На 19 януари, френският президент Макрон държà реч в Европейския

На 19 януари, френският президент Макрон държà тирада в Европейския парламент, в която отбрани тезата, че Европа би трябвало да откри нов ред в връзките си с Русия. Българските медии подчертаха, че става дума за „ нова договорка в региона на сигурността ", за „ прям разговор ", за „ нова система, свободна от закани ", за „ гаранции, че Европа брани ползите си " и прочие и прочие, само че общото усещане, което оставиха е, че не е ясно Макрон тъкмо какъв „ нов ред на сигурност " предлага.

Според мен ключът за схващане на речта на Макрон се състои в цифрата „ 30 години ". Ето и целият откъс: „ Европа би трябвало да построи система за групова сигурност дружно с Русия въз основа на разпоредбите, създадени преди 30 години. "

Какво е било преди 30 години?

Защо преди 30 години е имало добра система за групова сигурност?

Защо преди 30 години е имало изясненост в връзките сред Европа и Русия?

Да прибавим и сред Русия и Съединени американски щати, тъй като Европа и Съединени американски щати съставляват дружно груповия Запад.

Какво в действителност предлага Франция тогава, когато нейният президент приказва за епохата отпреди 30 години?

От преди 30 години беше реализиран боен паритет сред Русия (СССР) и Съединени американски щати. Военният паритет по един натурален и безспорен метод се беше трансформирал и в геополитически. НАТО и Варшавският контракт си противостояха, само че Съединени американски щати и Русия взаимно бяха обвързани с контракти, които подсигуряват сигурността и на двата субекта. В изискванията на този паритет беше невероятно да се твърди, че една страна е свободна да подхваща дейности, в случай че тя заплашва сигурността на страна от другия блок.

Преди 30 години двете свръхсили имаха ясни червени линии и никой не си и помисляше да ги оспори; никой не му и идваше мислено да каже, че незачитането на непознатите червени линии си е негова вътрешна работа.

Така беше преди 30 и повече години. След тази ера Съединени американски щати си фантазираха, че са победили, а Русия посредством думите на Путин сподели, че не е победена, а излъгана страна. След тази ера Съединени американски щати откриха еднополюсен свят, в който се постановиха двойни стандарти - разпоредбите за господаря не важаха за васалите и назад.

Всички знаем какво се случи през декември - януари сред Русия и Запада. Русия разгласи червени линии, а Западът се направи, че тези съветски червени линии не могат и нямат право да съществуват. Русия съобщи, че сигурността важи за всички еднообразно, а Западът отговори, че сигурността за Запада е едно, а за Русия - напълно друго. Русия сподели, че повече не може да има двойни правила в геополитиката, а Западът отговори, че това, което важи за него не важи за Русия.

С позоваването на „ 30-те години " Макрон призна, че еднополюсният свят е завършил. И по един деликатен и заобиколен, метод прикани всички да се преценяват с това. Тези му думи не бяха посрещнати с ръкопляскане. С ръкопляскане бяха посрещнати думите, че „ Ние (европейците) би трябвало да наказваме насилието...и че в сърцето на нашия европейски план е да се противопоставяме на дестабилизацията ". За страдание по време на думите, че е нужен разговор сред Европа и Русия европарламентарните банки мълчаха.

С тъкмо избрани ръкопляскания и с тъкмо несъмнено безмълвие Европа сподели, че Макрон е уединен, или съвсем. Засега.

създател: Николай Малинов