Св. преподобни Иван Рилски чудотворец
На 19 октомври Църквата чества скромния аскет от Рила планина, който още приживе наричали земен ангел и небесен гражданин.
Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил към 876 година в Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия наследник Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник цар Петър. До 25-годишната си възраст бил овчар. От нежна възраст в душата на Иван почнала да се развива и крепне религиозната религия. По това време из цяла България почнали да се строят църкви и манастири.
Новооснованите обители ставали освен огнища на християнството, само че и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети изцяло в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на отшелнически живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир " Св. Димитрий " под самия връх Руен. Тук той освен развил своите заложби към духовно съзерцаване, само че и получил обучение и придобил познания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, само че не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в цялостна самотност, молебствия, пост и ограничения.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един подлудял, излекувал и изцерява от всякакви заболявания благочестиви люде, опазва манастира си посредством своята плодородна мощ.
Славата на отшелника последователно се популяризирала по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, цар Петър I минал към 120-километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Иван обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като монархът дал отговор със същото. Отшелникът, естествено, върнал назад и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече нараснало славата му и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди гибелта си преподобни Иван отишъл на цялостно усамотение, там съставил своето " наследство " (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на към 70 годишна възраст и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Неговото успение Църквата възспоменава всяка година на същата дата.
Преподобният Иван Рилски е разгласен за извънреден небесен настойник на българския народ и се употребява с националната благовейна респект.
Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил към 876 година в Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия наследник Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник цар Петър. До 25-годишната си възраст бил овчар. От нежна възраст в душата на Иван почнала да се развива и крепне религиозната религия. По това време из цяла България почнали да се строят църкви и манастири.
Новооснованите обители ставали освен огнища на християнството, само че и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети изцяло в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на отшелнически живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир " Св. Димитрий " под самия връх Руен. Тук той освен развил своите заложби към духовно съзерцаване, само че и получил обучение и придобил познания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, само че не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в цялостна самотност, молебствия, пост и ограничения.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един подлудял, излекувал и изцерява от всякакви заболявания благочестиви люде, опазва манастира си посредством своята плодородна мощ.
Славата на отшелника последователно се популяризирала по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, цар Петър I минал към 120-километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Иван обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като монархът дал отговор със същото. Отшелникът, естествено, върнал назад и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече нараснало славата му и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди гибелта си преподобни Иван отишъл на цялостно усамотение, там съставил своето " наследство " (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на към 70 годишна възраст и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Неговото успение Църквата възспоменава всяка година на същата дата.
Преподобният Иван Рилски е разгласен за извънреден небесен настойник на българския народ и се употребява с националната благовейна респект.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ