Среща с Рама?! За пръв път беше установено навлизането на обект от междузвездното пространство в Слънчевата система!
На 19-ти октомври 2017 година телескопът Pan-STARRS в Хаваите откри бързо придвижваща се точка на нощното небе. Подобно нещо се случва постоянно и е типично за нормалните дребни метеорити, които обикалят към Слънцето. Но през идващите дни учените съумяха да изчислят орбитата на обекта и стана ясно отвън всякакво подозрение – той не е от нашата Слънчева система, а идва от междузвездното пространство.
Към момента на откритието обектът, по-късно получил означение и название 1I/2017 U1 (‘Oumuamua), към този момент бил минал най-близката точка от нашето Слънце и почнал да се отдалечава от нас – затова ставал все по-блед и сложен за наблюдение. И все пак наземните телескопи открили един необикновен факт. До този миг две публикации са оповестени в научни списания – една в Nature и една в The Astrophysical Journal. И двете изследвания са единомислещи в това: обектът е извънредно дълъг – сред шест и 10 пъти по-дълъг, в сравнение с е необятен!
Историята мощно припомня на романа на Артър Кларк “Среща с Рама ”. Според сюжета на книгата Рама, продълговат обект с неестествен генезис, навлиза в Слънчевата система от друга звезда.
В действителния случай обаче учените са скептични във връзка с извънземния темперамент на 1I/2017 U1 (‘Oumuamua). Астрономът и блогър Фил Плейт споделя следното (източник): един неестествен цилиндър като Рама би се въртял към оста си, с цел да имитира гравитация. Но 1I/2017 U1 (‘Oumuamua), в противен случай, се прекатурва от край до край. Един галактически транспортен съд, който би се държал по този метод, евентуално би бил мъртъв, без мощ и без опция за надзор. “Така че една дълга канара, колкото и да е необикновена, е минимум странното пояснение ”, счита Плейт.
Тъй че съвсем сигурно става въпрос за метеорит. Това по никакъв метод не значи, че не е забавен. За пръв път човечеството имаше опция да изучи обект, приближаващ от междузвездното пространство!
Малко сухи обстоятелства за 1I/2017 U1 (‘Oumuamua): обектът идва почти от посоката на звездата Вега от съзвездието Лира. Скоростта му е 95 000 km/h. Възможно е да е скитащ обект – да не е обикалял към нито една звездна система в продължение на милиони години, преди да навлезе в нашата Слънчева система. Цветът му е червеникав, сходен на цвета на обектите от външната Слънчева система като Плутон. Потвърдено е също по този начин, че към него няма прахуляк – т.е. не е комета. Вероятно е формиран главно от скали и може би метали, само че не има воден лед.
Обектът е минал орбитата на Марс на 1-ви ноември. Ще прекоси орбитата на Юпитер през май 2018 година, а на Сатурн – през януари 2019 година, след което ще продължи своя път отвън Слънчевата система, по посока на съзвездието Пегас. Големите наземни телескопи ще продължат да следят 1I/2017 U1 (‘Oumuamua) докъм средата на декември тази година, когато към този момент ще е прекомерно бледен за каквито и да е основни наблюдения.
Бихме ли могли да изпратим галактическа задача? За страдание въпреки и да можем да пращаме автоматизирани станции до близки и далечни планети, с 1I/2017 U1 (‘Oumuamua) нещата стоят по друг метод. Лари Кос, инженер от НАСА, е обяснил пред Арс Текника (източник), че с цел да можем да осигурим характерния подтик, нужен с цел да догоним обекта, има потребност от много гориво – към 800 тона в околоземна орбита, т.е. тежестта на две Международни галактически станции. И с това гориво ще може да бъде обезпечено изпращането едвам на 10 килограмов галактически уред – непретенциозен, вероятно би имал GoPro камера и рудиментарни авионики. Не разполагаме с такава ракета, способна да изведе толкоз доста гориво. Даже най-мощната Space Launch System, която НАСА създава за изпращането на пилотирани кораби до Луната и Марс, ще може да изстреля в орбита 70 тона гориво.
Тъй че в този момент ще пропуснем опцията да изучим обекта с галактически уред. Но дано не униваме – има задоволително метеорити наоколо до нас и напълно скоро, още следващата година, два такива ще бъдат посетени от роботизирани станции. Японската автоматизирана станция “Хаябуса 2 ” и американската “Озирис-Рекс ” ще доближат през лятото на 2018-та до техните съответни метеорити Рюгу и Бену.
