Днес отбелязваме половин век от кацането на Аполо 12, втората пилотирана мисия на Луната
На 19-ти ноември 1969 година в района на Океана на бурите на Луната се приземява сполучливо пилотираният спускаем уред “Интрепид ” от задачата “Аполо 12 ” на НАСА. На борда на модула са астронавтите Пийт Конрад и Алън Бийн, а в лунна орбита остава техният сътрудник Ричард Гордън. Днес историята сякаш е не запомнила за лунната експедиция на Конрад, Бийн и Гордън, защото е осъществена в интервала сред триумфа на “Аполо 11 ” и неуспеха на “Аполо 13 ”.
Изстрелването на “Аполо 12 ” е осъществено на 14 ноември 1969-та благодарение на мощната ракета “Сатурн 5 ”. Около 36 секунди след началото на полета гръмотевица удря ракетата и наземният екип губи телеметричната информация от кораба. Второ попадение от гръмотевица се случва на 52-тата секунда, при което горивните кафези на кораба излизат отвън строя. Благодарение на експертната интервенция на астронавтите системите са задействани още веднъж и е установено, че всички съществени параметри са в нормата. Мисията е избавена на косъм, само че оттук нататък НАСА ще си има едно мислено. Космическите ракети, изключително пилотираните, занапред нататък ще изхвърчат единствено при цялостна убеденост, че метеорологичните условия са удобни.
След сполучливото кацане на Конрад и Бийн, двамата забиват американското знаме, разпростират спектрометър за проучване на състава на слънчевия вятър и задействат наред първата геофизична станция с нуклеарно зареждане. Приборът открива съществуването на трусове на Луната… или може би е по-удачно да кажем “лунотресения ”
