На 18 юли 2024 година България ще отбележи 187 години

18 юли – 187 години от рождението на Васил Левски

На 18 юли 2024 година България ще означи 187 години от рождението на Васил Левски, индивидът, трансформирал се в народен блян за истина, независимост и самостоятелност. Себеотрицание, почтеност, борбеност и религия в правото на национална независимост и заслужен живот. Всичко това въплъщава един от най-обичаните български национални герои –

Той е идеолог и уредник на българската национална гражданска война, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, поради организирането и създаването на революционна мрежа за освобождение на България от османско господство. Пътува по страната и основава частни революционни комитети, които да приготвят обща гражданска война.

Кой е Васил Левски?

Васил Левски е роден в подбалканското градче Карлово. В доста оскъдно семейство, в което прекомерно млад на Васил му се постанова да стане глава на дома след гибелта на татко му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но прекомерно бързо манастирът става стеснен за него. Както написа поетът за него: „ Това расо черно, що нося от горната страна, не ме сдобрява с тия висини и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят!

И не с това расо и не с таз брада мога да лишава нечия неволя. Рече и отсече! “. И Васил Левски напуща манастира. Стига в Белград, където приготвя млади мъже в първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно подготвителната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и стартират да го назовават Левски.

И Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална гражданска война. Велико негово дело е основаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина описват по какъв начин той минава през всяко българско населено място, увлича най-хубавите българи след себе си и съвсем във всяко кътче основава революционен комитет. Защото е уверен, че „ Нашето дело зависи от нашите лични старания “. Турците го търсят непрестанно.

Той непрестанно съумява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в разнообразни облици. Ботев написа за невероятната му устойчивост и радостен темперамент – „ Навън зима, камък се пука от мраз, а той, Левски, пее “. Апостолът на Българската независимост е предаден през зимата на 1872 година Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са сюрпризирани и възхитени от него. Обесен „ там близо край град София “ на 19 февруари 1873 година Васил Левски е безконечният аршин на генерации българи от Освобождението до през днешния ден, само че някак си постоянно неговите завещания остават все по този начин несбъднатата българска фантазия.

Парадокс и до през днешния ден остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са разнообразни пояснения за това. Дали е възприятието за виновност, че никой преди време не е направил опит да го избави в пътя му към София, дали тъй като почитаме повече Възкресението, в сравнение с Рождество, тъй като след гибелта си Левски възкръсна в националната памет. Един светец, напуснал църквата, бунтовник, проповядващ европейската концепция за съгласие с всички нации, герой за национална независимост, който не се пробва да ограничи свободата на другите, монах и герой против корупцията, както в този момент е съвременно да го назовем, без самият да е подкупен.

През годините Васил Левски е бил блян на най-различни хора, от време на време с противоположни политически възгледи. Братът на алпиниста Христо Проданов от Карлово на времето разказваше, че пред паметника на Левски там са идвали и бранници, и партизани – комунисти и всеки се е кълнял в паметта на Апостола. Самият Христо Проданов на времето потегли и почина под Еверест също с портрет на Васил Левски в себе си.

Достатъчно е да си спомним 1987 година, когато се навършиха 150 години от рождението на Апостола, само че най-големите пристрастености се разгоряха към 19 февруари, а не към датата на рождението на Левски – 18 юли. Тогава в най-мрачните години на тоталитарното време Левски още веднъж беше икона и неговата персона провокира гневни разногласия. Д-р Желю Желев, тогавашният отстъпник и по-късно първи демократично определен президент на България, беше написал публикация за Левски, която провокира яростта на управляващите и беше неразрешена, тъй като той правеше нелицеприятни паралели с демократичните възгледи на Левски и тогавашната процедура.

Покойният проф. Николай Генчев, прочут историк и откривател на делото на Левски, тогава излагаше една съвременна позиция, в контраст на писателя Николай Хайтов, който се беше вторачил в търсене костите на Левски.

Впрочем не е ясно за какво са ни – може би с цел да намерим още едни мощи, пред които да се прекланяме. А истината е друга – макар, че и в този момент зад някои политици и държавници стои портретът на Васил Левски, той е единствено украса за техните много противоречиви от демократична позиция решения и дейности. И напълно не сме още „ чиста и свята република “, както искаше Левски, макар някои техни заявки. И още веднъж имаме дефицит от независимост.

„ Нашата работа зависи от нашите лични старания “, „ Народната работа стои над всичко “, „ Играем с живота на 7 милиона българи – би трябвало зряло да се постъпва “, „ Времето е в нас и ние сме във времето “, „ Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си “. Това са единствено част от написаните мисли, превъплътени в дейности, на Апостола на Българската независимост Васил Левски.

Имена, псевдоними и прозвища

В историческите извори Васил Левски се среща под разнообразни имена и прозвища, революционни псевдоними, с които подписва писмата си, подправени имена за тескерета и документи, които е употребил.

След гибелта му, през 80-те и изключително 90-те години на 19 век, в необятна приложимост влиза Апостола на свободата или единствено Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.

Имена и прозвища: Васил Иванов, Васил Дякон-Левски, Васил Иванов Кунчев, Васил И. Лъвский, Васил Лъвский (В. Лъвский), Васил Левски (В. Левски), Васил Гинин, Дяконът, Дякончето, Дякон Игнатий (Игнатие), Дякон Игнатий-Левский, Дякон Васил Левски, Дякона Левски, Левский; Апостола на свободата, Апостола, Джингиби.

Памет

В модерна България личността на Васил Левски се възприема от сънародниците му като най-ярката и най-откроена измежду българските революционери. За българите е народен воин и народен идеолог за „ чиста и свята република “.

Известни са 150 паметника на Апостола, от които 131 са в България и 19 в чужбина. Функционират три музея, отдадени особено на Васил Левски. Това са Музей „ Васил Левски “ (Ловеч), Къкринско ханче и Национален музей „ Васил Левски “ (Карлово). Като музейна колекция е завършена и килията, в която постоянно е отсядал в Троянския манастир.

Във Великотърновския исторически музей също има движимости, принадлежали на Левски, както и щемпел на БРЦК.

Почти всяко по-голямо населено място в страната има улица, площад или учебно заведение, носещи името на Апостола.

Днес портрет на Васил Левски е подложен в кабинетите на Президента на Република България, Министър-председателя на Република България, министрите, регионалните шефове, кметове на обитаеми места и на доста други политици. Образът на Васил Левски неведнъж е експониран на българските регулярни и юбилейни банкноти и монети.

Избран е през 2007 година за „ най-великия българин “ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, извършено от Националната телевизия. За него са дали своят вот съвсем 59 000 фенове. Със събраните средства от гласуването ще бъде повдигнат негов монумент.

Името на Васил Левски носят един град, шест села, една община, квартали в Балчик, Варна, София и други, забележителен брой булеварди (един от тях е главния столичен Булевард „ Васил Левски “), площади и улици, учебни заведения (едни от тях са българските учебни заведения „ Васил Левски “ във Валенсия, Палма де Майорка, Кишинев, Лас Вегас, Лондон, Париж и Сан Диего), читалища, предприятия, спортни клубове, Националната спортна академия и Националният стадион в София, Националният боен университет във Велико Търново, Връх Левски в Стара планина и Bръх Левски на остров Ливингстън.

През 2009 година открития от български астрономи метеорит е наименуван 204831 Левски.

Почит

При удостояване на паметта има разминаване сред датата на неговата крах – 18 февруари (нов стил), която се отбелязва в редица градове, в това число и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната – 19 февруари (нов стил).

При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 година В този случай нужната корекция за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански жанр е от 12 дни, затова е 18 февруари.

„ Почитта на Васил Левски към неговата кончина се дава не когато би трябвало. Тук става дума за една досадна неточност, която, преповтаряйки всяка година, демонстрираме доста неприятен образец на децата си, а да не приказвам, че е нихилизъм “. споделя през 2012 година историкът от Великотърновския университет Петко Петков. Статии в Уикипедия на български език употребяват вярната дата и пояснение от 2004 г.и 2005 година

В наши дни отдаването на респект и възпоменателните церемонии в чест на Васил Левски се правят годишно в два поредни дни – на 18 и 19 февруари.

Убежденията на Левски за чиста и свята република, тъждество пред закона и независимост на вероизповеданието резонират с демократичните полезности, които доста българи през днешния ден тачат. Неговото мото „ Дела трябват, а не думи “ продължава да въодушевява генерации българи да работят за напредъка и благосъстоянието на своята страна. Левски умишлено избира пътя на революцията макар забележителните опасности, свързани с активността му.