&format=webp)
Първият емотикон се ражда в университетска лаборатория - от една погрешно разбрана шега
На 19 септември 1982 година, в един елементарен ден в лабораториите на Carnegie Mellon University, млад учител по компютърни науки на име Скот Фалман разгласява малко известие във вътрешната университетска bulletin board система – ранна форма на онлайн конгрес.
Тогава никой не подозира, че тази на пръв взор дребна обява ще промени метода, по който светът комуникира в интернет пространството.
Историята се ражда три дни по-рано, когато компютърният академик Нийл Суортц разгласява във форума въпрос по физика: Какво се случва с предмети в асансьор, който пада свободно? За да илюстрира обстановката, той употребява образец със запалена свещ и капка живак.
Същата вечер неговият сътрудник Хауърд Гейл дава отговор с иронично известие, озаглавено „ WARNING! “, в което твърди, че асансьор е „ нечист с живак “ и е „ доста опърлен “. И макар че по-късно прецизира, че това е смешка, част от читателите одобряват думите му безусловно.
Така една почтена задявка води до безпорядък и отваря диалога за неналичието на сигнализация в текстовата връзка. Във конгрес, където няма по какъв начин да покажеш интонацията си или да използваш жестове и мимики, всяка смешка може да се трансформира в спор. Тогава общността осъзнава, че се нуждае от нов метод за разграничение на хумора от сериозните забележки.
На идващия ден Суортц предлага да се слага звезда (*) в заглавието на известия, които са с хумористична цел или са иронични. Други сътрудници незабавно се включват с различни разновидности – % (%), амперсанд (&), комбинации като {#}, и други системи за разграничение на „ положителни “ и „ неприятни “ смешки. Инженерите тестват всевъзможни хрумвания в опит да намерят знак, който е по едно и също време елементарен, понятен и се отличава образно.
Междувременно група консуматори в различен вътрешен сървър към този момент употребяват __/ като усмивка, само че този знак не съумява да се популяризира отвън локалната общественост.
Два дни по-късно, на 19 септември, Фалман се включва в диалога със своето предложение: „ Предлагам следната поредност от знаци, когато насочваме смешки::-) “. След това прибавя и вид за съществени известия::-(
Това несъмнено не се усеща като миг на гениално изобретение. Фалман просто комбинира най-хубавите хрумвания от дебата: простотата на знаците, образно ясното „ странично лице “ и удобството на двоична система – метод да се прави разлика сред комизъм и съществено известие. А защото тогава цифровият свят е много по-ограничен, предлагането му се оказва идеалното решение на казуса.
Както отбелязва WIRED, години по-късно точно този минимализъм – три знака, поставени в верния ред – трансформира емотикона в първия световно понятен образен език в интернет.
Емотиконите мълниеносно се популяризират през ARPAnet — предшественика на интернет. До ноември 1982 година учените от Xerox PARC към този момент обменят усмивки, а малко по-късно знаците губят „ носа си “ и се опростяват до:) и:(, с цел да могат да се пишат още по-бързо.
По този метод един академични опит се трансформира в световна наклонност, както и в първата действителна образна система за страсти в цифровия текст.
Интересното е, че дълги години истинските известия с първите емотикони се смятат за изгубени. Форумът е заличен при миграция, а системите са сменени от нови. Едва сред 2001 и 2002 година стартира действително ровене в архивите, спонсорирано от някогашен откривател от Carnegie Mellon, който по това време работи в Microsoft. След дълго търсене на остарели аварийни ленти, намиране на работещи устройства за прочит и декодиране на архивни формати, екипът съумява да възвърне целия тридневен диалог. Оказва се, че емотиконът е не просто откритие, а артикул на групово търсене на решение.
Как емотиконите отвориха пътя на емоджитата
Докато „ усмивките “ в текстов формат се трансформират в стандарт за западния интернет, по това време в Япония се развива паралелна еволюция – емоджитата. Доскоро се смяташе, че първите датират от 1999 година и са основани от Шигетака Курита за NTT DoCoMo, само че по-ранни образци демонстрират друго: SoftBank пуска пиктограмни знаци още през 1997 година, а устройства на Sharp употребяват иконки още през 1988 година
Разликата е фундаментална: емоджитата не изискват въображение и няма потребност да обърнеш глава, с цел да ги прочетеш – те са дребни изображения, които непосредствено предават страст, предмет или деяние. След като Unicode ги стандартизира през 2010 година, а Apple прибавя емоджи клавиатура през 2011 година, форматът избухва в световен мащаб. Днес емоджитата са повсеместен образен език.
Защо Фалман остава в историята
Фалман постоянно е бил почтен: допустимо е хора преди него да са писали сходни знаци, а има данни за такива знаци още от XVII век. Но ролята му остава извънредно значима, тъй като той предлага вярното решение в точния миг и в най-подходящия подтекст.
Благодарение на това:-) се трансформира в световен знак, който демонстрира звук, въодушевление и подигравка – и интернет връзката в никакъв случай повече не е същата.
Тогава никой не подозира, че тази на пръв взор дребна обява ще промени метода, по който светът комуникира в интернет пространството.
Историята се ражда три дни по-рано, когато компютърният академик Нийл Суортц разгласява във форума въпрос по физика: Какво се случва с предмети в асансьор, който пада свободно? За да илюстрира обстановката, той употребява образец със запалена свещ и капка живак.
Същата вечер неговият сътрудник Хауърд Гейл дава отговор с иронично известие, озаглавено „ WARNING! “, в което твърди, че асансьор е „ нечист с живак “ и е „ доста опърлен “. И макар че по-късно прецизира, че това е смешка, част от читателите одобряват думите му безусловно.
Така една почтена задявка води до безпорядък и отваря диалога за неналичието на сигнализация в текстовата връзка. Във конгрес, където няма по какъв начин да покажеш интонацията си или да използваш жестове и мимики, всяка смешка може да се трансформира в спор. Тогава общността осъзнава, че се нуждае от нов метод за разграничение на хумора от сериозните забележки.
На идващия ден Суортц предлага да се слага звезда (*) в заглавието на известия, които са с хумористична цел или са иронични. Други сътрудници незабавно се включват с различни разновидности – % (%), амперсанд (&), комбинации като {#}, и други системи за разграничение на „ положителни “ и „ неприятни “ смешки. Инженерите тестват всевъзможни хрумвания в опит да намерят знак, който е по едно и също време елементарен, понятен и се отличава образно.
Междувременно група консуматори в различен вътрешен сървър към този момент употребяват __/ като усмивка, само че този знак не съумява да се популяризира отвън локалната общественост.
Два дни по-късно, на 19 септември, Фалман се включва в диалога със своето предложение: „ Предлагам следната поредност от знаци, когато насочваме смешки::-) “. След това прибавя и вид за съществени известия::-(
Това несъмнено не се усеща като миг на гениално изобретение. Фалман просто комбинира най-хубавите хрумвания от дебата: простотата на знаците, образно ясното „ странично лице “ и удобството на двоична система – метод да се прави разлика сред комизъм и съществено известие. А защото тогава цифровият свят е много по-ограничен, предлагането му се оказва идеалното решение на казуса.
Както отбелязва WIRED, години по-късно точно този минимализъм – три знака, поставени в верния ред – трансформира емотикона в първия световно понятен образен език в интернет.
Емотиконите мълниеносно се популяризират през ARPAnet — предшественика на интернет. До ноември 1982 година учените от Xerox PARC към този момент обменят усмивки, а малко по-късно знаците губят „ носа си “ и се опростяват до:) и:(, с цел да могат да се пишат още по-бързо.
По този метод един академични опит се трансформира в световна наклонност, както и в първата действителна образна система за страсти в цифровия текст.
Интересното е, че дълги години истинските известия с първите емотикони се смятат за изгубени. Форумът е заличен при миграция, а системите са сменени от нови. Едва сред 2001 и 2002 година стартира действително ровене в архивите, спонсорирано от някогашен откривател от Carnegie Mellon, който по това време работи в Microsoft. След дълго търсене на остарели аварийни ленти, намиране на работещи устройства за прочит и декодиране на архивни формати, екипът съумява да възвърне целия тридневен диалог. Оказва се, че емотиконът е не просто откритие, а артикул на групово търсене на решение.
Как емотиконите отвориха пътя на емоджитата
Докато „ усмивките “ в текстов формат се трансформират в стандарт за западния интернет, по това време в Япония се развива паралелна еволюция – емоджитата. Доскоро се смяташе, че първите датират от 1999 година и са основани от Шигетака Курита за NTT DoCoMo, само че по-ранни образци демонстрират друго: SoftBank пуска пиктограмни знаци още през 1997 година, а устройства на Sharp употребяват иконки още през 1988 година
Разликата е фундаментална: емоджитата не изискват въображение и няма потребност да обърнеш глава, с цел да ги прочетеш – те са дребни изображения, които непосредствено предават страст, предмет или деяние. След като Unicode ги стандартизира през 2010 година, а Apple прибавя емоджи клавиатура през 2011 година, форматът избухва в световен мащаб. Днес емоджитата са повсеместен образен език.
Защо Фалман остава в историята
Фалман постоянно е бил почтен: допустимо е хора преди него да са писали сходни знаци, а има данни за такива знаци още от XVII век. Но ролята му остава извънредно значима, тъй като той предлага вярното решение в точния миг и в най-подходящия подтекст.
Благодарение на това:-) се трансформира в световен знак, който демонстрира звук, въодушевление и подигравка – и интернет връзката в никакъв случай повече не е същата.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ