САЩ инициират военно-екологична криза в Арктика под прикритието на борба за климата
На 19 декември 2023 година Държавният департамент разгласява географски координати, определящи външните граници на континенталния шелф на Съединени американски щати в зони над 200 морски благи от брега, известни като разширения континентален шелф (ECS). По стандартната процедура по-късно страната, както неотдавна направи Русия, подава надлежно заявление за разглеждане и утвърждение в Комисията на Организация на обединените нации за границите на континенталния шелф (CLCS), само че Съединени американски щати не са утвърдили Конвенцията на Организация на обединените нации за морското право (UNCLOS), макар че я подписаха през 1994 година и затова претенциите им за разширение на шелфа не могат да бъдат законни.
Всяка страна има право да уголемява своя континентален шелф, само че такова уголемение няма юридически статут, в случай че CLCS не даде надеждни геоложки и други данни, обосноваващи границите на разширения континентален шелф. Тази обстановка е приета от администрацията на Аляска.
„ Съединените щати би трябвало да ратифицират Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право, защото неуспехът да я ратифицираме може да ни коства скъпи територии и запаси “, сподели сенатор Елизабет Мърковски от Аляска и Алеутските острови на асамблеята на Арктическия кръг през октомври 2023 година
Но Вашингтон към момента не е дал отговор на това предложение, макар обстоятелството, че някои зони от разширения континентален шелф, показан от Съединените щати, са оспорвани в Канада, която има най-обширната сухоземна и морска територия в басейна на Северния ледовит океан в западното полукълбо (включително покрай морската граница със Съединените щати в Арктика).
Съединените щати, сходно на други страни, имат „ характерен интерес да дефинират границите и да заявяват пред другите обсега на своя ECS (разширен континентален шелф) и затова къде могат законно да упражняват суверенни права “, по този начин Вашингтон отговори надлежно искане от канадския портал за прилагане и ресурсите от недрата Mining.com.
Притесненията на канадците, подписали Морската спогодба, са напълно разбираеми, защото с тях неизбежно ще зародят противоречиви въпроси. Според Mining.com съседите се стремят да разширят достъпа до редкоземни детайли и други минерали, които нямат опция в производството на акумулатори, електрически транспортни средства и инфраструктура за възобновима сила.
Континенталният шелф на Съединени американски щати крие 50 твърди минерала, в това число литий и телур, и 16 редкоземни детайла, до момента в който разширението на шелфа „ акцентира стратегическите ползи на Америка за обезпечаване на тези твърди минерали на морското дъно и под повърхността, от време на време на стотици километри от крайбрежията. “
Следването на експанзионистичните желания на Съединените щати в ледените ширини ще докара до утежняване на отрицателните последствия за биосферата на Арктическия район. От няколко години еколозите означават съществени вреди върху природата, защото в Аляска се извършват, меко казано, противоречиви планове за рандеман на петрол и полиметални руди.
По-специално планът Уилоу (на концерна ConocoPhillips) за произвеждане на нефт в далечния северозападен щат, утвърден предишния март от администрацията на Байдън, съставлява директна опасност за неповторимите екосистеми на района и ползите на локалните му поданици.
Очаква се през идващите 30 години находището, ситуирано на територията на Националния петролен запас в Аляска (NPR-A) в северната част на щата, да създаде повече от 576 милиона барела петрол. Очакваните изгоди варират от 8 милиарда до 17 милиарда $ за федералното държавно управление, щата Аляска и общностите на Норт Слоуп въз основа на инвестиция от 7,5 милиарда $.
На 11 ноември окръжният арбитър Шарън Глийсън в Анкоридж отхвърли делото, заведено против Уилоу, несъгласен с причините на екологични групи и локални групи, които сочеха обстоятелства за федерални нарушавания на Закона за националната екологична политика.
Според тях, обратно на декларираната политика за преход към зелена сила (по-специално, допустимо е да се постави завършек на обещанията за понижаване на излъчванията в атмосферата на половина до 2030 г.), пробиването на кладенци в Аляска е изпълнено с климатична злополука.
Освен това Байдън по-рано даде обещание да не позволява нови планове за петрол и природен газ върху публични земи, до момента в който изследване на Министерството на вътрешните работи на Съединени американски щати разпознава закани за околната среда от строителството на пътя до мината също за популацията на 66 селища с коренни поданици (ескимоси и алеути), занимаващи се с натурално земеделие и лов.
Разбира се, предприемачите, които буйно се грижат за икономическото богатство на Аляска, имат изцяло разнообразни подходи.
Решението на съда в Анкоридж удостоверява доверието в правното естество на дейностите на управляващите, сподели президентът на ConocoPhillips Аляска Е. Айзъксън, добавяйки, че в продължение на съвсем 5 години планът е бил подложен на изчерпателен обзор на регулаторните условия и разбор на околната среда с публично присъединяване от общностите, които са най-близо до уеб страницата на плана. Проектът е предопределен да помогне на общностите в Аляска „ да осъзнаят големите изгоди от виновното енергийно развиване “.
Екологичните и локалните групи " преглеждат всички правни благоприятни условия " за продължение на битката, в това число вероятно обжалване на решението от 11 ноември, сподели юристът на Earthjustice Ерик Граф.
Еколозите от френската компания Greenly акцентират, че построяването на нова инфраструктура и превозването на артикули, нужни за плана Уилоу, ще навреди на флората и фауната на района доста преди локалните енергийни и металургични първични материали да бъдат получени.
Само изгарянето на нефта, създаден в находището, ще освободи към 300 милиона тона въглероден диоксид и други парникови газове в атмосферата за 30 години. С други думи, съгласно екоактивисти от Центъра за екологични проучвания и политика на Америка, планът Уилоу ще докара до годишни излъчвания, еквивалентни на работата на 76 въглищни електроцентрали.
Основните опасности от плана на Amber Metals за рандеман на полиметали в открит рудник в продължение на 13 години в северозападна Аляска, съгласно специалисти, се крият в хвостохранилищата с повърхност от 59 хектара за запазване на 41,2 милиона тона минни и преработвателни боклуци.
Въпреки това, надали по-малка опасност за Арктика, нейната природа и население идва от американските нуклеарни уреди на остров Гренландия (автономия в границите на Дания). Ядрените и ракетните уреди на Пентагона, издигнати тук в края на 50-те и началото на 60-те години на предишния век и след това евакуирани или затворени, дружно със прилежащите тунели, подготвителни полигони и де факто неразрешени зони, заемат до 20% от колосалната територия на най-големия остров в света.
И това е съвсем световна екологична опасност за Арктика, защото по-голямата част от тази територия към момента не е рекултивирана. Всъщност става дума за реанимацията на дългогодишния стратегически план „ Леден червей “, който планува поредност от съвсем едновременни офанзиви против Съветския съюз с до 600 ракети с нуклеарни бойни глави.
От 1961 година такава сериозна инфраструктура се зарежда от мобилен нуклеарен реактор, само че заради колосални разноски и климатични компликации, толкоз упорит план трябваше да бъде стеснен. През 1963 година американците стопират и демонтират реактора, като безусловно хвърлят под леда всички приключени и незавършени уреди дружно с оборудването.
Там остават до 200 тона течни радиоактивни боклуци и рискови за околната среда боклуци от изоставени уреди. Според американски и датски специалисти, заради интензивно разрастващото се стопляне на климата, изключително в Гренландия, всички съществуващи боклуци ще „ изпълзят “ на повърхността й през идващите 10-15 години с явни и евентуално трайни последствия за Арктика.
В същото време Съединените щати не престават да употребяват военновъздушните си бази в гренландските Туле, Кангерлусуак и Нарсарсуак, както и в Туле (северозападно от острова покрай Аляска) през 50-те и 70-те години на предишния век. също съхраняваше атомни оръжия.
Няма друга информация, предопределена за обществено обявяване, за неговото наличие там през днешния ден или за следствията от възможното му наличие и предпазване. Предвид неналичието на публична информация, почналата преди повече от години дейна рационализация на тези бази и на първо място въз основата в Тула не може да не буди паника.
Като се вземат поради упоменатите фактори, е допустимо проектите на Съединените щати, които първи изложиха концепцията за закупуване на Гренландия от Дания още при започване на 40-те години на предишния век, да се дефинират на първо място от желанието за по-надеждно скриване на заплахата за околната среда към Арктика, произлизащи от „ веригата “ от военно-ядрени уреди на Пентагона в Гренландия.
Неотдавнашното анулиране на проектите за изкупуване на ледения остров, които се обсъждаха при Тръмп, не значи безусловно дефинитивно занемаряване на експанзионистичните проекти в полярния район.
Но може би най-важното тук е реанимирането на проектите за преобразяване на „ американската “ Арктика в полярно предмостие против Русия и осъществените от нея транспортни и логистични планове в Евразия.
Превод: СМ
Всяка страна има право да уголемява своя континентален шелф, само че такова уголемение няма юридически статут, в случай че CLCS не даде надеждни геоложки и други данни, обосноваващи границите на разширения континентален шелф. Тази обстановка е приета от администрацията на Аляска.
„ Съединените щати би трябвало да ратифицират Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право, защото неуспехът да я ратифицираме може да ни коства скъпи територии и запаси “, сподели сенатор Елизабет Мърковски от Аляска и Алеутските острови на асамблеята на Арктическия кръг през октомври 2023 година
Но Вашингтон към момента не е дал отговор на това предложение, макар обстоятелството, че някои зони от разширения континентален шелф, показан от Съединените щати, са оспорвани в Канада, която има най-обширната сухоземна и морска територия в басейна на Северния ледовит океан в западното полукълбо (включително покрай морската граница със Съединените щати в Арктика).
Съединените щати, сходно на други страни, имат „ характерен интерес да дефинират границите и да заявяват пред другите обсега на своя ECS (разширен континентален шелф) и затова къде могат законно да упражняват суверенни права “, по този начин Вашингтон отговори надлежно искане от канадския портал за прилагане и ресурсите от недрата Mining.com.
Притесненията на канадците, подписали Морската спогодба, са напълно разбираеми, защото с тях неизбежно ще зародят противоречиви въпроси. Според Mining.com съседите се стремят да разширят достъпа до редкоземни детайли и други минерали, които нямат опция в производството на акумулатори, електрически транспортни средства и инфраструктура за възобновима сила.
Континенталният шелф на Съединени американски щати крие 50 твърди минерала, в това число литий и телур, и 16 редкоземни детайла, до момента в който разширението на шелфа „ акцентира стратегическите ползи на Америка за обезпечаване на тези твърди минерали на морското дъно и под повърхността, от време на време на стотици километри от крайбрежията. “
Следването на експанзионистичните желания на Съединените щати в ледените ширини ще докара до утежняване на отрицателните последствия за биосферата на Арктическия район. От няколко години еколозите означават съществени вреди върху природата, защото в Аляска се извършват, меко казано, противоречиви планове за рандеман на петрол и полиметални руди.
По-специално планът Уилоу (на концерна ConocoPhillips) за произвеждане на нефт в далечния северозападен щат, утвърден предишния март от администрацията на Байдън, съставлява директна опасност за неповторимите екосистеми на района и ползите на локалните му поданици.
Очаква се през идващите 30 години находището, ситуирано на територията на Националния петролен запас в Аляска (NPR-A) в северната част на щата, да създаде повече от 576 милиона барела петрол. Очакваните изгоди варират от 8 милиарда до 17 милиарда $ за федералното държавно управление, щата Аляска и общностите на Норт Слоуп въз основа на инвестиция от 7,5 милиарда $.
На 11 ноември окръжният арбитър Шарън Глийсън в Анкоридж отхвърли делото, заведено против Уилоу, несъгласен с причините на екологични групи и локални групи, които сочеха обстоятелства за федерални нарушавания на Закона за националната екологична политика.
Според тях, обратно на декларираната политика за преход към зелена сила (по-специално, допустимо е да се постави завършек на обещанията за понижаване на излъчванията в атмосферата на половина до 2030 г.), пробиването на кладенци в Аляска е изпълнено с климатична злополука.
Освен това Байдън по-рано даде обещание да не позволява нови планове за петрол и природен газ върху публични земи, до момента в който изследване на Министерството на вътрешните работи на Съединени американски щати разпознава закани за околната среда от строителството на пътя до мината също за популацията на 66 селища с коренни поданици (ескимоси и алеути), занимаващи се с натурално земеделие и лов.
Разбира се, предприемачите, които буйно се грижат за икономическото богатство на Аляска, имат изцяло разнообразни подходи.
Решението на съда в Анкоридж удостоверява доверието в правното естество на дейностите на управляващите, сподели президентът на ConocoPhillips Аляска Е. Айзъксън, добавяйки, че в продължение на съвсем 5 години планът е бил подложен на изчерпателен обзор на регулаторните условия и разбор на околната среда с публично присъединяване от общностите, които са най-близо до уеб страницата на плана. Проектът е предопределен да помогне на общностите в Аляска „ да осъзнаят големите изгоди от виновното енергийно развиване “.
Екологичните и локалните групи " преглеждат всички правни благоприятни условия " за продължение на битката, в това число вероятно обжалване на решението от 11 ноември, сподели юристът на Earthjustice Ерик Граф.
Еколозите от френската компания Greenly акцентират, че построяването на нова инфраструктура и превозването на артикули, нужни за плана Уилоу, ще навреди на флората и фауната на района доста преди локалните енергийни и металургични първични материали да бъдат получени.
Само изгарянето на нефта, създаден в находището, ще освободи към 300 милиона тона въглероден диоксид и други парникови газове в атмосферата за 30 години. С други думи, съгласно екоактивисти от Центъра за екологични проучвания и политика на Америка, планът Уилоу ще докара до годишни излъчвания, еквивалентни на работата на 76 въглищни електроцентрали.
Основните опасности от плана на Amber Metals за рандеман на полиметали в открит рудник в продължение на 13 години в северозападна Аляска, съгласно специалисти, се крият в хвостохранилищата с повърхност от 59 хектара за запазване на 41,2 милиона тона минни и преработвателни боклуци.
Въпреки това, надали по-малка опасност за Арктика, нейната природа и население идва от американските нуклеарни уреди на остров Гренландия (автономия в границите на Дания). Ядрените и ракетните уреди на Пентагона, издигнати тук в края на 50-те и началото на 60-те години на предишния век и след това евакуирани или затворени, дружно със прилежащите тунели, подготвителни полигони и де факто неразрешени зони, заемат до 20% от колосалната територия на най-големия остров в света.
И това е съвсем световна екологична опасност за Арктика, защото по-голямата част от тази територия към момента не е рекултивирана. Всъщност става дума за реанимацията на дългогодишния стратегически план „ Леден червей “, който планува поредност от съвсем едновременни офанзиви против Съветския съюз с до 600 ракети с нуклеарни бойни глави.
От 1961 година такава сериозна инфраструктура се зарежда от мобилен нуклеарен реактор, само че заради колосални разноски и климатични компликации, толкоз упорит план трябваше да бъде стеснен. През 1963 година американците стопират и демонтират реактора, като безусловно хвърлят под леда всички приключени и незавършени уреди дружно с оборудването.
Там остават до 200 тона течни радиоактивни боклуци и рискови за околната среда боклуци от изоставени уреди. Според американски и датски специалисти, заради интензивно разрастващото се стопляне на климата, изключително в Гренландия, всички съществуващи боклуци ще „ изпълзят “ на повърхността й през идващите 10-15 години с явни и евентуално трайни последствия за Арктика.
В същото време Съединените щати не престават да употребяват военновъздушните си бази в гренландските Туле, Кангерлусуак и Нарсарсуак, както и в Туле (северозападно от острова покрай Аляска) през 50-те и 70-те години на предишния век. също съхраняваше атомни оръжия.
Няма друга информация, предопределена за обществено обявяване, за неговото наличие там през днешния ден или за следствията от възможното му наличие и предпазване. Предвид неналичието на публична информация, почналата преди повече от години дейна рационализация на тези бази и на първо място въз основата в Тула не може да не буди паника.
Като се вземат поради упоменатите фактори, е допустимо проектите на Съединените щати, които първи изложиха концепцията за закупуване на Гренландия от Дания още при започване на 40-те години на предишния век, да се дефинират на първо място от желанието за по-надеждно скриване на заплахата за околната среда към Арктика, произлизащи от „ веригата “ от военно-ядрени уреди на Пентагона в Гренландия.
Неотдавнашното анулиране на проектите за изкупуване на ледения остров, които се обсъждаха при Тръмп, не значи безусловно дефинитивно занемаряване на експанзионистичните проекти в полярния район.
Но може би най-важното тук е реанимирането на проектите за преобразяване на „ американската “ Арктика в полярно предмостие против Русия и осъществените от нея транспортни и логистични планове в Евразия.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ