На 19 март, рано сутринта, десетки въоръжени полицаи се появиха

„ На 19 март, рано сутринта, десетки въоръжени служители на реда се появиха на вратата ми със заповед за задържане.
Сцената приличаше на арест на терорист, а не на демократично определения кмет на Истанбул – най-големия град в Турция.“

Това заявих в изявление за New York Times – като главен политически конкурент на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Този демонстративен арест, осъществен броени дни преди вътрешнопартийните избори на моята партия – Народнорепубликанската партия (НРП), не беше изненада. Той пристигна след месеци на възходящ правосъден напън, чиято кулминационна точка бе неочакваното и неуместно лишаване на университетската ми тапия – 31 години след дипломирането ми.

Вижте какво още сподели той:

Целта беше ясна – да ме дисквалифицират от присъединяване в идващите президентски избори, защото конституцията изисква висше обучение.
Президентът Ердоган, осъзнавайки, че не може да ме победи на балотаж, прибягна до други средства.

Арестуван бях по обвинявания в корупция, подкупи, управление на незаконна група и подкрепяне на ПКК – без каквито и да било безапелационни доказателства.
Бях краткотрайно отхвърлен от служба, под предлог за финансови нарушавания.

Това не е просто персонална офанзива. Това е част от по-широк развой на разграждане на демокрацията в Турция.
През последното десетилетие режимът на Ердоган унищожи механизмите на либерален надзор:
медиите бяха заглушени,избраните кметове – сменени с бюрократи,парламентът – обезвластен,съдебната система – овладяна,изборите – манипулирани.
Протестиращи и публицисти биват задържани. Свободите се лишават за момент. Страхът се трансформира в държавна политика.

Турция се трансформира в република на страха.

Моето задържане беляза нова фаза в този развой – плъзгане към открит авторитаризъм и произвол.

Операцията против мен се основаваше на обвинителен акт, формиран най-вече от показания на „ секрети очевидци “. В рамките ѝ бяха арестувани близо 100 души – в това число висши чиновници, предприемачи и мои съратници. Проправителствени медии водеха акции на клюка и дезинформация.

Но хората не останаха безучастни.
От Истанбул до Ризе, макар възбраните и блокадите, стотици хиляди излязоха по улиците.
Гражданите, макар страха, застанаха зад мен и зад демокрацията.
Пред общинската ни постройка в Истанбул, хората бдяха – макар арестите и репресиите.

На 23 март, все пак, НРП сполучливо организира своите вътрешни избори.
15 милиона души, в това число 1.7 милиона членове на партията, гласоподаваха за мен като претендент за президент.

От 2019 година насам съм изправен пред съвсем 100 следствия. Всички те – опити да ме изтощят, дискредитират, отстранят от служба, да ме отстраняват като опасност.

Но хората помнят. И хората избират.
Три пъти се изправих против претенденти на Ердоган – и три пъти победих.
Сега, когато не може да ме победи с бюлетина, се пробва с белезници.

Защо митингите бяха толкоз всеобщи?
Защото Турция стигна до точката на изкривяване.
Защото хората към този момент не търпят несправедливостта, икономическата неустановеност и политическото принуждение.
Защото имат вяра в един друг път – път на приобщаване, правдивост и вяра.

Светът също видя това. Гражданското общество реагира. Социалдемократически водачи – от Амстердам до Загреб – показаха взаимност.

Но държавните управления по света мълчаха.
Вашингтон „ изрази угриженост “. Европа – съвсем нищо.
Геополитическите ползи не би трябвало да бъдат опрощение за безмълвие пред потъпкването на човешките права.

Ако през днешния ден загърбим полезностите, на следващия ден ще загубим и реда, учреден на тях.

Оцеляването на демокрацията в Турция е значимо освен за турците, само че и за света.
Срещу авторитаризма не се бориш с безмълвие. Бориш се с глас. С деяние. Със храброст.

Вярвам в хората на Турция. Вярвам, че демокрацията може да бъде избавена. Но единствено в случай че застанем – ясно, уверено и дружно – против страха.