Руската идея на Кант
В последните дни медийното и мрежовото пространство е изпълнено с философия. Водят се бурни диспути за Иван Илин, Емануил Кант, Николай Бердяев - за благополучие юбилеите настъпиха и президентът недвусмислено се изрече за това, което отличава тъкмо тези философи.
Тристагодишният Кант стана обект на остра изразителност в интернационалната политика. Германия с устата на своя канцлер упрекна Русия в недопустимостта на присвояването на Кант.Стори ѝ се, че ѝ го крадат. Русия отговори, като обясни позицията си, много основателна позиция. Няма подозрение, че Кант е немски мъдрец, един от стълбовете на класическата немска философия. Макар и евентуално от балтийски генезис, неговият роден език е немският, а творбите му са написани на немски.
В същото време той е гражданин на Руската империя, член на Петербургската академия на науките, води курсове на съветски офицери, събеседва с Николай Карамзин и други видни съветски съвременници. Нека го преведем на езика на актуалните действителности: жител на Руската федерация, учен на РАН, професор в Калининградския университет има ли нещо общо с Руската федерация, без значение кой е по народност? Въпросът е риторичен.
Публикувани са неговите скромни послания до съветската императрица с най-скромната молба да бъде назначен за професор в катедрата по философия. „ Готов съм да умра в най-дълбоката си лоялност към Ваше императорско величество, правилен плебей “, по този начин приключва писмото учтивият претендент за поста. Философът е живял през целия си живот в един град, заровен е в него и този град се намира на територията на Русия. Никъде по света годишнината на Кант не се отбелязва с подобен обсег и многообразие, както тук. През цялата година се организират конгреси, фестивали и конференции. В Германия няма такова нещо.
Кант има и по-дълбока, по-съществена връзка с Русия. От цялата европейска философия той е изключително усетен и обичан от съветската просвета. И не на вятъра Пушкин го загатва в „ Евгений Онегин “ - помните ли за Ленски: „ Почитател и стихотворец на Кант “? Или диалога за Кант за доказателствата за съществуването на Бог в „ Майстора и Маргарита “? „ Вземете този Кант и за такова доказателство ще бъде изпратен в Соловки за три години! “ - възкликва поетът Иван Бездомни. „ В края на краищата му споделих тогава на закуска: „ Вие, професоре, както желаете, измислихте нещо неловко! Може да е мъдро, само че е мъчително неясно. Ще ти се подиграват “, споделя Воланд.
Въпреки това, може би най-трайният откъс на Кант е неговата максима за звездното небе над нас и моралния закон в нас. Излишно е да споделям, че главните съветски предчувствия са съсредоточени в тази елементарна метафора: чувството за безпределно пространство, изразено на неговия лимит в съветския космизъм, и моралното възприятие, търсенето на висша правдивост и верния ред на живота, което е толкоз мъчително претърпяно от нашия народ. Центробежни и центростремителни сили, ориентирани на открито и във вътрешността. В прочут смисъл това е формулата на „ съветската концепция “.
Този сериозен проблем би трябвало да бъде прегледан настрана. Кант и съветската концепция – абсурд ли е? Да и не. Разбира се, Кант се интересува от напълно други неща. Като философска категория съветската концепция се появява доста по-късно, доста съветски мислители, най-вече с религиозна ориентировка, се занимават с нея. И евентуално Николай Бердяев я развива най-дълбоко, на първо място в книгите си „ Съдбата на Русия ” и „ Руската концепция ”. Бердяев е кантианец. Отношенията му с отшелника от Кьонигсберг са спорни. Отначало се възхищава на Кант – неговия фетиш към разсъдъка, логиката, самата наслада от мисленето. Според записките му той схваща, че ще бъде мъдрец, когато като 14-годишен младеж влиза в кабинета на татко си, взема хубав том от рафта, отваря го случайно и стартира да чете. Това е “Критиката на чистия разсъдък ”.
След това има интервал на неангажираност. На Бердяев му се коства, че Кант не приказва за най-важното, за което е нужна философията - за смисъла на живота. Той дава метафора: Кант и философи като него се тълпят в коридора и не желаят да влязат в стаята, където в действителност е поставена празничната софра. Тоест предходната философия е сякаш встъпление към същинската философия – неговата, на Бердяев. За Бердяев Кант е прекомерно рационалистичен и не позволява нищо божествено. В своята нравственос Кант подчертава върху възприятието за дълг – за Бердяев това е прекомерно външно, несвободно възприятие. Бердяев приказва не за етиката на дълга, а за етиката на духа – т.е. за вътрешния набожен императив. Същото важи и за разбирането за независимост. За Кант свободата е волята за морал; за Бердяев свободата е тотална духовна категория, по-висша и по-първична от Бога.
Нека обаче отбележим, че макар всички различия, самите обсъждани категории – свободата като най-висша полезност, индивидът като най-висша цел, моралът като основа на обществото – идват от Кант. Бердяев приказва на неговия език и употребява своя способ. В зрелост той се помирява с Кант и написа, че всички искания против него не са толкоз значими спрямо значимостта на въпросите, които слага. „ От мислителите на предишното най-вече съм длъжен на Кант “, „ Наистина оценявам и обичам Кант, считам го за най-великия мъдрец “, признава той в последната си книга „ Самопознание “.
И по този начин, какво дължи съветската концепция на Бердяев на Кант? Факт е, че с цел да го формулира, нашият мъдрец употребява кантианския принцип на антиномиите – неразрешимите несъгласия. Именно благодарение на антиномии Бердяев разказва съветския народен темперамент като умишлено лицемерен. Руският народ се характеризира в идентична степен с анархизъм и етатизъм, отвореност към външния свят и необщителност от него, смирение и бунтарство, враждебност и дружелюбие, съмнение и гостолюбие, Запад и Изток - поредицата е лесна за продължение. Човек може да не се съгласи с позицията на Бердяев за съветската двоякост, само че тя е сносно подкрепена с исторически образци. В последна сметка, просто погледнете нашия двуглав орел.
Радостно е да се означи, че връзката сред Кант и Бердяев е приета в нашата културна общественост. Например огромният годишен музикален фестивал „ Кантата “, който ще се организира в Калининград през първата седмица на юни, този път ще бъде отдаден на тази съответна философска тематика. Освен концерти и спектакли с класическа музика се чака и забавна лекционна стратегия, в която ще бъдат включени Кант, Бердяев, Пушкин и Булгаков.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед31341„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед23110Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед29487Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед17841Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед14580Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед131612Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед90955Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед84023Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерация
Източник: pogled.info
Тристагодишният Кант стана обект на остра изразителност в интернационалната политика. Германия с устата на своя канцлер упрекна Русия в недопустимостта на присвояването на Кант.Стори ѝ се, че ѝ го крадат. Русия отговори, като обясни позицията си, много основателна позиция. Няма подозрение, че Кант е немски мъдрец, един от стълбовете на класическата немска философия. Макар и евентуално от балтийски генезис, неговият роден език е немският, а творбите му са написани на немски.
В същото време той е гражданин на Руската империя, член на Петербургската академия на науките, води курсове на съветски офицери, събеседва с Николай Карамзин и други видни съветски съвременници. Нека го преведем на езика на актуалните действителности: жител на Руската федерация, учен на РАН, професор в Калининградския университет има ли нещо общо с Руската федерация, без значение кой е по народност? Въпросът е риторичен.
Публикувани са неговите скромни послания до съветската императрица с най-скромната молба да бъде назначен за професор в катедрата по философия. „ Готов съм да умра в най-дълбоката си лоялност към Ваше императорско величество, правилен плебей “, по този начин приключва писмото учтивият претендент за поста. Философът е живял през целия си живот в един град, заровен е в него и този град се намира на територията на Русия. Никъде по света годишнината на Кант не се отбелязва с подобен обсег и многообразие, както тук. През цялата година се организират конгреси, фестивали и конференции. В Германия няма такова нещо.
Кант има и по-дълбока, по-съществена връзка с Русия. От цялата европейска философия той е изключително усетен и обичан от съветската просвета. И не на вятъра Пушкин го загатва в „ Евгений Онегин “ - помните ли за Ленски: „ Почитател и стихотворец на Кант “? Или диалога за Кант за доказателствата за съществуването на Бог в „ Майстора и Маргарита “? „ Вземете този Кант и за такова доказателство ще бъде изпратен в Соловки за три години! “ - възкликва поетът Иван Бездомни. „ В края на краищата му споделих тогава на закуска: „ Вие, професоре, както желаете, измислихте нещо неловко! Може да е мъдро, само че е мъчително неясно. Ще ти се подиграват “, споделя Воланд.
Въпреки това, може би най-трайният откъс на Кант е неговата максима за звездното небе над нас и моралния закон в нас. Излишно е да споделям, че главните съветски предчувствия са съсредоточени в тази елементарна метафора: чувството за безпределно пространство, изразено на неговия лимит в съветския космизъм, и моралното възприятие, търсенето на висша правдивост и верния ред на живота, което е толкоз мъчително претърпяно от нашия народ. Центробежни и центростремителни сили, ориентирани на открито и във вътрешността. В прочут смисъл това е формулата на „ съветската концепция “.
Този сериозен проблем би трябвало да бъде прегледан настрана. Кант и съветската концепция – абсурд ли е? Да и не. Разбира се, Кант се интересува от напълно други неща. Като философска категория съветската концепция се появява доста по-късно, доста съветски мислители, най-вече с религиозна ориентировка, се занимават с нея. И евентуално Николай Бердяев я развива най-дълбоко, на първо място в книгите си „ Съдбата на Русия ” и „ Руската концепция ”. Бердяев е кантианец. Отношенията му с отшелника от Кьонигсберг са спорни. Отначало се възхищава на Кант – неговия фетиш към разсъдъка, логиката, самата наслада от мисленето. Според записките му той схваща, че ще бъде мъдрец, когато като 14-годишен младеж влиза в кабинета на татко си, взема хубав том от рафта, отваря го случайно и стартира да чете. Това е “Критиката на чистия разсъдък ”.
След това има интервал на неангажираност. На Бердяев му се коства, че Кант не приказва за най-важното, за което е нужна философията - за смисъла на живота. Той дава метафора: Кант и философи като него се тълпят в коридора и не желаят да влязат в стаята, където в действителност е поставена празничната софра. Тоест предходната философия е сякаш встъпление към същинската философия – неговата, на Бердяев. За Бердяев Кант е прекомерно рационалистичен и не позволява нищо божествено. В своята нравственос Кант подчертава върху възприятието за дълг – за Бердяев това е прекомерно външно, несвободно възприятие. Бердяев приказва не за етиката на дълга, а за етиката на духа – т.е. за вътрешния набожен императив. Същото важи и за разбирането за независимост. За Кант свободата е волята за морал; за Бердяев свободата е тотална духовна категория, по-висша и по-първична от Бога.
Нека обаче отбележим, че макар всички различия, самите обсъждани категории – свободата като най-висша полезност, индивидът като най-висша цел, моралът като основа на обществото – идват от Кант. Бердяев приказва на неговия език и употребява своя способ. В зрелост той се помирява с Кант и написа, че всички искания против него не са толкоз значими спрямо значимостта на въпросите, които слага. „ От мислителите на предишното най-вече съм длъжен на Кант “, „ Наистина оценявам и обичам Кант, считам го за най-великия мъдрец “, признава той в последната си книга „ Самопознание “.
И по този начин, какво дължи съветската концепция на Бердяев на Кант? Факт е, че с цел да го формулира, нашият мъдрец употребява кантианския принцип на антиномиите – неразрешимите несъгласия. Именно благодарение на антиномии Бердяев разказва съветския народен темперамент като умишлено лицемерен. Руският народ се характеризира в идентична степен с анархизъм и етатизъм, отвореност към външния свят и необщителност от него, смирение и бунтарство, враждебност и дружелюбие, съмнение и гостолюбие, Запад и Изток - поредицата е лесна за продължение. Човек може да не се съгласи с позицията на Бердяев за съветската двоякост, само че тя е сносно подкрепена с исторически образци. В последна сметка, просто погледнете нашия двуглав орел.
Радостно е да се означи, че връзката сред Кант и Бердяев е приета в нашата културна общественост. Например огромният годишен музикален фестивал „ Кантата “, който ще се организира в Калининград през първата седмица на юни, този път ще бъде отдаден на тази съответна философска тематика. Освен концерти и спектакли с класическа музика се чака и забавна лекционна стратегия, в която ще бъдат включени Кант, Бердяев, Пушкин и Булгаков.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед31341„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед23110Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед29487Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед17841Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед14580Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед131612Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед90955Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед84023Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерация
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ