Почитаме Св. Иван Рилски Чудотворец
На 19 октомври Църквата чества скромния аскет от Рила планина, който още приживе наричали земен ангел и небесен гражданин. Свети Иван Рилски Чудотворец е български свещеник, най-известният български светец, настойник на българския народ, патрон и създател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския. Роден е евентуално през 876 година в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 година Живее по времето на княз Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969). Основният му празник в православния календар е на 19 октомври.
До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е овчар. Но в неговото сърце постоянно гори любовта към Бога и желанието да му се посвети напълно. Първоначално рилският вълшебник постъпва в манастира " Св. Димитър ", под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско обучение, учи богослужебните книги, получава свещенически ранг и се приготвя за великата си духовна задача.
Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се открива в началото във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той прави голям брой чудеса, оказва помощ на хората в потребност, изцерява от тежки заболявания. Славата му се разнася надалеч от Рила планина, из рамките освен на България, само че и на Европа.
Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 500 км от столицата Велики Преслав до Рила, с цел да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля заради примирение. Той приема плодовете, само че не и златото, което президентът му предлага, като единствено му се покланя отдалеко. Това още повече усилва славата му и към него заприиждат възпитаници от цяла България. След гибелта си през 946 година св. Иван е заровен покрай учредената от него Рилска обител, само че скоро по-късно Петър подрежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският публицист Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 година, по време на следващата унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III завладява Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието локалният римокатолически архиепископ декларира, че не му е известно да съществува подобен светец, за което св. Иван го санкционира с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и желае амнистия, говорът му се възвръща. Впечатлени и обезпокоени от това знамение, през 1187 година унгарците връщат мощите на светеца в България. На 1 юли Църквата чества връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Иван Асен I тържествено ги придвижва в столицата Търново. През 1469 година, откакто получават позволение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в учредения от него Рилски манастир. И през днешния ден всеки набожен може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специфична ракла пред иконостаса в основната черква на манастира.
Св. Иван изцерява ням от рождение
Предавам буквално наличието на писмото, получено от Игумена на Рилската Св. Обител Архимандрит Натанаил и заведено по входящия дневник на Рилската Св. Обител под № 3763 от 18 ноември 1940 година
За да бъда покрай оригинала, предавам писмото заедно с всичките му правописни неточности:
„ До Негово Високопреподобие о. Игумена на Св. Рилска Обител. Ваше Високопреподобне, Даде ни се от Бога чадо на име Асен, още на 3—4 месеца осетихме че детето не ще може да слуша по слух и почнахме да го носим по лекарите като се надявахме да го изцерат, само че за жал, какъв брой неприятности, паники и безпокойство сме претърпяли за него, носихме го навсекъде до осмата година, само че не можаха лекарите да го изцерят, най-накрая взехме решение с цялостна вяря и вяра в Бога и на неговият Божи ласкател св. Иван Рилски вълшебник, тази година на Кръстовден донесохме го в Св. монастир и щом го поднесохме и целува светите мощи на Светията; и като го запоихме от Св. аязмо; и му омихме главата и ушите; и о Боже: за наша наслада детето Ясен прослуша, чест и популярност да бъде на св. Ивана и с неговите св. молебствия да го пази здрав и радостен през всичките му дни на живота му. От наслада на душата ни сервира на Св. Иван нешите скромни благодарности, с. Махала Рибник — Петричка околия
1 Ноември 1940 год, Подписвам се саморъчно: (п) В Иванов Каракашев Верно: на Рилската Св. Обител Сереткар: (п) Йеромонах Варлаам Рилски монастир, 18 ноември 1940 година
Бащата на изцерения Ясен изпрати на монастиря като подарък една сума много забележителна за един наш селяндур — 2,000 лв.. Горното писмо е оповестено в „ Църковен Вестник “ бр. 45 от 28. XI. 1940 година
" Чудеса на св.Йоан Рилски " от архим. Климент Рилец
