На 18 юли Българската Православна Църква отбелязва деня на страдание

На 18 юли Българската Православна Църква отбелязва деня на страдалчество на свети страдалец Емилиан. На днешния ден имен ден честват всички, които носят името Емилиан, Емилиян, Емилия Емо, Ема и производните им.

Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил плебей у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В това време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е прекомерно допустимо св. Емилиан да е бил славянин.

Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един нечовечен шеф, с цел да подложи на страдания всички християни там, в случай че откажат да почитат боговете. Управителят дошъл в града и при първата си среща с жителите запитал: “Кои са тук християни?” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на шефа. Затова дали отговор, че всред тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във екстаз от мисълта, че единствено името му е разсеяло християнската религия в Доростол, надменнният шеф дал луксозно пиршество на жителите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един богохулник и да вижда, че неналичието на неотстъпчивост у християните се обръща в срам за християнството. И ето, когато шефът пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.

Поклониците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По съмнение те заловили един почтен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при бранителите на боговете и им декларирал: “Аз строших вашите мощни богове!” Той бил заловен и заведен при шефа.

- Кой те научи по този начин да безчестиш боговете? – запитал го ядосаният шеф.

- Бог и душата ми! – умерено дал отговор изповедникът. Сетне прибавил: - Сега и умният шеф и всеки различен да видят какъв брой са безсилни, какъв брой са глухи и неми вашите идоли, считани за богове! Камък и дърво, модифицирани в идоли – ни един не се отбрани.

Разярен от смелия глас на правдата, шефът заповядал да прострат изповедника на земята и да го бият с волски жилка. Слугите немилостиво го били. Кръв шуртяла от раните.

- Как посмя да безчестиш идолите? Аз ще те науча да ги почиташ! – крещял свирепият шеф.

- Това, което направих, не е непочтеност, а популярност и хвала за същинския Бог, - дал отговор страдалецът.

Управителят заповядал да го извърнат на другата страна и да го бият по гърдите и корема. Дълго още веднъж били страдалеца.

- Роб ли си ти или свободен? – запитал го шефът.

- Роб съм на градоначалника, - дал отговор страдалецът.

Тогава шефът издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в интерес на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си прислужник, непослушен на боговете, а от жителите изискал да внесат фунт злато, загдето споделили, че сред тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорял в огън.

Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена огромна клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез дамата на шефа, която била загадка християнка, християните получили позволение да погребат тялото на мъченика, потърпевш на 18 юли 362 година

Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с неотстъпчивост и другите християни, които до тогава се криели от боязън. Свирепият шеф погубил мнозина от тях.

Името Емил (Емилий) идва от римското родово име Емилий, което произлиза от латинската дума „ aemulus “, означаваща „ противник “, „ хладнокръвен “, „ ревнив, буен “. Също по този начин от време на време името се превежда като „ старателен “. На персийски името Емил значи „ зложелател “.