Отбелязваме 188 години от рождението на Васил Левски
На 18 юли 1837 година, преди тъкмо 188 години, в Карлово се ражда именитият Апостол на свободата - Васил Левски. В регистрите е записан под името Васил Иванов Кунчев, само че историята ще го запомни с две имена - Васил Левски и Апостола.
За късите години, които прекарва на земята, Левски оставя след себе си богато завещание и фантазията за чиста и свята република.
Детство и ранен живот
Детството на Васил Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев, умира рано и върху 14-годишния Васил паднала отговорността да оказва помощ в изхранването на фамилията. През 1845 година стартира образованието си в килийното учебно заведение в родния си град, а година по-късно към този момент учи в локалното взаимно учебно заведение. Вуйчо му Василий Караиванов се трансформира в главната мъжка фигура в живота на Левски.
В интервала 1852–1854 година той живее в локалния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се реалокира в Стара Загора, Левски го последва и приключва II клас на старозагорското класно учебно заведение. Поради отличния триумф на момчето вуйчото дава обещание, че един ден ще го изпрати на обучение в Русия, което така и не се случва.
Свещеническо учебно заведение и отшелнически сан
През 1856–1857 година Левски учи в свещеническото учебно заведение на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а през идната година приема отшелнически ранг дякон с име Игнатий. През 1858 година е ръкоположен за йеродякон и става църковен артист в църквата „ Света Богородица “ в Карлово.
Преход от свещеник към революционер
Младият Левски, със ярко бъдеще в духовното дело, се захваща с революционна активност заради апела на различен огромен български бунтовник – Георги Раковски.
Първи революционни опити
През 1861 година, като разследване на икономическа рецесия в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настава оживление. Стоил Попов от Калофер и Левски поставят едни от първите старания за повдигане народа на битка. По това време българското общество е извънредно импровизирано за протест, заради което и първият революционен опит на Дякона е несполучлив.
Първа българска легия в Сърбия
Вместо да се откаже от националното дело, на 3 март 1862 година Левски напуща родния си град и се насочва към Сърбия, с цел да се причисли към Първата българска легия, проведена от Раковски.
Според легендата по време на военни извършения той прави „ левски скок “ и по този начин получава своя прякор. Тук Левски реализира контакти с българската революционна интелигенция и добива първия си военен опит, сражавайки се безстрашно с турските елементи.
Четата на дядо Ильо и задържане в Пловдив
След разтурянето на легията той се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година за малко е в Румъния. Лятото се завръща в България. Затворен е за няколко месеца в Пловдив поради присъединяване в легията, само че след покровителство на видни българи е освободен.
През зимата на същата 1863 година за малко посещава класното учебно заведение на Йоаким Груев.
Учителска активност и революционна пропаганда
От 1864 година до началото на 1867 година в разнообразни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска активност. Той учи децата на четене и писане, споделя им истории за предишното на България, пее им хайдушки песни и постоянно изнася уроците си измежду природата.
Наред с даскалската си активност той развива революционна агитация и приготвя локални дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди.
Пътуване до Румъния
В началото на 1867 година, притеглен от следващото оживление на българската емиграция в Румъния, Левски се насочва за Букурещ и се свързва с Раковски. По негова рекомендация го избират за знаменосец на четата на Панайот Хитов.
След тримесечен поход по Стара планина четата минава в Сърбия, а Левски отпътува за Белград. Малко по-късно се записва във Втората българска легия, проведена от дейците на Добродетелната тайфа.
Левски чака идната сръбско-турска война, само че разтурянето на легията осуетява проектите за повдигане на въоръжено въстание в българските земи. Последвал и неуспехът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Нови хрумвания
Подобно на мнозина свои приятели, Левски изживява с болежка разпадането на Хаджидимитровата чета и несполуките от 1867 и 1868 година За разлика от множеството емигрантски дейци обаче още напролет на 1868 година той обмисля нови благоприятни условия за решение на българския политически въпрос.
Показателни в това отношение са неговите разсъждения, споделени в писма до Найден Геров и Панайот Хитов , в които търси поддръжка за реализирането на замислите си. Левски осъзнава, че неуспехите на емиграцията се дължат значително на политическата незаинтересованост вътре в страната.
През февруари–март 1868 година Дякона е заставен да отсрочи проектите си заради тежка интервенция, от която мъчно се възвръща.
Изходът Левски вижда в целенасочена и поредна революционна активност вътре в страната и в ангажирането под разнообразни форми на допустимо повече пластове от възраждащото се българско общество.
Първа обиколка из българските земи
През декември 1868 година, благодарение на „ Българското общество ” и Димитър Ценович, Левски отпътува за Цариград и оттова минава в Българско. Целта на тази обиколка е да набере информация за действителното положение на политическите настроения в страната. Завърнал се в Букурещ през март 1869 година, Левски пристъпва към подготовката на втората си обиколка.
Издаване на „ Прокламация “
С помощта на „ Млада България ” е отпечатана направената от Иван Касабов „ Прокламация от името на Привременното държавно управление в Балкана ” , която трябвало да послужи на Левски като доказателство за сериозността на неговата задача и да илюстрира идейната непосредственост с делото на Раковски и Тайния комитет.
Втора обиколка и основаване на комитети
Втората обиколка на Левски стартира на 1 май 1869 година и приключва на 26 август. За към четири месеца той минава през редица селища из Дунавския вилает и в Южна България, намира се с доста от своите остарели познати и намира съидейници измежду изявени млади учители, търговци, читалищни деятели. По време на втората обиколка Левски основава в Плевен, Ловеч, Карлово, Сопот и други селища първите революционни комитети в България.
Връщане в Букурещ и БРЦК
След като се завръща в Букурещ, още веднъж се причислява към групата на „ младите ” и взима присъединяване в построяването на Българския революционен централен комитет (БРЦК), само че продължителните и безплодни разногласия измежду емиграцията го подтикват за трети път да напусне Румъния и напролет на 1870 година да се трансферира в Българско.
Изграждане на Вътрешната революционна организация
За към година и половина Васил Левски съумява да построи широка комитетска мрежа , обхващаща цялата територия на страната. Начело на по този начин оформилата се Вътрешна революционна организация стои Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията в Румъния се реализира по особено построени тайни канали. Под управлението на Левски комитетите развиват дейна пропагандна активност измежду популацията и това основава действителни предпоставки за подготовка на общонационална гражданска война.
Проектоустав на ВРО
През 1871 година Васил Левски създава Проектоустав („ Нареда ”) на Вътрешната революционна организация, в който обосновава главните си възгледи за политическите битки на българския народ. Според Левски задачата на организацията била „ с една обща гражданска война да се направи радикално видоизменение в сегашната деспотско-тиранска система и да се размени с демократска република… Да се подигне храм на истината и правата независимост и турският чорбаджилък да даде място на единодушието, братството и съвършеното тъждество сред всички народности ”.
С тези си хрумвания Левски в действителност постанова в българското националноосвободително придвижване полезностите на европейската буржоазно-демократична мисъл от XIX в. и отбелязва едно от най-високите идейни достижения в политическото възобновление на българите.
Общо заседание на БРЦК и ВРО
В края на 1871 година БРЦК в Букурещ, отпред с Любен Каравелов, и Вътрешната организация, отпред с Левски, стигат до убеждението, че за триумфа на освободителното придвижване е нужно сливане на напъните на комитетската организация в страната с тези на емиграцията. Така изкристализира концепцията за Общо заседание, което да създаде нови програмни документи и да избере единно управление.
Провеждане на Общото събрание
Общото заседание се провежда в румънската столица от 29 април до 4 май 1872 година След продължителни полемики делегатите одобряват стратегия и правилник и избират Любен Каравелов за ръководител на БРЦК. Малко по-късно, в сходство с новия правилник, са назначени подпредседател, секретар, касиер, а Васил Левски и Панайот Хитов за членове. Левски получава особено пълномощие да съставлява Централния комитет „ на всички места и във всичко ”.
Реформи във Вътрешната организация
След Общото заседание Левски се завръща в Българско и пристъпва към структурни промени във ВРО съгласно условията на новия правилник на БРЦК. Ловешкият централен комитет е приравнен по статут на останалите комитети. В практиката дефинитивно се утвърждават тайните правила, тайната поща и тайната полиция.
Създаване на окръжни центрове
През есента на 1872 година се основават и първите окръжни центрове, които реализират съгласуваност сред Букурещкия централен комитет и локалните комитети в страната. По същото време, по самодейност на комитетските дейци в Тетевенско и Етрополско, е направен проект за нахлуване над турската поща в прохода Арабаконак.
Акцията в Арабаконак
Акцията се реализира на 22 септември 1872 година под управлението на Димитър Общи. Турската полиция взема изключителни ограничения за откриване на участниците и съумява да ги арестува. Признанията по време на разпитите разрешават на властта да нанесе пагубен удар върху революционната организация. Десетки дейци, в това число Димитър Общи, са изправени пред проведения в София ексклузивен правосъден развой.
По това време Левски се намира в Южна България. Първоначално обмисля проект за освобождение на задържаните, само че ситуацията се усложнява и измежду централното управление пораждат несъгласия по предлагането на Каравелов за въстание.
Залавяне в Къкрина
Васил Левски преценя, че е неотложно да замине за Букурещ и да осведоми БРЦК за положението на комитетската мрежа след арестите. На път за Румъния се отбива в Ловеч, с цел да одобри комитетската архива, само че поради изменничество е хванат в ханчето на с. Къкрина, Ловешко.
Изправен пред съда в София, Васил Левски е наказан и на 18 февруари 1873 година е обесен.
Така Апостолът на свободата приключва земния си път, само че остава вечeн знак на българското национално избавление.
За късите години, които прекарва на земята, Левски оставя след себе си богато завещание и фантазията за чиста и свята република.
Детство и ранен живот
Детството на Васил Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев, умира рано и върху 14-годишния Васил паднала отговорността да оказва помощ в изхранването на фамилията. През 1845 година стартира образованието си в килийното учебно заведение в родния си град, а година по-късно към този момент учи в локалното взаимно учебно заведение. Вуйчо му Василий Караиванов се трансформира в главната мъжка фигура в живота на Левски.
В интервала 1852–1854 година той живее в локалния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се реалокира в Стара Загора, Левски го последва и приключва II клас на старозагорското класно учебно заведение. Поради отличния триумф на момчето вуйчото дава обещание, че един ден ще го изпрати на обучение в Русия, което така и не се случва.
Свещеническо учебно заведение и отшелнически сан
През 1856–1857 година Левски учи в свещеническото учебно заведение на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а през идната година приема отшелнически ранг дякон с име Игнатий. През 1858 година е ръкоположен за йеродякон и става църковен артист в църквата „ Света Богородица “ в Карлово.
Преход от свещеник към революционер
Младият Левски, със ярко бъдеще в духовното дело, се захваща с революционна активност заради апела на различен огромен български бунтовник – Георги Раковски.
Първи революционни опити
През 1861 година, като разследване на икономическа рецесия в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настава оживление. Стоил Попов от Калофер и Левски поставят едни от първите старания за повдигане народа на битка. По това време българското общество е извънредно импровизирано за протест, заради което и първият революционен опит на Дякона е несполучлив.
Първа българска легия в Сърбия
Вместо да се откаже от националното дело, на 3 март 1862 година Левски напуща родния си град и се насочва към Сърбия, с цел да се причисли към Първата българска легия, проведена от Раковски.
Според легендата по време на военни извършения той прави „ левски скок “ и по този начин получава своя прякор. Тук Левски реализира контакти с българската революционна интелигенция и добива първия си военен опит, сражавайки се безстрашно с турските елементи.
Четата на дядо Ильо и задържане в Пловдив
След разтурянето на легията той се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година за малко е в Румъния. Лятото се завръща в България. Затворен е за няколко месеца в Пловдив поради присъединяване в легията, само че след покровителство на видни българи е освободен.
През зимата на същата 1863 година за малко посещава класното учебно заведение на Йоаким Груев.
Учителска активност и революционна пропаганда
От 1864 година до началото на 1867 година в разнообразни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска активност. Той учи децата на четене и писане, споделя им истории за предишното на България, пее им хайдушки песни и постоянно изнася уроците си измежду природата.
Наред с даскалската си активност той развива революционна агитация и приготвя локални дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди.
Пътуване до Румъния
В началото на 1867 година, притеглен от следващото оживление на българската емиграция в Румъния, Левски се насочва за Букурещ и се свързва с Раковски. По негова рекомендация го избират за знаменосец на четата на Панайот Хитов.
След тримесечен поход по Стара планина четата минава в Сърбия, а Левски отпътува за Белград. Малко по-късно се записва във Втората българска легия, проведена от дейците на Добродетелната тайфа.
Левски чака идната сръбско-турска война, само че разтурянето на легията осуетява проектите за повдигане на въоръжено въстание в българските земи. Последвал и неуспехът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Нови хрумвания
Подобно на мнозина свои приятели, Левски изживява с болежка разпадането на Хаджидимитровата чета и несполуките от 1867 и 1868 година За разлика от множеството емигрантски дейци обаче още напролет на 1868 година той обмисля нови благоприятни условия за решение на българския политически въпрос.
Показателни в това отношение са неговите разсъждения, споделени в писма до Найден Геров и Панайот Хитов , в които търси поддръжка за реализирането на замислите си. Левски осъзнава, че неуспехите на емиграцията се дължат значително на политическата незаинтересованост вътре в страната.
През февруари–март 1868 година Дякона е заставен да отсрочи проектите си заради тежка интервенция, от която мъчно се възвръща.
Изходът Левски вижда в целенасочена и поредна революционна активност вътре в страната и в ангажирането под разнообразни форми на допустимо повече пластове от възраждащото се българско общество.
Първа обиколка из българските земи
През декември 1868 година, благодарение на „ Българското общество ” и Димитър Ценович, Левски отпътува за Цариград и оттова минава в Българско. Целта на тази обиколка е да набере информация за действителното положение на политическите настроения в страната. Завърнал се в Букурещ през март 1869 година, Левски пристъпва към подготовката на втората си обиколка.
Издаване на „ Прокламация “
С помощта на „ Млада България ” е отпечатана направената от Иван Касабов „ Прокламация от името на Привременното държавно управление в Балкана ” , която трябвало да послужи на Левски като доказателство за сериозността на неговата задача и да илюстрира идейната непосредственост с делото на Раковски и Тайния комитет.
Втора обиколка и основаване на комитети
Втората обиколка на Левски стартира на 1 май 1869 година и приключва на 26 август. За към четири месеца той минава през редица селища из Дунавския вилает и в Южна България, намира се с доста от своите остарели познати и намира съидейници измежду изявени млади учители, търговци, читалищни деятели. По време на втората обиколка Левски основава в Плевен, Ловеч, Карлово, Сопот и други селища първите революционни комитети в България.
Връщане в Букурещ и БРЦК
След като се завръща в Букурещ, още веднъж се причислява към групата на „ младите ” и взима присъединяване в построяването на Българския революционен централен комитет (БРЦК), само че продължителните и безплодни разногласия измежду емиграцията го подтикват за трети път да напусне Румъния и напролет на 1870 година да се трансферира в Българско.
Изграждане на Вътрешната революционна организация
За към година и половина Васил Левски съумява да построи широка комитетска мрежа , обхващаща цялата територия на страната. Начело на по този начин оформилата се Вътрешна революционна организация стои Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията в Румъния се реализира по особено построени тайни канали. Под управлението на Левски комитетите развиват дейна пропагандна активност измежду популацията и това основава действителни предпоставки за подготовка на общонационална гражданска война.
Проектоустав на ВРО
През 1871 година Васил Левски създава Проектоустав („ Нареда ”) на Вътрешната революционна организация, в който обосновава главните си възгледи за политическите битки на българския народ. Според Левски задачата на организацията била „ с една обща гражданска война да се направи радикално видоизменение в сегашната деспотско-тиранска система и да се размени с демократска република… Да се подигне храм на истината и правата независимост и турският чорбаджилък да даде място на единодушието, братството и съвършеното тъждество сред всички народности ”.
С тези си хрумвания Левски в действителност постанова в българското националноосвободително придвижване полезностите на европейската буржоазно-демократична мисъл от XIX в. и отбелязва едно от най-високите идейни достижения в политическото възобновление на българите.
Общо заседание на БРЦК и ВРО
В края на 1871 година БРЦК в Букурещ, отпред с Любен Каравелов, и Вътрешната организация, отпред с Левски, стигат до убеждението, че за триумфа на освободителното придвижване е нужно сливане на напъните на комитетската организация в страната с тези на емиграцията. Така изкристализира концепцията за Общо заседание, което да създаде нови програмни документи и да избере единно управление.
Провеждане на Общото събрание
Общото заседание се провежда в румънската столица от 29 април до 4 май 1872 година След продължителни полемики делегатите одобряват стратегия и правилник и избират Любен Каравелов за ръководител на БРЦК. Малко по-късно, в сходство с новия правилник, са назначени подпредседател, секретар, касиер, а Васил Левски и Панайот Хитов за членове. Левски получава особено пълномощие да съставлява Централния комитет „ на всички места и във всичко ”.
Реформи във Вътрешната организация
След Общото заседание Левски се завръща в Българско и пристъпва към структурни промени във ВРО съгласно условията на новия правилник на БРЦК. Ловешкият централен комитет е приравнен по статут на останалите комитети. В практиката дефинитивно се утвърждават тайните правила, тайната поща и тайната полиция.
Създаване на окръжни центрове
През есента на 1872 година се основават и първите окръжни центрове, които реализират съгласуваност сред Букурещкия централен комитет и локалните комитети в страната. По същото време, по самодейност на комитетските дейци в Тетевенско и Етрополско, е направен проект за нахлуване над турската поща в прохода Арабаконак.
Акцията в Арабаконак
Акцията се реализира на 22 септември 1872 година под управлението на Димитър Общи. Турската полиция взема изключителни ограничения за откриване на участниците и съумява да ги арестува. Признанията по време на разпитите разрешават на властта да нанесе пагубен удар върху революционната организация. Десетки дейци, в това число Димитър Общи, са изправени пред проведения в София ексклузивен правосъден развой.
По това време Левски се намира в Южна България. Първоначално обмисля проект за освобождение на задържаните, само че ситуацията се усложнява и измежду централното управление пораждат несъгласия по предлагането на Каравелов за въстание.
Залавяне в Къкрина
Васил Левски преценя, че е неотложно да замине за Букурещ и да осведоми БРЦК за положението на комитетската мрежа след арестите. На път за Румъния се отбива в Ловеч, с цел да одобри комитетската архива, само че поради изменничество е хванат в ханчето на с. Къкрина, Ловешко.
Изправен пред съда в София, Васил Левски е наказан и на 18 февруари 1873 година е обесен.
Така Апостолът на свободата приключва земния си път, само че остава вечeн знак на българското национално избавление.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ