На 19 октомври светата Православна църква почита паметта на всебългарския

На 19 октомври светата Православна черква уважава паметта на всебългарския небесен настойник – преподобни Йоан Рилски Чудотворец.

В храмовете на Българската православна черква ще бъдат отслужени празнични богослужения.

В Рилската св. обител ще се състои всенощно бдение, което ще стартира от 20 часа на 18 октомври, а на идващия ден, 19 октомври, от 9:30 часа ще стартира празничната св. литургия. В тържественото свещенодействие ще вземат присъединяване и духовници от Гърция и Сърбия.

На 19 октомври от 9 часа ще стартира празничната св. литургия. И двете богослужения ще бъдат възглавени от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний.

Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил към 876 година в Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия наследник Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник цар Петър. До 25-годишната си възраст бил овчар. От нежна възраст в душата на Иван почнала да се развива и крепне религиозната религия. По това време из цяла България почнали да се строят църкви и манастири.

Новооснованите обители ставали освен огнища на християнството, само че и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети изцяло в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на отшелнически живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той освен развил своите заложби към духовно съзерцаване, само че и получил обучение и придобил познания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, само че не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в цялостна самотност, молебствия, пост и ограничения.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един подлудял, излекувал и изцерява от всякакви заболявания благочестиви люде, опазва манастира си посредством своята плодородна мощ.

Славата на отшелника последователно се популяризирала по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, цар Петър I минал към 120 километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Иван обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като монархът дал отговор със същото. Отшелникът, естествено, върнал назад и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече нараснало славата му и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.

Преди гибелта си преподобни Иван отишъл на цялостно усамотение, там съставил своето "завещание" (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на към 70 годишна възраст и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.

Преподобният Иван Рилски е извънреден небесен настойник на българския народ и се употребява с националната благовейна респект. /БГНЕС