На 19 септември 2010 г. Манчестър Юнайтед победи Ливърпул с

На 19 септември 2010 година " Манчестър Юнайтед " победи " Ливърпул " с 3:2. В паметното дерби блестеше името на един човек от лагера на " алените дяволи " - Димитър Бербатов.

Българинът се разрови в спомените си за този дуели пред формалния уебсайт на " Манчестър Юнайтед ". Оказа се, че той може доста детайлно до опише за мача. Сякаш се е играл преди дни!

" Когато вкарах си мислех: " Мога да вкарам с всеки удар, от всяка позиция и ще вкарам. Денят ми е специфичен ". Това в действителност се случи ", споделя Бербатов.

" Честно казано, първият гол беше толкоз елементарен. Казвал съм доста пъти, че нападателите не обичат да пазят. Не обичаме да пазим. Кой ме пазеше? Фернандо Торес. И двамата сме нападатели. Мразех да се връщам обратно, с цел да вардя при корнери, изключително в случай че трябваше да го върша против някой огромен защитник, който щеше да скочи за топката и да те унищожи. Бях късметлия в тази ситуация, тъй като знаех, че Торес е като мен и знаех, че не обича да пази при корнери или други статични положения. Позицията му по отношение на мен беше неправилна, тъй че той ме улесни при отбелязването на гола. Ако го гледате още веднъж, аз в действителност нищо не направих с изключение на, че се нареждах. Гигс прати топката там, където бях, аз просто останах на място, топката кацна на главата ми и единствената ми работа беше да я насоча в ъгъла на вратата. Това беше - 1:0 "

" Хората непрекъснато ме питат за втория гол. На процедура това беше моментна обстановка, в която просто би трябвало да реагираш. За мен това по какъв начин реагираш в тези няколко секунди демонстрира на света по какъв начин виждаш футбола. Когато Нани центрира, Уейн Рууни беше пред мен и видях по какъв начин протяга ръка към топката, а аз му споделих да я остави. Честно казано, не мислех, че ще го направи, бях сюрпризиран. В този интервал от секунда-две, е моментът, в който би трябвало да мислиш бързо. Ако футболът ми се основаваше на отегчителен и сигурен метод на игра, щях да се опитам да спра топката и да се опитам да потърся някого с лице към вратата, с цел да стреля той. Но защото моят футбол е основан на по-необичаен жанр на игра, тялото ми и придвижванията ми бяха такива тогава. Щом се нареждах по този начин, може да звучи малко като научна фантастика, това ти оказва помощ, когато си в сходни обстановки, тъй като даже и да не го разбираш, тялото ти реагира вместо теб. Тялото ти прави придвижванията, защото те са там, защото си правил нещо и преди. Затова и съумях да я спра с бедро и по-късно да пристъпя към задната ножица ", добави той.

" Когато си " Манчестър Юнайтед " и играеш на на " Олд трафорд ", несъмнено, че ще подлагаш тимовете на напън. Винаги вкарвахме в последната минута, това е е във въздуха. Усещаш и помирисваш, че това идва, а аз бях толкоз убеден в този ден. Бях уверен, че в случай че имам още една опция, ще се разпиша. Когато О'Шей прати топката в наказателното поле, като нападател би трябвало да наблюдаваш и да се движиш за място в полето. Въпреки че там имаше доста, доста играчи при тази обстановка, в случай че знаеш къде да застанеш, къде ще има пространство, по какъв начин да се позиционираш... от време на време топката ще пристигна за теб. Такъв беше казусът в този миг. Когато бях млад нападател, доста хора ми споделиха, че тази една секунда във футбола може да бъде доста значима. Ако скочиш една секунда преди него, всичко е завършило, ти печелиш. О'Шей центрира, синхронизирах скока си една секунда преди Джейми Карагър, беше толкоз елементарно за мен да стигна до топката, да направя удара с глава и да вкарам гола. Край на играта, ние печелим ".

bTV приканва: останете си у дома!