На 18-ти януари 1935 година в Сливен се ражда поетът,

На 18-ти януари 1935 година в Сливен се ражда поетът, който осветлява душите ни с горест и любов. За стиховете, без които не можем и вдъхновението на едно сърце, цялостно с обич.

НE МОГА БЕЗ Върховен административен съд

ВИЕ, с чието слово съм израснал, чийто мирис съм дишал, и освен аз, благословени да сте! Благословен да е дъхът ви, който, в случай че не е липсващ, все в миналото ще изчезне! Благословено да е словото ви, което, в случай че за момент е изчезвало и са го забравяли, ще възкръсва и ще оживява с времето!

За вас са писали и ще пишат критици и историци и аз не желая да изместя писанията им. Искам единствено да ви благодаря с по две-три топли думи за хилядите думи, които съм взел от вас! Не ви подвигам монументи, тъй като монументи има право да подвига единствено времето! И единствено такива, каквито вие си издигате сами, без да знаете това.

Много сте вие, хиляди сте вие, околните на сърцето ми, и в случай че река да пиша за всички ви, няма да ми стигне животът... А и на мен ми би трябвало още малко животец – да се порадвам на този свят, от който може да си отида и преди да ми е пристигнало времето...

И в този момент вашите облици висят в душата ми, както в миналото по стените на класната стая. Колко други облици висяха там – на дами и мъже, на другари и душмани! Всички те или повече от тях изпопадаха, съборени от инцидентен вятър. И на местата им останаха дупки, от които вее. Но вашите облици никакъв вятър не може да обрули и те в този момент ме топлят.

И аз желая да дам най-малко парченце от топлината им на другите. Сигурно не ще съумея, тъй като огромна е тази тяхна топлота, само че ще се помъча най-малко като щрих, като контур да запазя нещичко от нея.

Идеята за силуетите откраднах от един кръчмарски дрипльо, който рисуваше такива силуети не с молив, а с ножичка. Режеше ги от черна хартия отстрани и постоянно те не си приличаха с прототипа. Сигурно и с мен ще стане по този начин... Но вие не ми се сърдете! Вие, които написахте толкоз нещо за другите, знаехте ли, че някой ще напише нещичко и за вас? Може би не сте го и желали! Но ето, аз ви го давам, колкото мога и както мога. За да ви имам по-близо до себе си.
Защото не мога без вас!
Благословени да сте!
Амин!

***
ЖЕНА
Под огромния вятър на огромния свят, 
под листа, снегове, времена 
ний вървим по земята с ненаситния глад 
да се обичан със тебе, жена! 
Що за тъмна магия, що за жадност си ти? 
Под листа, снегове, времена 
диря в теб да открия разнообразни черти, 
аз откривам все тебе, една. 
Но когато ти плачеш и изгаряш до мен, 
виждам в теб снегове, времена 
и магията зла, че от тебе роден, 
диря себе си в тебе, жена.  

***
КЪМ СЕБЕ СИ
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най-тъжен и злополучен
От парещите въглени на тъгата
Си направи самичък стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И мръква в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от обърканост премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища прерязани
Нов път си направи и самичък тръгни
Трънлив и злобен е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено по този начин ще го решиш 

***
ТЪЖНОБЕР
Животът замязя на бостан -
нечовечен, леден, в сезона на мъглата.
Плодът до шушка към този момент е обран,
стърчат еднички единствено плашилата...
И аз ходя, на вятъра диря плод.
Един-единствен гол ластун безпомощен
ми маха като спомен от живот...
...Но невисок е - не става за бесило...

***
Стаята ми е цялостна с хора. Чувам гласовете им. От разнообразни времена, на разнообразни езици. Не всичко дочувам и не всичко разбирам, тъй като сред нас е времето. И въпреки всичко не съм самичък.

В душата ми като в класна стая са подредени облиците им. И никакъв вятър не може да ги обрули оттова! Жени и другари ме напускаха, вери и знаци си отиваха, единствено те – не!

Само вие, свидни мои, чиито силуети изрязах не от черна хартия, както оня кръчмарски художник, а от своята лична плът, останахте, с цел да бъдете по-близо до мене!

Останахте, тъй като не мога без вас!

Бъдете благословени!

Откъси от цикъл есета от книгата на Дамян Дамянов  " Живей по този начин, че... ", април-декември 1968 година