18-ти април е Световен ден на радиолюбителите
На 18-ти април се отбелязва Световният ден на радиолюбителите. Товае относително рядко публикувано занимание в интернационален мащаб. ВБългария то е много непопулярно и с годините замира, вероятнозащото хората не са задоволително осведомени за него.
Като събитие радиолюбителството поражда преди към 90 години и бързо покорява целия свят. На 7 май 1895 година съветският ученАлександър Поповдемонстрира пред Руското физико-химическо сдружение своето откритие, придобило нарицателно име „ грозоотметчик ”. Това е и първата документирана информация, обвързвана на практика с изобретяването на радиото. Една година по-късно, Попов развива още повече концепцията си забезжично предаване на информация.Той показва пред научното сдружение усъвършенствания вид на изобретението си, който се приема за първообраз на радиоапаратурата и предавапървата радиограма на разстояние 250 м.
Няколко месеца по-късно, през юни 1896 година, италианецътДжулиемо Марконипатентова в Англия „ Система за далечно предаване на електрически сигнали и импулси “. На основата на патента се учредява и бързо заработва акционерно сдружение „ Маркони‘’ за произвеждане на радиоапаратура.
Първите радиолюбители се появяват при започване на Първата международна война. В началото те единствено конструират радиоапаратурата, само че по-късно се появява и стремежът за продан на информация посред им и те стават пионери в разпространяването на радиовълните.
Първоначално радиолюбителските организации са сдружения, само че последователно се разрастват до национални организации. В първата такава национална радиолюбителска организация, основана през 1913 година в Съединени американски щати като „ Радиоклуб на Америка “, работят към 1300 неорганизирани радиопредавателя.
За рождена дата на проведеното радиолюбителско придвижване в България се приема 5 юни 1926 година, когато 38 електроинженери, радиотехници, кадрови военни, един търговец и един шеф на строително сдружение организират заседание в салона на софийското градско казино за основаване на „ Български радиоклуб “.
В края на 1947 година се основават основите на първата държавна организация – „ Народен съюз за спорт и техника ” (НССТ), в която намира място и радиолюбителството. През март 1948 година се организира и формалният организационен конгрес. Две години по-късно, по време на втората национална конференция, с краткотрайно позволение за няколко дни в ефира излиза първата българска публична любителска радиостанция LZ1AA. Това е знаменателно събитие за българските радиолюбители. Направен е огромен пробив в ефира. Макар и напълно официално, под чисто бюрократичен надзор, само че въпреки всичко към този момент публично, по света се понасят буквите LZ.
В годините напред радиолюбителството у нас има своето развиване. През 1992 година в Казанлък се организира първото ревю на радиоапаратура „ Хоби радио “. С годините то утвърждава мястото си на нашата радиолюбителска сцена и става обичайно, като прераства в място за обществени срещи на хората от цяла България, занимаващи се с това занимание, и се утвърждава като най-голямото сборище на радиолюбители у нас.
Що е това радиолюбител и има ли той почва у нас? Знаейки за разширените благоприятни условия за връзка, които дава радиовръзката преди 90 години, можем умерено да кажем, че тя е прародителят на днешния Skype, да вземем за пример. В този смисъл, отговорът е – Да, има почва!
Използването на разнообразни типове радиостанции, антени, техники и апаратури за реализиране на радиовръзка на друго разстояние не се прави за диалозите да излизат по-евтино (макар че и това е значимо!), а единствено с концепцията за по-далечна, забавна и екзотична радиовръзка - нещо за което в ежедневиетоси през последните години употребяваме " Skype " или обществените мрежи.
Честит празник, български радиолюбители!
Като събитие радиолюбителството поражда преди към 90 години и бързо покорява целия свят. На 7 май 1895 година съветският ученАлександър Поповдемонстрира пред Руското физико-химическо сдружение своето откритие, придобило нарицателно име „ грозоотметчик ”. Това е и първата документирана информация, обвързвана на практика с изобретяването на радиото. Една година по-късно, Попов развива още повече концепцията си забезжично предаване на информация.Той показва пред научното сдружение усъвършенствания вид на изобретението си, който се приема за първообраз на радиоапаратурата и предавапървата радиограма на разстояние 250 м.
Няколко месеца по-късно, през юни 1896 година, италианецътДжулиемо Марконипатентова в Англия „ Система за далечно предаване на електрически сигнали и импулси “. На основата на патента се учредява и бързо заработва акционерно сдружение „ Маркони‘’ за произвеждане на радиоапаратура.
Първите радиолюбители се появяват при започване на Първата международна война. В началото те единствено конструират радиоапаратурата, само че по-късно се появява и стремежът за продан на информация посред им и те стават пионери в разпространяването на радиовълните.
Първоначално радиолюбителските организации са сдружения, само че последователно се разрастват до национални организации. В първата такава национална радиолюбителска организация, основана през 1913 година в Съединени американски щати като „ Радиоклуб на Америка “, работят към 1300 неорганизирани радиопредавателя.
За рождена дата на проведеното радиолюбителско придвижване в България се приема 5 юни 1926 година, когато 38 електроинженери, радиотехници, кадрови военни, един търговец и един шеф на строително сдружение организират заседание в салона на софийското градско казино за основаване на „ Български радиоклуб “.
В края на 1947 година се основават основите на първата държавна организация – „ Народен съюз за спорт и техника ” (НССТ), в която намира място и радиолюбителството. През март 1948 година се организира и формалният организационен конгрес. Две години по-късно, по време на втората национална конференция, с краткотрайно позволение за няколко дни в ефира излиза първата българска публична любителска радиостанция LZ1AA. Това е знаменателно събитие за българските радиолюбители. Направен е огромен пробив в ефира. Макар и напълно официално, под чисто бюрократичен надзор, само че въпреки всичко към този момент публично, по света се понасят буквите LZ.
В годините напред радиолюбителството у нас има своето развиване. През 1992 година в Казанлък се организира първото ревю на радиоапаратура „ Хоби радио “. С годините то утвърждава мястото си на нашата радиолюбителска сцена и става обичайно, като прераства в място за обществени срещи на хората от цяла България, занимаващи се с това занимание, и се утвърждава като най-голямото сборище на радиолюбители у нас.
Що е това радиолюбител и има ли той почва у нас? Знаейки за разширените благоприятни условия за връзка, които дава радиовръзката преди 90 години, можем умерено да кажем, че тя е прародителят на днешния Skype, да вземем за пример. В този смисъл, отговорът е – Да, има почва!
Използването на разнообразни типове радиостанции, антени, техники и апаратури за реализиране на радиовръзка на друго разстояние не се прави за диалозите да излизат по-евтино (макар че и това е значимо!), а единствено с концепцията за по-далечна, забавна и екзотична радиовръзка - нещо за което в ежедневиетоси през последните години употребяваме " Skype " или обществените мрежи.
Честит празник, български радиолюбители!
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ