Човекът няма природа, има история ~ Хосе Ортега-и-Гасет
На 18 октомври се навършват 60 години от гибелта на Хосе Ортега-и-Гасет - мъдрец, социолог и есеист. Тези 60 години дадоха удостоверение на пророческите слова в творчеството му, принадлежащо към така наречен течение " философия на живота ".
Най-известните му творби: " Бунтът на масите ", " Човекът и хората ", " Мисли за Европа ", " Фантазиращото животно " и други, съставляват размисли по отношение на актуалния човек, мястото му в света и в европейското общество. В размислите му се усеща една неизменима паника за съдбините на индивида - като характерност и за ролята му в публичната система. Като най-голяма опасност той вижда инертността и неналичието на екзистенциална цел в съответната житейска обстановка на всеки един човек, което неизбежно води до липса на развиване и в обществото като цяло: " Живеем във време, в което усещаме изумителни качества да реализираме, само че не знаем какво тъкмо. Владеем всичко, само че не сме господари на самите себе си. Чувстваме се изгубени измежду толкоз огромно обилие. Получава се по този начин, че при съществуването на повече средства, повече познания, повече техники от всеки път актуалният свят наподобява допустимо най-нещастният, който в миналото е съществувал: той чисто и просто се движи без посока... "
В " Бунтът на масите " насочва ужасяващо предизвестие към модерна Европа, описвайки, без да прикрива, бруталния външен тип на трендовете и явленията в актуалното ни цивилизовано общество. Разглежда днешния човек като част от масата, лишен от характерност, за който " безнравствеността се е трансформирала в евтина стока, която всеки излага на показ. " Предупреждава за идването на общество, формирано от еднотипни паразитиращи човеци.
" Смешно е, че хората се пишат за млади, тъй като знаят, че младият има повече права, в сравнение с отговорности и може да отсрочва безсрочно осъществяванията на тези отговорности. Младият постоянно мисли, че е освободен от дълга да прави или към този момент да е направил подвизи. Винаги живее на заем. Това е в природата на индивида. Нещо като подправено право, изпълнено с подигравка и деликатност, което не-младите признават на младежите. Но удивително е, че през днешния ден това право се приема за фактически единствено и единствено възрастните да си припишат заслугата, че към този момент са направили нещо. "
Нашият живот има начало и край. Фактът на гибелта изисква намирането на смисъл в него. Човешкото създание е друго от животните, тъй като животът му не е нещо обещано, а нещо което прави - т.е. нещо което търпи динамичност и развиване във времето. Ортега-и-Гасет насочва зов за намиране на Raison d'etre - съображение за битие на индивида и системата, в която живее: " Да живееш, значи да си зает с нещо. Ако би трябвало да сме напълно прецизни, аз имам връзки с всичко, което е в света, а светът е всичко, с което имам връзки - и нищо повече. " и създаване на здравословна, смислена, благородна и ползотворна връзка сред света и индивида, което е дълг на всеки, без изключение.
Ето още някои от размислите на великия испанец:
Обикновеният човек, като знае, че е елементарен, се осмелява да утвърждава правото на обикновеност и да го постанова на всички места. Масата премазва всичко, което е друго, популярно, самостоятелно, квалифицирано и отбрано. Онзи, който не е като всички рискува да бъде погубен.
Маса е оня, който заради избрани аргументи не цени личната си персона, а се усеща " като всички " и не се тормози от това, добре му е да се усеща идентичен с останалите.
Отличителна линия на индивида е противодействието на околната среда, незадоволеност от света като даденост.
Трябва да се научим да почитаме другите и другото - това ще рече, че може и да нямаме право. Трябва да се научим да губим в играта - този развой стартира към двегодишна възраст. Онзи, който не се научи рано да губи, по-късно в никакъв случай няма да се оправи изцяло с по-сериозните задания в живота си.
Кажи ми какво те интересува и ще ти кажа какъв си.
Законът е роден от отчаянието от човешката природа.
Всеки шовинизъм е улица без излаз.
Безспорно е, че от много време едно от най-обременителните неща в живота е контактът, конфликтът с нелепостта на близък.
Изкуството няма право на битие, в случай че се лимитира единствено да възпроизвежда действителността, дублирайки я безсмислено. Неговата задача е да сътвори един утопичен небосвод.
Досадникът е човек, който ни лишава от самотата ни, без да ни даде компания.
Снимки ~ faz.net, greatthoughtstreasury.com, agenciascomunicacion.com




