да се отбрани популацията от полските региони от репресиите на турските управляващи. Междувременно подготовката на въстанието върви с цялостна мощ. На извършения в Смилево областен конгрес е направен проектът за въстаническите дейности. Избран е управителен щаб в състав Дамян (Даме) Груев, Борис Сарафов и Анастас Димев Лозанчев, на който е делегирано и правото той да дефинира датата на въстанието.
Малко преди свикването на Битолския областен конгрес ВМОРО претърпява тежка загуба. На 4 май (21 април остарял стил) край с. Баница е погубен Гоце Делчев. Въпреки това подготовката за въстанието продължава. След конгреса в Смилево следва и различен конгрес, призован в местността Петрова равнища в Странджа, на който се разисква проекта за въстаническите дейности в Одринско и се дефинира състава на бойното ядро в този регион: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Ст. Икономов.
Въстанието избухва на 20 юли 1903 година (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обгръща всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.
На 6 август (24 юли остарял стил) – Преображение, същата година избухва въстанието и в Одринско. Въстаниците освобождават доста селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то доближава с оповестяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни.
В Родопския завършек на Одринския революционен окръг въстаническите чети засилват своите дейности и съумяват да приковат за известно време обилни вражески сили. Партизански дейности се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища е открита революционно-демократична власт по образеца на Крушовската република.
В Серски революционен окръг въстанието е несъмнено за 14 септември (Кръстовден), само че на процедура избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се развихрят в Мелнишко. Сблъсквания сред въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг дейностите на въстаниците се показват най-вече в образуване и осъществяване на атентати, вследствие на които са разрушени значими стратегически пунктове.
Против въстаналото население в Македония и Одринско османското държавно управление изпраща 300 000 добре въоръжени постоянни бойци, снабдени с съвременно оръжие и артилерия. Изправен пред заплахата, основният щаб на въстанието насочва бърза молба за помощ до българското държавно управление. Правителството, предизвестено от западните велики сили за неприятните последици, които биха последвали за България при възможна интервенция, не се отзовава на отправения апел.
Като разчита на личните си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца против неведнъж превъзхождащия го съперник, само че не съумява да удържи неговия натиск. За размера на въоръжената битка и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които вземат участие 26 408 въстаници против 350 000 постоянни бойци и башибозук.
Опожарени са 205 села, напълно разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без заслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да изоставен родните си места и да търсят избавление в България.
Причините за неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание са доста и от друго естество: преди всичко за това способства преждевременното му експлоадиране, както и незадоволителното въоръжение на въстаналото население. Следващата основна причина е извънредно несъответствуващата интернационална конюнктура, при която то избухва. За разлика от Априлското въстание от 1876 година този път Русия, ангажирана със свои проекти за война в Далечния изток, предизвестява ясно, че няма да се ангажира в никакви спорове на Балканите.
Другите велики сили изрично заемат страната на Османската империя, което разрешава на Високата врата да се разправи по изключително нечовечен метод с въстаналото население. Следваща причина е ненамесата на България. Въпреки своя крах Илинденско-Преображенското въстание има голямо значение. То демонстрира на цялата европейска общност, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи задграничното робство и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност.
По силата на Берлинския контракт от 1878 година Македония и Одринско остават в рамките на Османската империя. Това провокира остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се помири с волята на западните велики сили, наложили това решение, и стартира битка незабавно след оповестението на решенията на Берлинския конгрес през 1878 г, напомня Фокус.
Тя придобива проведен темперамент след основаването на ВМОРО през есента на 1893 година в Солун. Скоро в Македония и Одринско е основана гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 година е сложено началото и на четническото придвижване, което изиграва значима роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват ситуацията в Македония и Одринско.
Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 година, предизвикано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на огромен брой революционни комитети и заплашва организацията от нови провали. Като се възползва от това въстание, турското държавно управление концентрира огромни военни и полицейски сили в тези две области. Това довежда до сблъскване с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното експлоадиране на въстанието.
В началото на януари 1903 година в Солун е призован конгрес на ВМОРО. В отсъствието на огромна част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Дамян (Даме) Груев, Георги (Георче) Петров и други, които са съперници на каквито и да било прибързани дейности, конгресът взима решение за оповестяване на общо въстание напролет на 1903 година
Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те поставят старания единствено за неговото отсрочване през лятото на същата година и за превръщането му от навсякъде в стратегическо, т. е. в дейности най-вече на въстанически чети в планинските и полупланинските региони, където дейностите на постоянната турска войска не могат да бъдат ефикасни.
Всичко това е направено за да се отбрани популацията от полските региони от репресиите на турските управляващи. Междувременно подготовката на въстанието върви с цялостна мощ. На извършения в Смилево областен конгрес е направен проектът за въстаническите дейности. Избран е управителен щаб в състав Дамян (Даме) Груев, Борис Сарафов и Анастас Димев Лозанчев, на който е делегирано и правото той да дефинира датата на въстанието.
Малко преди свикването на Битолския областен конгрес ВМОРО претърпява тежка загуба. На 4 май (21 април остарял стил) край с. Баница е погубен Гоце Делчев. Въпреки това подготовката за въстанието продължава. След конгреса в Смилево следва и различен конгрес, призован в местността Петрова равнища в Странджа, на който се разисква проекта за въстаническите дейности в Одринско и се дефинира състава на бойното ядро в този регион: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Ст. Икономов.
Въстанието избухва на 20 юли 1903 година (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обгръща всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.
На 6 август (24 юли остарял стил) – Преображение, същата година избухва въстанието и в Одринско. Въстаниците освобождават доста селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то доближава с оповестяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни.
В Родопския завършек на Одринския революционен окръг въстаническите чети засилват своите дейности и съумяват да приковат за известно време обилни вражески сили. Партизански дейности се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища е открита революционно-демократична власт по образеца на Крушовската република.
В Серски революционен окръг въстанието е несъмнено за 14 септември (Кръстовден), само че на процедура избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се развихрят в Мелнишко. Сблъсквания сред въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг дейностите на въстаниците се показват най-вече в образуване и осъществяване на атентати, вследствие на които са разрушени значими стратегически пунктове.
Против въстаналото население в Македония и Одринско османското държавно управление изпраща 300 000 добре въоръжени постоянни бойци, снабдени с съвременно оръжие и артилерия. Изправен пред заплахата, основният щаб на въстанието насочва бърза молба за помощ до българското държавно управление. Правителството, предизвестено от западните велики сили за неприятните последици, които биха последвали за България при възможна интервенция, не се отзовава на отправения апел.
Като разчита на личните си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца против неведнъж превъзхождащия го съперник, само че не съумява да удържи неговия натиск. За размера на въоръжената битка и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които вземат участие 26 408 въстаници против 350 000 постоянни бойци и башибозук.
Опожарени са 205 села, напълно разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без заслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да изоставен родните си места и да търсят избавление в България.
Причините за неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание са доста и от друго естество: преди всичко за това способства преждевременното му експлоадиране, както и незадоволителното въоръжение на въстаналото население. Следващата основна причина е извънредно несъответствуващата интернационална конюнктура, при която то избухва. За разлика от Априлското въстание от 1876 година този път Русия, ангажирана със свои проекти за война в Далечния изток, предизвестява ясно, че няма да се ангажира в никакви спорове на Балканите.
Другите велики сили изрично заемат страната на Османската империя, което разрешава на Високата врата да се разправи по изключително нечовечен метод с въстаналото население. Следваща причина е ненамесата на България. Въпреки своя крах Илинденско-Преображенското въстание има голямо значение. То демонстрира на цялата европейска общност, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи задграничното робство и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ